Теренен дневник 7: Начало на ремонтите на чешми край Костинброд

Започнахме ремонтите с две чешми край с. Бучин проход. Те са сравнително близо една до друга (на половин час пеш) и разходката между тях е приятна, а през пролетта предлага интересни растителни и животински видове за наблюдение. Става дума за чешмата под Младенова махала, която бе престанала да тече и тази в местността Езер, която течеше, но имаше нужда от изграждане на корито и площадка, тъй като калта наоколо я правеше почти недостъпна за хората.

Чешмата под Младенова махала се оказа сериозно предизвикателство за майсторите. Старата желязна тръба, довеждаща водата от каптажа до чешмата, макар и заровена на 2 метра под земята и защитена от масивния бетонен корпус на чешмата, се беше спукала. Разстоянието между каптажа и чешмата (150 метра) също се оказа препъни камък и бяха нужди няколко машини, за да се справят с твърдата глинеста почва и да прокопаят канал, в който да се поставят новите тръби. За разлика от старите тръби, този път съобразихме трасето на тръбите с наклона на терена, за да гарантираме постоянен дебит. Но това наложи други промени - в каптажа. Запушихме отвора към старата довеждаща тръба и пробивхме нов отвор. Здравината на стените на каптажа обаче ни костваха два перфоратора за бетон.

Що се отнася до самата чешма, майсторите изкърпиха коритото, оформиха две отделения с преливник, както и отводнителен отвор, който да отвежда водата към микро-влажната зона, която се формира след чешмата. Корпусът на чешмата и коритото облицоваха с плочи от естествен камък, а пред коритото оформиха площадка с големи плочи естествен камък, която да позволява достъп до чешмата и в по-влажно време. А за да се правят по-лесно ремонти на чешмата, на гърба на бетонния й корпус изрязахме ревизионен прозорец. 
Вълнуващо откритие беше стар камък предишния корпус на чешмата, на който личи годината, в която е изградена чешмата на това място - 1926. Майсторите успяха да го вградят в площадката в израз на приемственост. 


Чешмата в местността Езер пък ни спечели с разкошната си влажна зона с типична растителност, в която открихме и застрашени видове като жълтокоремната бумка. 
И макар водата там да тече целогодишно, имаше нужда от малко усилия, за да стане чешмата по-приятна за употреба от хората, а и по-подходящо място за размножаване и почивка на земноводни.
Затова изградихме бетонно корито с отводнителен отвор и тръба, която  да отвежда водата, изтичаща от чешмата към влажната зона, която спря дъха ни през пролетта. Корпусът на чешмата и коритото майсторите облицоваха с плочи от естествен камък, а пред коритото оформиха площадка от бетон, която да позволява достъп до чешмата и в по-влажно време.