Какво е биоразнообразие?

Как древна Гърция и древен Рим се срещат в Амазонската джунгла

Това не е началото на виц, нито е гатанка, но е причината в последните 45 години да използваме думата биоразнообразие.

ПРЕДИСТОРИЯТА
През 70-те и 80-те години на 20-ти век американският биолог Томас Лавджой работи в Амазония, доказвайки чрез мащабни експерименти, че фрагментацията на тропическите гори (причинена от хората) води до рязко ускоряване на изчезването на видовете. Става дума не за отделни загуби, а за системен процес.
В този контекст учените започват да използват израза биологично разнообразие от гръцкото βίος (bios), означаващо „живот“ и латинското diversitas, означаващо „разнообразие“ или „многообразие“.
През 1985 г. Уолтър Г. Росен използва съкратената форма „biodiversity“, а по-късно тя става широко разпространена чрез публикациите и редакторската работа на ентомолога Е. О. Уилсън. Кратката форма се оказва по-ясна, по-лесна за комуникация и по-въздействаща.

ПРЕДИ ВЪВЕЖДАНЕТО 
на този термин, природозащитата е боравила с фрагментирани понятия като "опазване на видовете" или "екологично равновесие". И макар да ги използваме и до днес, тези идеи са се фокусирали само върху отделни части от системата.
Терминът биоразнообразие успява да обедини тези концепции в ясна, йерархична структура, която третира живота като сложна, взаимосвързана система. Това превръща опазването на природата във фундаментален въпрос за устойчивостта и функционирането на планетата.


Днес терминът се разглежда на три основни, взаимосвързани нива:
Разнообразие на видовете: Обхваща пълния набор от различни организми – растения, животни, гъби и микроорганизми.
Разнообразие на екосистемите: Отнася се до разнообразието от местообитания (като гори, реки, ливади, влажни зони) и екологични процеси (като кръговрата на веществата и енергията).
Генетично разнообразие: Представлява изменчивостта на гените на един вид. Това е критично за адаптивната способност – колкото по-голямо е генетичното разнообразие, толкова по-голям е шансът видът да оцелее при климатични промени или болести.

Употребата на думата биоразнообразие е свързана с идеята, че само съхранявайки и трите нива, можем да гарантираме дългосрочното устойчиво добро състояние на живота на нашата планета.

Но защо ни е нужно всичкото това биоразнообразие?

Отговорът е много лесен – всичко е свързано. И макар тази фраза да се е превърнала в клише, днес все още много от нас не си дават сметка за пълното ѝ значение. Всъщност, животът на планетата Земя, такъв, какъвто го познаваме, е една мрежа от взаимноподдържащи се елементи (жива и нежива природа). Тази жива мрежа не просто съществува, тя работи – тя пречиства въздуха и водата, формира плодородна почва и опрашва културите ни.
Науката нарича тази функционалност Екосистемни услуги – всички ползи (от чист въздух и вода до плодородна почва), които природата предоставя безплатно благодарение на сложността и разнообразието на живота. За да видим как функционира тази мрежа и какво се случва, когато премахнем важен елемент, ще използваме два класически примера.
 

Пример 1: Застраховката на опрашителите

Всички знаем колко важни са опрашителите за културните растения и за храната, която консумираме.

Коеволюция: Сложният пъзел

Опрашителите и цъфтящите растения са еволюирали заедно. Това означава, че те са се променяли в продължение на стотици хиляди и милиони години и така са се превърнали в пасващи парченца от иначе изключително сложен пъзел. Има цъфтящи растения, които най-добре се опрашват от един конкретен вид опрашител (пчела, пеперуда, в екзотични райони – птица, гущер и др.). За да се случи това

• растението е формирало конкретен цвят, форма и има определено време на цъфтеж,

• а опрашителят съответно се събужда в точно определено време, има конкретен размер или дълго хоботче, за да достигне нектара и т.н.

Когато един вид опрашител изчезне, не е гарантирано, че друг ще поеме неговото място. За някои растения това може да означава трудности при размножаването и в крайна сметка — изчезване.
Например видовете от род Pulsatilla (котенце) са растения, чувствителни към промените в температурите, които се наблюдава да цъфтят все по-рано в изминалите години. Пчелите зидарки, които са техни основни опрашители, обаче не излизат от пашкулчетата си достатъчно рано. Този нарушен синхрон (фенологично несъответствие) показва колко бързо дори милиони години коеволюция могат да се счупят в условията на климатични промени.
Множеството видове са гаранция срещу срив. Това е причината да искаме много различни видове опрашители – те действат като „застраховка“ за растенията, които ни дават храна и красота.

Пример 2: Йелоустоун или как вълците помогнаха на реките 

Историята на Национален парк Йелоустоун (САЩ) е една от най-ясните демонстрации на силата на трофичната каскада – ефект, при който промяна на върха на хранителната верига променя цялата екосистема.

Какво се случи: Фермерите в района на националния парк Йелоустоун (САЩ) дълго се оплаквали от нападения на вълци над стадата им. Затова в началото на миналия век се разрешава масово изтребване на този хищник, считан за „вреден“. Подобно отношение има и у нас – често вълкът се възприема като заплаха, а не като част от природния баланс. Това води до пълното изтребване на вълците в парка към 1920-1930 г.

Само че липсата на вълците оказва пряко влияние върху цялата екосистема. Без тях натискът на хората върху други хищници (мечки, койоти, орли) се увеличава, а броят на елените и лосоветеброят на елените и лосовете (в Йелоустоун – предимно елените вапити, Cervus canadensis ) започва да расте неконтролируемо. Тревопасните изяждат младите върби, тополи и храсти, които укрепват бреговете на реките и те започват да ерозират – коритата им се разширяват, водата се затопля и губи кислород. Изчезват видове птици, които гнездят в храстите, и бобрите, които се нуждаят от дървета, за да строят бентовете си.

В крайна сметка растителността намалява, бреговете се рушат, насекомите и птиците изчезват, а заедно с тях и рибите. Цялата екосистема започва да деградира.

През 1995 г. учените успяват да убедят властите да върнат вълците в Йелоустоун. Заедно с това се предприемат и други мерки за възстановяване на местообитанията и видовете. Резултатите са впечатляващи: в рамките на няколко години започва стабилизиране на броя на тревопасните, дърветата край реките се възстановяват, бобрите и птиците се завръщат. Наблюдават се и промени в ерозията и стабилността на речните брегове – ефект, свързан с възстановяването на крайречната растителност. Днес научният дебат се фокусира върху това доколко тези процеси се дължат единствено на вълците или на съчетание от фактори – включително климат, лов извън парка и присъствието на други хищници. Това обаче не поставя под съмнение ролята на вълците като важен фактор в пренареждането на екосистемата.

И след тези примери, които да ни помагат да правим връзките между отделните групи - видове, местообитания и гени, нека пристъпим към клюбовото - биоразнообразието у нас.

България – едно от най-богатите на биоразнообразие места в Европа

България е една от най-богатите на биоразнообразие страни в Европа. Подобно на средиземноморските държави – Италия, Испания и Гърция – у нас се среща широк спектър от природни условия, които са оформили изключително богата флора и фауна.

Какво означава „богати на биоразнообразие“?
ВИДОВЕ

В България са установени над 94 000 вида живи организми, познати до момента – като реалният им брой вероятно е по-висок. Сред тях са:

МЕСТООБИТАНИЯ

Това богатство от видове е възможно благодарение на изключителното разнообразие от екосистеми. В България се срещат 120 местообитания – от крайбрежни лагуни и солени езера до високопланински тревни съобщества, букови и иглолистни гори, скални местообитания и влажни зони. Всички те осигуряват условия за живот на хиляди специализирани и редки видове.

Сред тях са:
 Крайбрежни и морски местообитания – дюни, солени лагуни, крайбрежни езера, скали и морски ливади от зостера;​​- Равнинни и пасищни екосистеми – степи, сухи тревни съобщества, ливади и пасища (за чието поддържане е важно пасищното животновъдство извън националните паркове);
 - Горски местообитания – букови, дъбови, иглолистни и смесени гори, които покриват над една трета от територията на страната;
 - Планински и скални местообитания – алпийски пасища, морени, карстови пещери и скали с редки мъхове и лишеи
- Влажни зони и реки – езера, блата, торфища, крайречни гори и заливни тераси, жизнено важни за рибите, земноводните и мигриращите птици.

Това изключително разнообразие от природни условия и височини – от морското равнище до над 2900 метра – създава множество микроклимати и екологични ниши. Именно те дават подслон на богат и разнообразен живот в рамките на сравнително малка територия.

Защо България е толкова богата на биоразнообразие?

Разнообразен релеф и природни условия

България има изключително разнообразен релеф – на сравнително малка територия се редуват големи планински вериги като Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и Средногорието, обширни равнини и низини, дълбоки речни долини и Черноморско крайбрежие.
Това означава резки промени на надморска височина и микроклимат – понякога в рамките на няколко километра. В резултат се формират множество климатични пояси – от субсредиземноморски и континентални до високопланински, както и голямо разнообразие от почви и местообитания.
Така в България могат да съществуват едновременно сухолюбиви степни видове, влаголюбиви горски съобщества, алпийски растения, речни и крайбрежни екосистеми. Именно тази мозайка от условия позволява на огромен брой видове да намерят своята екологична ниша и да съжителстват на малка територия.

България като природно убежище (рефугиум)

По време на ледниковите периоди, когато голяма част от Европа е била покрита с лед, южните български планини – Родопите, Странджа и Сакар – са останали незаледени. Там са оцелели много видове растения и животни, които са изчезнали в други части на континента.

Днес тези райони съхраняват реликтни видове – живи останки от древни геоложки епохи. Такива са странджанската зеленика (Rhododendron ponticum) и родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) – растения, които са преживели драстични климатични промени и са запазили своята линия на развитие до наши дни.

Те са не просто редки и красиви видове, а доказателство за дълбоката историческа памет на българската природа и за ролята на Балканите като един от най-важните биологични „резервоари“ на Европа.

Излаз на Черно море
Излазът на Черно море оказва съществено влияние върху биоразнообразието на България, не само като добавя морски екосистеми към вече голямото многообразие, но и като спомага за формирането на уникални климатични, екологични и биогеографски условия.Черно море създава широка крайбрежна зона с по-мек и влажен климат, който смекчава температурните амплитуди и позволява съществуването на специфични растителни и животински съобщества. Това влияние се усеща не само по самото крайбрежие, но и навътре в сушата, особено по източните склонове на Странджа и Стара планина, както и в Дунавската равнина. Черно море е сравнително младо море - в сегашния си вид съществува от около 8–9 хиляди години. Има по-ниска соленост от океанската, което прави черноморските видове много различни от тези, които се срещат например в Средиземно море. А заради силна вертикална стратификация на водните маси – при която по-плътните, солени и бедни на кислород дълбоки води не се смесват с повърхностните, живота е ограничен до първите 150–200 м дълбочина. Това превръща лагуните, устията на реки и крайбрежните влажни зони в още по-важни за биоразнообразието.Освен това, българското черноморско крайбрежие е и част от миграционния път Via Pontica – един от четирите основни пътища за прелетните птици в Европа. Всяка година по него преминават стотици хиляди птици, свързващи Европа, Азия и Африка.

Кръстопът между континенти и биогеографски региони

България се намира на границата между няколко големи биогеографски региона – европейския, средиземноморския и понтийско-каспийския. Това не е просто географски факт, а еволюционна реалност, която определя какви видове могат да се срещат и съжителстват тук.
Всеки от тези региони носи различна климатична история, растителни типове и животински общности. В България тези влияния не се редуват на големи разстояния, а често се припокриват и наслагват. Това създава условия видове с различен произход и екологични изисквания да се срещат в близост, а понякога и в едни и същи местообитания.
В Южна България се срещат видове със средиземноморски произход, приспособени към по-топъл и сух климат. В Северна България преобладават видове, характерни за Централна и Източна Европа, свързани с умерения климат и широколистните гори. В Източна Добруджа се запазват степни и сухолюбиви видове, напомнящи за по-сухи климатични периоди в миналото.

Така на сравнително малка територия се оформя мозайка от екосистеми, в която се срещат елементи от различни биогеографски „светове“. Това е една от основните причини България да има толкова високо видово и генетично разнообразие в европейски мащаб.

Исторически и човешки кръстопът

Освен природен, Балканите – и България в частност – са и исторически кръстопът. От хилядолетия през тези земи преминават хора, култури, търговски пътища и земеделски практики, които неизбежно влияят и върху разпространението на видовете. Още от времето на траките и римляните тук са пренасяни културни растения, домашни животни и семена от Азия, Близкия изток и Средиземноморието. Част от тях се установяват трайно, други се смесват с местните форми или променят начина, по който хората използват земята.
Черно море, Егейско море и река Дунав са действали като естествени коридори за движение и обмен – не само на хора и стоки, но и на организми. Освен умишления пренос, е съществувал и неволен – чрез кораби, търговия, добитък, фуражи и почви. Така човешката история постепенно се вплита в историята на местното биоразнообразие.
Важно е да се подчертае, че хората не са само разрушителен фактор. Традиционните земеделски и животновъдни практики – пасищно животновъдство, мозаечно използване на земята, поддържане на открити местообитания – в продължение на векове са създавали и поддържали високо биоразнообразие.
Много от днешните ценни местообитания са резултат именно от това дълго съвместно съществуване между хората и природата.

Място, където еволюцията продължава и днес

Когато говорим за еволюцията на видовете, често си я представяме като процес, приключил преди хиляди или милиони години. В действителност обаче еволюцията не е спряла – тя продължава и днес, макар и бавно и не винаги видимо с просто око.

България е едно от местата в Европа, където учените регистрират активни еволюционни процеси, особено при растения и някои групи безгръбначни. Това се случва най-вече в планинските и изолирани местообитания, където популации на един и същи вид се приспособяват към различни условия и постепенно се генетично раздалечават.

При някои групи растения – като каменоломките (Saxifraga), теменугите (Viola) и мащерките (Thymus), както и при комплекси от близки форми в други родове, учените установяват значителни различия между местните популации. Част от тези форми вече се разглеждат като отделни видове, а други продължават да бъдат обект на активни научни изследвания.

Освен това нови за науката видове продължават да се описват от България – ясен знак, че природата ни все още не е напълно „прочетена“. Това превръща страната ни не само в убежище на съхранено биоразнообразие, но и в жива сцена на еволюционни процеси, които продължават и днес.