bg en

Теренен дневник 4 - Неново, Равна и Кривня (Провадия)

Чешма Моста, с Неново
28.05.2024
Първото ни посещение за проучване на чешми, важни за хората и биоразнообразието в селата край Провадия и Аврен беше планирано за края на месец април. Два дни преди да отидем на терен прогнозата за времето се промени и ни обеща поройни дъждове поне в един от трите планирани дни. 
Ландшафтния архитект в екипа ни Глория заяви “Нас няма да ни вали”. Решихме, че така или иначе няма как да отложим посещенията и заминахме, пък “каквото облак покаже”. Предварително бяхме говорили с местни хора, туристически дружества и с кметовете на няколко села в района, Глория беше прегледала стари карти и бяхме набелязали 36 точки на картата, които да проверим.




Първият ни ден щеше да е полуден, заради пътуването от София. затова избрахме да посетим Неново, Равна и Кривня. Впоследствие ни остана време да отидем и до Добрина - все села извън посоката, в която бяха повечето останали набелязани точки/чешми. 
Пристигнахме по обед в с. Неново и отидохме до чешмата при Моста. Стигнахме до нея с лек автомобил. Само последните 200 метра бяха по черен, но проходим път.

Зеленината на късния април ни омая в тази първа от много чешми, които посетихме край Провадия. Добро впечатление ни направи табелата над масата с пейки, разположени над чешмата.

Огледахме каптажа, установихме, че чешмата се намира под нива, но все пак и след защитен пояс от дървета. Разходихме се наоколо и видяхме как може да подобрим състоянието на влажната зона, като я насочим в терен извън пътя - което би я направила по-подходяща за развитие на различни земноводни като едновременно улесни движението край чешмата. 
Не успяхме да открием по-интересни видове растения или животни, но пък видяхме много потенциал за такива. 







Успяхме да се свържем с кмета на село Неново Мария Желязкова и отидохме да се видим с нея.  Намерихме я в кметството, усмихната, въпреки нестихващия поток от задачи. Тя ни сподели, че чешмата Моста е предпочитано място за пикници и почивка през топлата част от годината. Разказа ни и за туристите, които идват в селото заради близкия водопад, а след това ни отведе до друга чешма край Неново - Корито. 



Първият добър индикатор за ценността на чешмата беше тубата за вода, която кмета взе, за да си напълни “хубава вода”.

Така разбрахме, че макар постоянните жители на селото да са твърде малко и нямат проблеми с водата, те все пак си харесват много именно тази чешма и когато могат идват, за да си пълнят от нея. 
Видяхме старо корито, което някога хората са ползвали за пране на дрехи, черги и други. Водата течеше обилно, но някои от по-далечните корита бяха скрити от пролетната трева. Изобилието от попови лъжички беше още един добър знак за нас. Не успяхме обаче да открием каптажа на чешмата, а и кмета не знаеше къде се намира той. 



<----     Още за чешмите в с. Неново, вижте във видеото!

Следващата ни спирка беше село Равна, където от кметския наместник Росица Георгиева научихме за три чешми сред малък парк в сърцето на селото.
GPS-а ни преведе през криволичещи улички в посоки, които ни отдалечаваха от желаните точки, но накрая благодарение на преселил се в селото английски гражданин на име Клифърд разбрахме посоката, в която да се движим. “Няма как да го пропуснете”, каза Клифърд. “Карате направо, после наляво и ще видите как от стената на едно място тече вода”.
Така и беше. Тъй като едната чешма е с цели 15 корита, а зидът е сякаш продължение на пътя, наистина усещането е, че водата тече от стена. 

Водата течеше обилно от чешмата, преливаше от коритата и мокреше голяма площ пред чешмата.  Тук, както и при съседната чешма видяхме за първи път как десетки пчели кацаха по мъховете и пиеха вода от влажната пръст, трева или дори от самата чешма. Едно от притесненията ни за смисъла на възстановяването на тези чешми беше, че се намират в центъра на селото, което не разполага с канализация и следователно едва ли водата ще е подходяща за пиене. 




Докато се любувахме на почти магичната гледка на пиещите вода пчели, слънчевите лъчи започнаха да отстъпват пред буреносни облаци. Май прогнозата за времето щеше да се окаже вярна. 
Продължихме бързайки към следващата точка на картата - чешма за водопой на домашни животни край Кривня. Открихме черен път на картата и тръгнахме по него, надбягвайки се с приближаващия дъжд. 



Стигнахме до чешма в доста лошо конструктивно състояние. Край нея имаше само една върба в близост. Интересното е, че тя всъщност се намира тъкмо отвъд крепостта Метерез. 
Видяхме край нея жълта стърчиопашка, но нямахме време да оглеждаме за следи от други животни, защото в този момент вече чувахме гръмотевици в далечината. Ако бяхме останали и дъждът се окажеше пороен, нашата не толкова високопроходима кола можеше да не успее да стигне до асфалтов път. Затова избрахме да тръгнем към Провадия и ако времето позволява да огледаме чешмите край село Добрина, които трябваше да се намират на пътя край селото.
Успяхме да оставим дъжда зад себе си, но не намерихме нито една от чешмите, които имахме отбелязани на карта. 

Повече за проекта и теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората: