Дари
Магазин
Звучи необичайно, но този прост експеримент ще ни помогне да разберем колко добре торфището изпълнява най-важната си роля – да задържа въглерод.
За да изследваме тези процеси в торфището в Големия гьол Румяна Иванова от Българска фондация Биоразнообразие, доц. Райна Начева от ИБЕИ се качиха в красивата родопска местност, която до скоро бе покрита от сняг. С тях беше и Глория Маринова от Българска фондация Биоразнообразие, на която дължим чудесните снимки с дрон.
Те нагазиха в торфището, въоръжени с предварително претеглени и описани пакетчета зелен чай и ройбос от конкретна марка - така, както е описано в методиката на teabag index.
Заровиха ги на няколко различни места в и край езерото и ще се върнат да ги изровят след година. След това ще ги изсушат и претеглят отново. Така ще разберат степента на разлагане на чая в пакетчетата, а това ще ни каже много за състоянието на торфището.
Колкото по-малко се е разложил чаят - толкова по-добре!
Така ще установим колко време е нужно за разграждането на органична материя в торфището на Чаирските езера и ще можем да сравним стойностите с такива от други торфища по света.
А защо това е важно? Както казахме и в началото торфищата са депа за въглерод - същият елемент, който щом се свърже с атоми на кислорода образува въглероден диоксид - парниковият газ, който допринася за климатичните промени на планетата ни.
Но да се върнем към въглерода.
Всички живи същества на нашата планета – от най-малките бактерии до гигантските китове, от растенията до човека – са изградени от молекули, чийто скелет е елементът въглерод.
Въглеродът е химичен елемент с изключително гъвкави свойства. Той може да се свързва с други атоми (включително със самия себе си) по много начини, като образува молекули, които изграждат клетките на всички организми. Белтъци, въглехидрати, мазнини и нуклеинови киселини – всички съдържат въглерод като основен градивен елемент.
Въглеродният цикъл
Въглеродът непрекъснато се движи между атмосферата, растенията, животните, почвите и океаните – това е т.нар. въглероден цикъл.Така например растенията използват въглероден диоксид (CO₂) от въздуха и чрез процеса на фотосинтеза го превръщат в глюкоза (C6H12O6) - тяхната храна. Животните ядат растения и така въглеродът преминава в телата им. А когато растенията и животните умират, организмите в почвата разграждат телата им и част от въглерода се връща в атмосферата като газ (CO₂)
Но! Ако условията са специфични – както в торфищата – разграждането спира, и въглеродът остава заключен в почвата за векове.
Други складове за въглерод са влажните зони, включително океаните, а също и старите гори, седиментните скали и разбира се, изкопаемите горива.
Но какво правим ние, хората през последните векове? Разбиваме тези складове!
Изсичаме гори, опожаряваме терени, за да ги превърнем в обработваеми земи, пресушаваме торфища, блата и други влажни зони, разбиваме седиментни скали, изгаряме огромни количества изкопаеми горива!
Така освобождаваме в гигантски количества въглероден диоксид, който задържа топлината в атмосферата и води до промени в климата.
За да помогнем на света, който имаме да остане толкова разнообразен, красив и пълен с милиони видове, сред които сме и ние - хората, е добре както да спрем използването на полезни изкопаеми, така и да възстановим естествените екосистеми, които задържат въглерода извън атмосферата - като торфищата.
Точно това правим и ние от Българска фондация Биоразнообразие през последните две години с подкрепата на Девин ЕАД! Вече научихме много и направихме първите крачки в опазването на тази крехка екосистема. Но ни предстои още много работа!