Дари
Магазин
Красота, която може да убива
Всички знаем за страстта на много хора към лова на диви животни, който за съжаление е довел до унищожаването на не един вид. Но знаете ли, че обект на опасни ловни приключения са били и много цветя, сред които едно от първите места се пада на орхидеите.
Кои са салеповите?
Семейст
вото на орхидеите (Orchidaceae, на български наричани салепови) е голямо и древно. Днес знаем за съществуването на около 30 хиляди вида. Над 90 % от тях се срещат в тропическите райони, но можем да ги открием и във всички останали части на света, включително и северно от Полярния кръг и до 5500 м височина в Андите и Хималаите. В България се срещат повече от 80 вида диви орхидеи, които можете да намерите в гори, по поляни, каменисти склонове, влажни места сред крайбрежните дюни и торфища. В Червения списък на България са включени 34 вида, два от които са регионално изчезнали.
Но да се върнем пак към световните тенденции. Освен десетките хиляди регистрирани диви орхидеи, днес съществуват и поне cmo хиляди хибрида, създадени от човека в лаборатории при кръстосано опрашване на едни видове с други. Законната търговия с декоративни орхидеи е доминирана от масово произведени хибриди основно от няколко рода (Phalaenopsis, Vanda, Dendrobium). По данни на oec.world само за 2023 г. общата търговия с орхидеи в света възлиза на 194 милиона долара. Като най-големите износители на орхидеи за същата година са Тайланд и Холандия, а най-големите вносители - Япония и САЩ. И това е само проследимата, законна търговия. Въпреки широкото разпространение и лесния достъп до изкуствено размножени орхидеи, все още любители и колекционери плащат цяло състояние, за да притежават някой див вид.
И макар от 1975-та година да влиза в сила Конвенцията по международната търговия със застрашени видове, незаконната търговия с орхидеи съществува и до днес.
Извън закона
През 2024-та Световния доклад за престъпленията срещу
дивата природа включва изследване за нелегалната търговия с орхидеи. В него се казва, че най-често “снабдителите” с диви видове орхидеи са местни хора, които познават дивата природа и често прекарват време там в лов или събиране на други видове за продажба.
Не е рядкост такива “снабдители” да се оказват и хората, които би трябвало да пазят съответната територия - местните горски. Затова пък, макар да се излагат на опасност от сериозни наказания, “снабдителите” обичайно получават минимално възнаграждение за “смелостта” си. Понякога не повече от 0,30 долара на растение.
Набраните орхидеи се продават на местни пазари и улични сергии или онлайн към вътрешни или международни потребители, а понякога и директно на разсадници. Както се случва и с дивите животни, често “скаути” посещават отдалечени села на места, където се знае, че растат орхидеи и информират селяните какви растения биха купили. За съжаление много често това “води до значителен „прилов“; както съобщава един респондент: „Видях кофи с размер на варел с изхвърлени орхидеи“, се казва в проучването. Тази предприемчивост обаче не е нещо ново.
Мания за орхидеи
През 19 век Виктор
ианска Англия изпада в състояние, което днес познаваме като орхиделириум - обсесия по орхидеите - откриването на нови видове и тяхното колекциониране. Макар в Англия да виреят диви орхидеи, подобни на тези, които се срещат у нас, манията започва, когато заедно с пратки други растения в Англия пристигат екзотични видове от Южна Америка. Цветовете им били така необичайни, а отглеждането им било толкова трудно, че може би съвсем естествено притежанието им се превърнало в израз на принадлежност към висшата класа. 
Към този момент отглеждането на растения вече било издигнато в култ в Англия, а изграждането на парници се радвало на възход след освобождаването на стъклото от данъци през 1845. Така, първо се зародила манията по отглеждането на папрати (отново с превес на екзотичните видове), а по-късно място в парниците намерили и различни видове палми, хищни растения и разбира се тяхно величество орхидеите.
За интересът към тях сред обществото спомагат и научни трудове. Като “Различните способи, чрез които орхидеите биват оплождани от насекоми” от Чарлз Дарвин и издаден през 1862. Дарвин е изключително впечатлен от орхидеите и ги смята за растенията, които най-добре олицетворяват идеята му за еволюцията на видовете. Орхидеите заемат специално място в пътешествията, парниците и трудовете и на други негови съвременници. Такъв например е Джоусеф Хукър, който изследва и събира много редки растения, сред които и орхидеи по време на експедициите си в Индия и Хималаите и ги популяризира чрез научните си трудове и пътеписи. А в двайсетте години, в които е директор Кралските ботанически градини Кю играе ключова роля в разширяването на оранжериите, което позволява успешното отглеждане на екзотични орхидеи, както и в подобряване на техниките за отглеждането им в парникови условия.
Но за да стигнат екзотичните орхидеи, а и други растения, до домовете на европейците, някой трябвало да ги пренесе през планини, морета и океани. С това се захващали мъже от различни страни, превръщайки се в “ловци” на орхидеи.
След мен и потоп
И макар идеята за тези първооткриватели и приключенци да звучи вдъхновяващо, много от тях са си служили с ужасяващи методи, за да си гарантират, че само те ще имат даден рядък вид. Те често предприемали пътувания в най-непристъпните джунгли и планини, рискувайки живота си по всякакви начини - излагайки се на болести, диви животни, непознати местни племена, а когато откриели находище на някое особено красиво растение често изкоренявали целите популации, а след това и опожарявали мястото, за да не се окаже, че са пропуснали някой екземпляр, който да попадне в товара на техен съперник. При всичко това, процентът на растенията, които оцелявали презокеанските пътувания с кораб бил доста нисък. Така били унищожени редица видове, а много местообитания били променени напълно.
*Тук се връщаме към заглавието, за да пробавим, че много от тези ловци на орхидеи са намерили смъртта си по време на своите опасни приключения. Един пример е Албърт Миликън - намушкан до смърт от съперници, докато “ловувал” редки цветя. И макар да си отива трагично, преди това ни оставя интересни трудове, сред които Пътуванията и приключенията на един ловец на орхидеи , която ни праща в сърцето на далечни места, изпълнени с опасности, но където цели дървета са покрити с катлеи и други ценни орхидеи.
Последователите на тези “ловци” на орхидеи са контрабандистите, които продължават да рискуват живота си за някоя ценна находка дори и в наши дни.
Едни от по-известните случаи от новото хилядолетие е на малайзийския учен д-р Сиан Лим, който през 2004 беше задържан за опит за контрабанда на над 100 екземпляра редки орхидеи в Обединеното кралство. Много от тези орхидеи са видове на ръба на изчезване, главно поради прекомерно събиране от ентусиасти.
Имаме такъв казус дори и в България, когато през 2020-та британските власти сигнализират за онлайн търговия със защитени орхидеи с произход от България. Това кара експерти от РИОСВ – Велико Търново, съвместно с полицията да направят проверка в село Карандили, община Елена. Така откриват повече от 150 грудки от различни видове орхидеи, включително защитени по Закона за биологичното разнообразие, който забранява тяхното събиране, притежаване и търговия.
Не си струва риска
За съжаление днес и у нас много орхидеи са под заплаха заради бране или дори изкореняване. Важно е да се каже, че за да отгледате орхидея, взета от дивата природа в домашни условия, трябва да сте поне ботаник, а още-по-добре специалист по орхидеите с дългогодишен опит. Тези растения зависят от конкретна почва, в която се срещат необходимите им гъби. Всъщност дивите орхидеи, които растат в земята (каквито са повечето орхидеи у нас) са зависими от специфични гъби в почвата (микоризни гъби), които им помагат да покълнат и да усвояват хранителни вещества. Ако тези гъби липсват, няма кой да ги изхрани, което означава, че дори и да са формирали семена, тя няма да се развият докрай. Освен това, както повечето видове орхидеи, нашите диви орхидеи също са еволюирали да бъдат опрашвани от конкретни опрашители. Ако те не присъстват в новата им среда, орхидеите са обречени. Съществува и риск от прекомерното събиране на диви орхидеи като източник на храна. На Балканите и сега това е основната причина за намаляването на орхидеите - за направат на напитката салеп. Тя се прави от грудките на някои видове диви орхидеи и все още е на почит в Турция и Албания. У нас тази практика залязва след втората световна война.
Както споменахме и в началото у нас можете да откриете повече от 80 вида диви орхидеи, много от които са защитени, защото са в една или друга степен застрашени от изчезване.
В последните години ние от българска фондация Биоразнообразие, подкрепени от Девин ЕАД започнахме работа за проучване и опазване на Чаирските езера с торфените острови в тях. Освен, че са магично място, което пази стари смърчови гори - като извадени от приказките, Чаирските езера са и местност, богата на много видове растения, а и на орхидеи. В Средните Родопи, където попадат и Чаирските езера се срещат повече от половината от всички орхидеи, които можете да видите у нас.
И ако сред тях са някои видове, които можете да видите на подходящи места в цялата страна като обикновения анакамптис, дълголистният главопрашник и змийското езиче, там се крият и някои много необикновени и рядко срещани видове.
Сред торфените мъхове на Чаирските езера например е единственото известно у нас находище на малка и почти незабележима орхидея - блатната хамарбия (Hammarbya paludosa). Тя достига едва няколко сантиметра и е един от малкото епифитни видове в Европа. Това са организми, които живеят прикрепени за живо растение, но не паразитират от него. В случая на хамарбията - тя се прикрепя към сфагновите мъхове.
Всъщност по това блатната хамарбия прилича повече на екзотичните орхидеи като ванилията, отколкото на повечето видове, които се срещат у нас.
Друга интересна дребна орхидея, която се крие сред мъховете в торфището е сърцевидният тайник (Listera cordata).
А сред поляните в смърчовите гори можете да откриете и една от орхидеите - пчелици, а именно насекомовидната пчелица (Ophrys insectifera). Тя е критично застрашена у нас като са известни само 4 находища с по няколко екземпляра.
Всъщност пчелиците са много лю
бопитни орхидеи. Те са пример за един от методите, които орхидеите използват, за да привлекат конкретни опрашители и да си гарантират, че ще бъдат опрашени - а именно псевдокопулация. Цветовете на орхидеите от род Ophrys имитират визуално женските на насекомите, които “отговарят” за тяхното опрашване. Така щом мъжките се “втурнат” към цветовете, растението отделя полен, който се полепва по насекомото, което го пренася на следващото цветче, което го привлече.
У нас се срещат няколко вида пчелици - пчелоносно бръмбарче, двурога, насекомовидна, паяковидна, рейнхолдиева пчелица и др.. Най-често можете да забележите двурогата пчелица.
Много от орхидеите у нас са застрашени заради унищожаването на местообитанията им. Това включва както изсичане на гори, така и замиране на животновъдството и изоставянето на ливадите и пасищата. Друг сериозен проблем е събирането на цветове, а и на грудкщи от дивата природа, които в повечето случаи умират. Макар да имат способността да живеят със стотици години (някои от орхидеите в Нюйоркската ботаническа градина виреят в оранжериите ѝ още от 1898г.), орхидеите са уязвими растения, които зависят от конкретна среда, условия и опрашители, за да се размножават.
Затова начинът да си “вземем” орхидея от дивата природа вкъщи е като я уловим само с фотоапарата си при това внимателно - без да утъпкваме растителността наоколо.
Това е голямо, но и вълнуващо предизвикателство - нашите орхидеи са със сравнително дребни цветове и нерядко са напълно незабележими в заобикалящия ги пейзаж. Но откриете ли ги, погледнете ли ги отблизо, разгледате ли изящните детайли, които природата е сътворила без нищо излишно - ще се уверите, че дивите орхидеи са едно от най-големите чудеса на растителното съкровище на България.
