Дари
Магазин
Третият ден от проучването на чешми, важни за биоразнообразието и хората край Провадия всъщност ни отведе до Белослав и Аврен. Имахме сведения за населени места в района с проблеми с водата, за стари чешми в нужда от поддръжка и решихме да посетим и тях.
Първо се отправихме към хижа Разделна. Знаехме, че от известно време тя вече е частна, но си бяхме отбелязали gps координатите на няколко чешми край нея, които искахме да видим.
Успяхме да открием две - тази непосредствено до хижата си личеше, че е възстановена наскоро. Лошо впечатление ни направиха отпадъците, оставени от посетители край чешмата. Тя обаче си течеше.
Втората чешма ни отне малко повече време и лутане. Минахме покрай бунгала, които изглеждаха изоставени, но пък на места имаше следи от живот. След това пътеката продължава нагоре и вдясно се вижда голяма чешма. От нея течеше вода, имаше и в коритата, макар че зидът на места се нуждае от възстановяване. Каптажът й обаче беше покрит с найлони, което освен, че е опасно за преминаващи хора и животни е и предпоставка за замърсяване.
Продължихме да следваме gps координатите, които си бяхме записали за други чешми. Така стигнахме до Аврен, където една от чешмите открихме край пътя, в добро състояние, но с голяма табела, че водата е негодна за пиене. Друга точка пък сочеше към имот, който беше видимо частно стопанство за отглеждане на прасета.
Следващата чешма обаче ни впечатли изключително много. Тя се намира малко след скален манастир „Св. Благовещение“, известен още и като “Монасите”. На чешмата още се чете надпис, според който е построена от Вълю Стоянов и съпругата му.
Стари черници са надвиснали над нея, естествено се образуват и микро влажни зони в по-ниските места. Под чешмата стоеше електропастир, което сочи, че се ползва и за водопой на животни.
Мястото също е известно и често се посещава от туристи, така че чешмата ни се стори като благоприятна за възстановяване. Заобиколена е от гора, което ни кара да вярваме, че качествата на водата ще са по-добри от много от останалите чешми, които обходихме - намиращи се или непосредствено под селата или пък обградени от земеделски земи.
Последно си бяхме уговорили среща с кмета на с. Здравец Миглена Желева. Тя ни поведе към три чешми, за които ни беше разказала предварително. Сладката и Горчивата, които са много близо една до друга - в едно дере и между които ѝ се иска да направи екомаршрут и друга - сред лозовите насаждения на селото в местността Карапите.
Горчивата чешма от години не тече, превзета е от растителност, а и водата й не е годна за пиене. Местните хора я ползвали за поливане. Селскостопански животни в селото вече няма.
Сладката чешма е с добри показатели и от година вече тече работа по възстановяването ѝ.
Чешмата Водаджията в местността Карапите също изглежда запазена, водата в нея тече. Там видяхме няколко жаби, както и фазани в близост. За нея кмета сподели, че водата е алкална и много предпочитана от местните хора.
Така, след доста лутане, красиви гледки, плътни горски сенки и нави запознанства приключи първият етап от теренните ни проучвания на чешмите, важни за хората и биоразнообразие в района на Провадия и Аврен, от които трябва да изберем три чешми и една влажна зона, които да възстановим.
Предстои събиране на информация за редки и ценни видове в отделните райони, взимане на проби от избрани чешми, а след това и строителни дейности.
Повече за проекта и теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората:
