Теренен дневник: Приключение край Дръмша

Кметът на Дреново - Добри Тодоров ни каза, че ще ни закара при човек, който добре знае всички хубави места край с. Дръмша. “Само той може да ви свърши работа”. Паркирахме в изоставен стопански двор в края на селото и зачакахме. 
Беше следобед, вече бяхме видели доста чешми и влажни зони, а  и след като ни казаха, че чешмите, до които Иван ще ни заведе са доста навътре в гората, бяхме малко скептично настроени. Едно от важните условия, за да възстановим дадена чешма е тя да се ползва от местната общност. Знаехме, че няма популярни екопътеки наблизо, кметът на Дреново пък ни каза, че вече и животни почти не се гледат. Все пак бяхме решени да стигнем до всички чешми, за които имахме някаква информация. 
След няколко минути се появи Иван със сина си Гого в една бяла и колоритна Лада-Нива. Казахме набързо какво търсим, той ни качи в колата и потеглихме. 

Иван е родом от Дръмша и живее в селото. Сподели ни, че нищо не може да замени спокойствието, тишината и ежедневния досег с природата, който му носи родното място. Разказа ни как като малък е ходил с животните на паша, а тогава в селото е имало много животни - 7 болюка, каза водачът ни.

Стигнахме с ладата до тясна пътечка, която се виеше през поляни и хълмове обрасли с  храсти и ниски дървета. “Оттук сме пеша”, каза Иван и пое водачеството с чифт лозарски ножици и мачете в ръка. 
Излязохме на открито място, от където видяхме стари напоителни канали, които някога хората ползвали, за да поливат градините си. Иван ни посочи разпръснати в ниското оброчни камъни, стар зид и ни отведе в спомените от детството си - как с децата от селото идвали на това място и се къпели в рекичката. 
Продължихме напред, а Иван тръгна да търси път през обраслото с растителност дере. След няколко минути чухме гласа му от другия край и поехме по пътеката, която беше разчистил за нас. 
Лутахме се известно време, докато изведнъж се озовахме пред стара зидана чешма. Вода отдавна не течеше там, растителността беше превзела пространството наоколо, а от самия зид на чешмата растеше бор. От стар надпис,  разбрахме обаче, че последно я е ремонтирал някой си Боян от съседното село Чибаовци. 

Постояхме, поснимахме, а Иван и сина му Гого тръгнаха да търсят втората чешма, която искаха да ни покажат. 
Пътят ни отведе покрай стари, изоставени гробища, огромни върби и гора като от приказките. Накъдето и да се обърнехме, виждахме килим от цветя - медуница, гълъбови очи, лютичета, анемоне…Много скоро забравихме, че търсим чешма. Така ни заплени красотата на тази стара гора, в която не беше стъпвал човешки крак от години. 

След не повече от половин час, Иван ни отведе до втората чешма, която си беше наумил да ни покаже. Тя беше доста по-голяма, макар и също пресъхнала. Край нея обаче се стичаше поточе, което показва, че най-вероятно проблемът е в тръбите и водата може отново да потече след почистване и ремонт. 
Споделихме му притесненията ни, че чешмите са отдалечени, на място, където ние едва ги открихме и при наличието на други - по-посещавани в района най-вероятно няма да се спрем на тези. А и за изминалите години природата бе създала изключително горско пространство, което може би е нужно да остане недокоснато от човека. Той пък ни каза, че напълно ни разбира, но много е искал да ги покаже на някого, за да остане спомена за тях. “Вече почти няма хора, които да знаят за тези места”, сподели ни Иван. “Затова исках да ви ги покажа, а да доведа и сина”. Гого пък сподели, че е много красиво и приключението си е заслужавало, но едва ли ще стъпи тук отново. 

Тръгнахме бавно обратно към цивилизацията със смесени чувства. От една страна ни се искаше да покажем на всички красотата на тази гора, старите чешми, да си представим заедно какъв би бил животът ни ако по-често сме на такива места. От друга страна обаче, страхът от това на какво сме способни ние хората ни стегна гърлата. И си казахме, че може би е много ценно такива места да останат скрити за колкото се може по-дълго време. 
В тази гора нямаше нито една пластмасова опаковка, нямаше фасове, нито чашки от кафе. Имаше обаче следи от сърни и приказни стари дървета с величествени корони, бистри ручеи и птичи песни 

Прочетете още за теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората :