Дари
Магазин
Там имахме добра основа за търсенията ни, защото колегата ни Мартина живее в Костинброд и познава района. Тя беше изготвила списък със села в най-голяма нужда от помощ за възстановяване на чешми.
Имахме ден и половина и за това кратко време успяхме да видим много спиращи дъха места, да посетим стари чешми и да поговорим с местни хора, пълни с ентусиазъм да се включат в процеса. В първия ден успяхме да посетим Градец, Богьовци и няколко красиви места в района на двете села.
Срещнахме се с кмета на Градец - г-жа Искра Димитрова.
Веднага ни направи впечатление, че под голямата череша и младите брези, които красят площада имаше обществена чешма. Само за 20 минути, в които бяхме там двама души си напълниха по няколко туби с вода.
Тази чешма обаче беше в добро състояние, така че кмета ни поведе към Пенина чешма.
До нея стигнахме по тясна пътечка, покрай която минава дере. Имахме чувството, че сме някъде в гората, но се оказа че тъкмо над нея минава една от улиците в селото. Така осъзнахме, че зеленината и тишината наистина са се превърнали в лукс за тези от нас, които живеем в градовете.
Направихме снимки, ландшафтния архитект в екипа Глория заедно с еколога ни - Венци обсъдиха с вълнение възможността за създаване на влажна зона, огледаха каптажа, Мартина записа GPS координатите на чешмата, както и различните начини да стигнем до нея и …поехме към следващата дестинация - чешмата при параклис “Св. Георги”. 
До нея се стига лесно с автомобил. Личи си и че мястото често се посещава от местните хора. Параклиса е поддържан, чешмата също беше в сравнително добро състояние, а близо до нея имаше изграден и подслон с маси, където кмета г-жа Димитрова ни разказа, че често се правят пикници, когато времето е хубаво.
Плюс е, че влажната зона, която се образува от чешмата (макар и не много добре изразена сега) е в противоположна посока на подслона. Това ни даде идея, че ако изберем да възстановим тази чешма, ще може да се ползва и от хора и от диви животни.
След като си тръгнахме от китния Градец, се отправихме към местността Беледие хан и хижа Люляка.
Знаехме, че там трябва да има чешма непосредствено до хижата.
За съжаление, когато отидохме на място, намерихме пресъхнал каптаж и изоставена хижа. Какво се е случило с водата остава мистерия за нас.
Продължихме пътуването си към село Богьовци, където ни посрещна кметския наместник Емилия Костова.
Тя ни заведе до чешмата срещу гробищата в селото, която освен, че беше пресъхнала и неугледна, беше изградена не до самите гробища, а през пътя. Това е прави не много удобна за хората, защото няма място за спиране, трябва да се прескочи канавката, за да се стигне до нея, а и я оставя уязвима за недоброжелатели.
Продължихме към стара чешма - надписът върху нея оказва, че е изградена през 1929 година. В повечето случаи това е дата на последния градеж, а обикновено на тези места е имало чешми и в по-старо време. Но тъй като не сме сигурни, приемаме за рождена година на чешмата -29-та.
По коритата и зида на чешмата личаха скорошни ремонтни дейности. Научихме, че мястото е любимо на местната ловна дружинка, която явно се беше заловила да върне стария му блясък. Забелязахме и изкопни дейности в близост и си отбелязахме да се свържем с дружинката, за да разберем повече за намеренията им и да ги консултираме за влажната зона, която бяха започнали да възстановяват, ако имат желание.
В края на Богьовци спряхме и до крайпътна чешма, от която течеше съвсем слабо вода. За съжаление, до нея също няма отбивка, а и се намира непосредствено в нивите край селото, което почти на 100% означава, че водата няма да е годна за пиене, защото торовете и пестицидите, които се използват в земеделието се просмукват в почвата, а оттам и в подпочвените води.
Така приключи първият ни ден от обиколката из костинбродските села.
Прочетете още за теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората в района на Костинброд:
и
