Дари
Магазин
Какво е биоразнообразие?
Как древна Гърция и древен Рим се срещат в Амазонската джунгла
Това не е началото на виц, нито е гатанка, но е причината в последните 45 години да използваме думата биоразнообразие.
ПРЕДИСТОРИЯТА
През 70-те и 80-те години на 20-ти век американският биолог Томас Лавджой работи в Амазония, доказвайки чрез мащабни експерименти, че фрагментацията на тропическите гори (причинена от хората) води до рязко ускоряване на изчезването на видовете. Той се нуждае от термин, който да подчертае спешността на тази глобална и измерима загуба на живот.
Така изковава фразата биологично разнообразие от гръцкото βίος (bios), означаващо „живот“ и латинското diversitas, означаващо „разнообразие“ или „многообразие“.
По-късно, ентомологът Е. О. Уилсън (1986 г.) я съкращава до „биоразнообразие“, правейки термина по-лесен за комуникация и по-въздействащ.
ПРЕДИ ВЪВЕЖДАНЕТО
на този термин, природозащитата е боравила с фрагментирани понятия като "опазване на видовете" или "екологично равновесие". И макар да ги използваме и до днес, тези идеи са се фокусирали само върху отделни части от системата.
Терминът биоразнообразие успява да обедини тези концепции в ясна, йерархична структура, която третира живота като сложна, взаимосвързана система. Това превръща опазването на природата във фундаментален въпрос за устойчивостта и функционирането на планетата.
Днес терминът се разглежда на три основни, взаимосвързани нива:
Разнообразие на видовете: Обхваща пълния набор от различни организми – растения, животни, гъби и микроорганизми.
Разнообразие на екосистемите: Отнася се до разнообразието от местообитания (като гори, реки, ливади, влажни зони) и екологични процеси (като кръговрата на веществата и енергията).
Генетично разнообразие: Представлява изменчивостта на гените на един вид. Това е критично за адаптивната способност – колкото по-голямо е генетичното разнообразие, толкова по-голям е шансът видът да оцелее при климатични промени или болести.
Употребата на думата биоразнообразие е свързана с идеята, че само съхранявайки и трите нива, можем да гарантираме дългосрочното устойчиво добро състояние на живота на нашата планета.
Но защо ни е нужно всичкото това биоразнообразие?
Отговорът е много лесен – всичко е свързано. И макар тази фраза да се е превърнала в клише, днес все още много от нас не си дават сметка за пълното ѝ значение. Всъщност, животът на планетата Земя, такъв, какъвто го познаваме, е една мрежа от взаимноподдържащи се елементи (жива и нежива природа).
Тази жива мрежа не просто съществува, тя работи – тя пречиства въздуха и водата, формира плодородна почва и опрашва културите ни.
Науката нарича тази функционалност Екосистемни услуги – всички ползи (от чист въздух и вода до плодородна почва), които природата предоставя безплатно благодарение на сложността и разнообразието на живота.
За да видим как функционира тази мрежа и какво се случва, когато премахнем важен елемент, ще използваме два класически примера.
Пример 1: Застраховката на опрашителите
Всички знаем колко важни са опрашителите за културните растения и за храната, която консумираме.
Коеволюция: Сложният пъзел
Опрашителите и цъфтящите растения са еволюирали заедно. Това означава, че те са се променяли в продължение на хиляди години и така са се превърнали в пасващи парченца от иначе изключително сложен пъзел. Има цъфтящи растения, които най-добре се опрашват от един конкретен вид опрашител (пчела, пеперуда, в екзотични райони – птица, гущер и др.). За да се случи това
-
растението е формирало конкретен цвят, форма и има определено време на цъфтеж,
-
а опрашителят съответно се събужда в точно определено време, има конкретен размер или дълго хоботче, за да достигне нектара и т.н.
Когато един вид опрашител изчезне, не е гарантирано, че друг ще поеме неговото място. За някои растения това може да означава трудности при размножаването и в крайна сметка — изчезване.
Например обикновената съсънка (която у нас наричаме котенце) е растение, чувствително към промените в температурите, което е наблюдавано да цъфти все по-рано в изминалите години. Пчелите зидарки, които са нейни основни опрашители, обаче не излизат от пашкулчетата си достатъчно рано. Този нарушен синхрон (фенологично несъответствие) показва колко бързо дори милиони години коеволюция могат да се счупят в условията на климатични промени.
Множеството видове са гаранция срещу срив. Това е причината да искаме много различни видове опрашители – те действат като „застраховка“ за растенията, които ни дават храна и красота.