Дари
Магазин
Първо посетихме крайпътна чешма в местността ,,Балач”. Тя ни впечатли със сериозния градеж и голямата влажна зона, оформена зад нея. Докато я проучвахме няколко души спряха автомобилите си край нея, за да си напълнят вода и ни увериха в отличните й качества
Това, че мястото е удобно за спиране, чешмата е позната на местните хора, използва се, а има и сериозна по площ влажна зона зад нея са все плюсове в списъка ни с критерии, които чешмите трябва да покрият, за да ги възстановим. От друга страна не забелязахме нужда от твърде сериозна намеса, защото чешмата тече.
Направи ни лошо впечатление обаче голямото количество битови отпадъци, разпръснати край чешмата, в близките храсти и дори в посока на влажната зона.
Продължихме към чешма в другия край на Бучин проход - близо до Младенова махала.
За да ни помогне да намерим каптажа ѝ кметът се обади на един от местните жители. Така се запознахме с Пейо, който се оказа също така сладкодумен, както и Бойко Борисов.
Пейо заведе част от екипа ни до каптажа, за който се полагат грижи, разказа ни как в миналото жените са идвали до тази чешма с кобилици и са изкачвали стръмния хълм обратно към къщите си по няколко пъти на ден. Днес пък едни от основните ползватели на чешмата според Пейо, освен туристи, са диви животни, особено сърни, които самият той често виждал да пият от поточето след чешмата.
В допълнение, поляната край чешмата беше изпъстрена от жълтите цветове на лютичета. Покрай тях жужаха пчели, подскачаха жаби - идилия!
Кметът на Бучин проход и Пейо ни предложиха да ни заведат до друга чешма в близост. Тъй като имахме още доста спирки през деня отидохме с лек автомобил, но пеша разстоянието не отнема повече от 20 минути.
Така открихме поредното райско кътче - чешмата в местността Езер. Първото, което ни впечатли бяха големите върби и разкошната тревна растителност - типична за влажни зони.
И макар самата чешма да е изградена с подръчни материали, водата там беше студена, течеше обилно, а във вирчето край каптажа й видяхме и един от защитените видове, типични за тези места - жълтокоремната бумка.
Влюбени завинаги в Бучин проход, трябваше да продължим пътя си към останалите села, които бяхме набелязали да посетим. Спряхме за малко - само колкото да си вземем по още някой спомен от местните растителни видове - пролетен горицвет и кукуряк.
След като починахме за обяд, продължихме теренното си проучване. Отправихме се към Ливаге махала, където ни чакаше местен овчар.
Той ни отведе до красива чешма в подножието на дъбова гора. Водата течеше от нея макар и слабо. Овчарят ни разказа как животни вече почти няма, няма и много хора, които да искат да са овчари. Сподели ни обаче също, че в близост има екопътека, по която може да се стигне до с. Искрец - един приятен маршрут, който решихме, че ще си подарим някой ден.
Това търсене се превърна в първото по-сериозно приключение по време на теренните ни проучвания. Отне ни известно време да открием чешмата, а след като я открием и да стигнем до нея - защото къпиновите храсти и друга растителност почти я бяха обвили напълно. Минахме покрай ловно чакало, видяхме доста горски иглики и няколко вида орхидеи, а накрая и самата чешма, която макар и скрита ни впечатли с градежа си.
Последното село, което бяхме решили, че ще посетим беше Дръмша.
Добри Тодоров ни закара до там и ни повери в ръцете на местен водач - Иван. Заедно със сина си, той ни натовари в любимата му лада нива и така към края на втория ден от теренното ни проучване започна истинското приключение.
Прочетете още за теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората:
