Дари
Магазин
На Световния ден на водата - 22 март, обръщаме внимание на най-ценния ресурс, без който не можем. Въпреки че България се смята за богата на води, предизвикателствата пред чистата питейна вода у нас са по-големи, отколкото изглежда.
Проблеми с водата в БългарияСвикнали сме да чуваме, че България е богата на води, но според учени, това твърдение може да е подвеждащо.
Неотдавна проф. Емил Гачев разказа в подкаста Ден, че 75% от годишния воден ресурс, с който се смята, че разполагаме (близо 100 млрд кубични метра) се падат на р. Дунав. Това е вода, която преминава през територията ни, без да я използваме.
Така реалните ресурси, с които разполагаме за битови нужди, за земеделие, а и за енергия, са “около 18-19 млрд. куб. метра за година” като в последните години те са били и по-малко.
В същото време повече от 20% от територията ни е заета от карстови райони, в които водата непрекъснато слиза по-дълбоко.
Съществуват и проблемите със замърсяването на сладководните води.
В края на 2024 г. Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за неспазване на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Ангажимент, който е трябвало да изпълним до 2010 г. 15 години по-късно у нас все още 30 големи града (с над 10 000 жители) нямат качествено пречистване на отпадните води и не успяват да осигурят стриктното им пречистване преди заустване в чувствителни зони.
Въпреки че няма скорошна информация, проучване от 2013-та показва, че само 3 % от малките населени места имат канализация. Какъв процент от домакинствата разполагат с лични пречиствателни станции е въпрос, който ще оставим отворен.
Друг източник на замърсяване са отпадъците, които продължаваме да виждаме на купчини в постоянно роящите се незаконни сметища сред природата, а и превърналото се в традиция обикновено изхвърляне на опаковки от храни и напитки. Последното допринася за замърсяването с микропластмаса на почвите и водите. Водопреносната мрежа - с негодна за пиене или без вода.
На този фон - много домакинства, особено тези от малките населени места разчитат на питейна вода за поливане на личните си градини, в които отглеждат прясната си храна. В същото време все повече стават населените места у нас, в които водоснабдяването е ненадеждно или нередовно. По данни от август 2024-та само тази година повече от половин милион души и над 300 населени места у нас са били на воден режим.
Не са малко и случаите, в които Районните здравни инспекции са отчитали завишени норми на различни вещества и микроорганизми, които правят водата негодна за пиене.
Така например повече от два месеца ( в края на 2024 и началото на 2025) водата в Шумен и няколко близки села бе негодна за пиене и готвене. В различни периоди за последната година водата е била негодна за пиене и в :
- 17 села в област Велико Търново (нитрати),
- Хасковското село Сърница (уран) ,
- 2 села край Варна(колиформи),
- 2 села край Добрич (нитрати),
- Обществена чешма с минерална вода във Варна (желязо),
- Детска градина в монтанско село и 3 близки села (колиформи и хром)
- Обществена чешма в Кърджали (колиформи)
- 2 села в община Крушари (нитрати),
- 1 село край Лом (манган),
- Град Шивачево край Сливен (уран),
- 3 села край Пловдив (уран),
- 2 села край Дупница,
- Каварна (колиформи),
- Пернишки квартал “Бела-вода”,
- 4 села край Чипровци (колиформи),
- Други 4 села край Хасково (манган, желязо, фосфати),
Това са само някои от публикуваните резултати от изследвания на Регионалните здравни инспекции, които са намерили отражение в медиите. Ясно се вижда, че проблемите са различни, но са разпространени в цялата страна (особено най-честите - колиформи и нитрати), а решения не се намират с години.
Едно възможно решение
В тази ситуация, когато централното водоподаване е ненадеждно, а понякога и опасно за здравето на хората са още по-ценни обществените чешми извън населените места, създадени преди десетилетия, които често се захранват от естествени извори или подпочвени води.
Тяхното поддържане и възстановяване, където е необходимо и възможно, могат да осигурят на хората алтернатива на водоснабдителните системи. Разбира се, водата в тези чешми също трябва да се тества, защото те често са в близост до селскостопански постройки или ниви, от които могат да се просмукват органични вещества, които да влошат качествата на водата. Възстановяването на селски чешми включва почистване на каптажа и изграждане на защитни зони около водоизточника. Оценката на растителните видове и допълнително залесяване са други важни стъпки за задържане на водата и подобряване на качествата ѝ.
В последните няколко години, ние от Българска фондация Биоразнообразие прегърнахме тази инициатива, защото освен че са важни места за хората, тези чешми, които са извън населените места и край които се образува и микро-влажна зона (от оттичащата се от коритата вода) са изключително важни и за дивата флора и фауна, особено с оглед на повишаващите се температури и засушавания.
Добър опит
След като възстановихме чешми в тополовградското село Орешник, през 2024-та насочихме усилията си към районите на Костинброд и Провадия, благодарение финансиране от частна фирма - Cargill, а повече за проекта можете да научите тук.
Избрахме тези два района, където е имало доста проблеми с водата във водопреносната мрежа през последните години. Но предизвикателствата и на двете места са големи, защото и районите са карстови.
КарстКарстовите терени са изградени предимно от варовикови скали, които лесно се разтварят от дъждовната вода. С времето в тях се образуват сложни системи от пещери, пропасти и подземни реки.
Ако даден водоизточник (например извор, река или чешма) разчита на такъв карстов воден поток, промяна в подземната система може да доведе до внезапното изчезване на водата. А такава промяна може да се случи естествено с времето, но може и да е причинено от човешки дейности - като прекомерно изграждането на кладенци, сондажи или масово водочерпене, както и заради инфраструктурни проекти като кариери и пътища, които могат да нарушат естествените водни пътища.
В същото време карстовите води са много податливи на замърсяване, което веднъж навлязло в мрежата от пукнатини е трудно за овладяване.
Теренни проучвания
Въпреки предвидимите трудности, през пролетта на 2024-та започнахме поредица от теренни проучвания на села в двата района.
Търсихме чешми, които да са важни за местните хора, където се знае, че водата е изворна, ползват се за водопой на стопански животни, но и са важни за дивите животни. Интересните растителни видове край тях също носеха бонус точки. Така обиколихме повече от 30 чешми - някои в центъра на селото, други трябваше да търсим в продължение на часове, за да открием буренясали, пресъхнали и без следи от човешко присъствие в последните години.
Повече може да видите в поредицата ни Теренен дневник.
Малко по малко стеснявахме кръга - трябваше да изберем по три чешми и по една влажна зона, които да възстановим във всеки район.
Работа с експерти
Избрахме своите фаворити благодарение на експертните наблюдения на ботаници и зоолози, които ни придружаваха в експедициите. Така например в чешмата край с. Неново (Провадия) доц. д-р Антоанета Петрова откри папрат, която сама по себе си не е рядка, но за Североизточна България си е направо бижу. Друга ценна находка беше чешма в с. Равна, богата на много видове мъхове. А най-любопитното за доц. Петрова бе един екземпляр възлестоцветна целина, който тя откри пред коритото на Вълювата чешма край Аврен.
Не бяха малко находките и от района на Костинброд, сред които една от най-ценните беше жълтокоремната бумка, която открихме във влажна зона в местността Езер.
Разбира се, през цялото време ни помагаха местни хора, които пазеха спомена за тези стари чешми като места, край които е кипял живот.
Накрая запретнахме ръкави - е, не ние, а опитните майстори, които открихме и през есента на 2024-та започнахме възстановяването на чешмите край Костинброд и до края на годината вече имахме две завършени чешми - край Младенова махала и местността Езер край с. Бучин проход.
А със затоплянето на времето през 2025-та започнаха ремонтите край Провадия като началото поставихме с реновирането на две чешми в сърцето на с. Равна. Вече са поставени дренажни тръби, които да отвеждат водата от чешмите в близкото дере, коритата на голямата чешма са почистени и подмазани отвътре и предстои поставянето на плочи, които да позволяват свободно движение край чешмата.
Все още ни предстои доста работа, но сме готови да я свършим и се надяваме така да мотивираме местните хора по-често да се отбиват край чешмите, да си спомнят за предците си, които са ги съградили и да ги пазят като наследство, което да предадат на децата си.А животът, който със сигурност ще избуи край тях, се надяваме да вдъхнови още много хора да го пазят.
Ако знаете чешми край вашето населено място, които са спрели да текат и имат нужда от възстановяване - свържете се с нас, за да търсим заедно решение на проблема и оттам отново да потече вода, защото водата е живот!