Дари
Магазин
Често, когато екологичните организации и проектантите се занимават с уникалното биоразнообразие в своето местоположение, възникват креативни решения, от които можем да черпим вдъхновение за нашия собствен контекст.
Имайки предвид това, докато работим в рамките на проекта SaveGREEN, ние гледаме и към останалия свят за приложни знания, информиращи практики за решаващи конфликти между хора и диви животни по пътищата.
Не е необичайно да се окажем загрижени за екологичната свързаност като сравнително абстрактна концепция. Наистина, като „зелени“ плановици, често е необходимо нашето базирано на ГИС картографиране и проследяване на местообитанията, за да се прецени къде животинските видове могат да се движат и растителните видове да се разпространяват.
На Коледния остров на територията на Австралия, всяка година се случва световноизвестна миграция на червени раци (Gecarcoidea natalis), като милиони едновременно мигрират от горите на острова към морето, за да хвърлят хайвера си. С други думи, това движение на фауната става известно на всички на острова и няма как раците да не бъдат приспособени от инфраструктурата на острова. Тази природна сила, особено популяризирана в документалните филми на BBC на Дейвид Атънбъро, покрива острова, пътища, пътеки и на практика цялата мрежа за мобилност.
Както казва професорът по медийни и културни изследвания Филип Хейуърд: „Произтичащият така наречен „червен прилив“ се движи през пътища, през имоти, по маршрути, установени в предчовешката ера, в това, което сега ежегодно разсейва потоците от трафик и ежедневния човешки живот.“ (p238)
Това принуждава управителите на острова да приложат множество мерки, за да отговорят на нуждата на раци за мобилност и да го съгласуват с нуждите от мобилност на хората на островите. В исторически план те са били ограничени до спорадични затваряния на пътища, пренебрегвайки поведението на раците. Но през последното десетилетие бяха положени задълбочени усилия за целия остров със смесени мерки, за да се избегне конфликт между маршрутите на мигриращите раци и колите по пътищата.
Мрежа от подлези и мостове, за да могат раците да преминават безопасно по пътищата, с огради, които да ги насочват към тези пресичания, се съчетава с всеобхватни кампании за повишаване на осведомеността както за местните жители, така и за туристите, създавайки холистична стратегия за смекчаване на прекъсването на миграционните пътища. Затварянето на пътища също все още се прилага, макар и по-пестеливо, в най-активните пътища на миграция, особено в защитените зони на острова, но тези затваряния се зачитат и разбират в по-широка степен сред обществеността благодарение на образователните кампании за значението на раците за местната околна среда. Като цяло тази операция представлява голям успех: ключови транспортни коридори за хора остават свободни, докато ключови миграционни маршрути остават необезпокоявани.
Инфраструктурата, изградена за придвижване на раци, дори се превърна в масова туристическа атракция, колкото и самата миграция, особено известният „мост на раците“, който всяка година се облива в червено.
Въпреки че островното местоположение на тази инфраструктура на Коледния остров, както и степента и едновременността на миграцията на раците, може да не са пряко сравними с никакви тревожни процеси в Дунавския басейн, все пак можем да извлечем ключови поуки от този проект. Първо, този проект отговаря на нуждите на видовете, а именно раците: беше планирана холистична система за зониране на инфраструктурата - затваряне на пътища, където движението на раците е най-гъсто, като същевременно се изгражда инфраструктура за пресичане на раците на друго място, където движението на автомобили също е жизненоважно за социалните системи.
Там беше разработено решение, което не прави компромис с императивите за опазване на миграцията и в този случай образователната кампания служи, за да осведоми местните жители и туристите за необходимостта от временно неудобство в някои случаи за защита на жизненоважни движения на раците.
Освен това, това усилие показва, че с иновативен дизайн зелената инфраструктура за екологична свързаност не е нужно да бъде неохотен разход за „смекчаване на удара“ на транспортната инфраструктура: както при моста на раците на Коледния остров, тези форми на зелена инфраструктура могат сами по себе си да се превърнат в ценни туристически атракции и да допринесат за подобряване на ландшафта. Ето защо има ключови изводи за интегрирането на креативността и холистичните подходи, водени от опазването, в планирането на зелената инфраструктура, които като такива не изискват драстични компромиси по отношение на социалните и икономически резултати. Но все пак нека имаме предвид, че Коледния остров има привилегията да изисква инфраструктура, за да поеме само относително специфични екологични процеси (предимно миграцията на раци).
В Дунавския басейн, който се занимава с установяването на свързаност в много по-голям мащаб, би било невъзможно да се очакват сравними нива на прецизност и сложност при проектирането и разположението на цялата зелена инфраструктура. Тези прозрения със сигурност могат да дадат информация за конкретни инфраструктурни проекти, но в макромащаб можем също така да погледнем към по-мащабно пространствено планиране на екологична свързаност по целия свят.
Пример за такъв голям екологичен проект за свързаност е ландшафтът Terai Arc Landscape (TAL), със система от коридори, реализирани до голяма степен със сътрудничеството на непалското правителство и WWF, но също така преминаващи в северните райони на Индия. Регионът е жизненоважно местообитание за ключови видове като бенгалския тигър и големия еднорог носорог, но същевременно се описва като „купата с ориз на страната“, напомняйки за припокриването на жизненоважни интереси за опазване и земеделие.
Проектът за опазване на Terai Arc възприема ландшафтен подход за съчетаване на тези интереси - моделните местообитания на тигри, маршрутите за туризъм, заедно със селскостопанската производителност и зоните на концентрация, за да се разработи ориентиран към научните изследвания подход към препоръчаното използване на земята. Следователно стратегията за пространствено планиране свързва строго защитените зони със специални коридори със смесено предназначение, които са предназначени да позволят непрекъснато движение на животните, без да изключват селското стопанство от цели региони. Тази коридорна система за земеползване обикновено се постига чрез агроекологични подходи към отглеждането на култури и чрез прилагане на оградени буферни зони около полета за насочване на животните през земята, като същевременно се минимизира въздействието им върху културите и добитъка. Въпреки че има още неща да бъдат направени, този коридорен подход е полезен за свързване на защитените зони в западната част на TAL, усилвайки ефектите на всяка от тях и укрепвайки устойчивостта на уязвимите видове тигри и носорози.
Въпреки че този коридорен подход не е нов за природозащитниците в Европа, неговият обхват и амбиция със сигурност са нещо, което трябва да бъде отличено, както и неговият агроекологичен подход към широкомащабно изграждане на коридори в земеделски райони. По-специално, полезно е да се разгледат потенциалите за холистична стратегия в голям мащаб за борба с някои от проблемите, идентифицирани в предишната статия: а именно подход, който първо изгражда сива инфраструктура, след което се опитва да приложи мерки за „екологизиране“ по-късно, често на по-висока цена и по-малка ефективност.
Наистина, това е целта и на SaveGREEN, да генерира последователна рамка за планиране на свързаността в региона на река Дунав, така че избягването на фрагментацията и възстановяването на свързаността да се превърне в основна грижа на инфраструктурното развитие. Terai Arc подчертава международния прецедент за това усилие, посочвайки ползата от продължаващото взаимодействие с глобални проекти за информиране.
В заключение, има ясни прозрения, които трябва да се придобият, като се разгледат проекти за свързаност по целия свят, които са показали креативност, амбиция и прецизност при разпределянето и управлението на социално-икономическите и екологичните приоритети.
Тъй като SaveGREEN се стреми да постави регионалната инфраструктура на върха на проектите за свързаност, призовава практиците да не оставят камък необърнат в търсенето на вдъхновение относно най-добрите методи за зелена инфраструктура, които се използват днес. Казваме това с надеждата, че самият Дунавски басейн ще се превърне в глобален източник на вдъхновение за ефективно планиране на екологичната свързаност.
Примерите, разгледани тук, подчертават решаващото значение на мултискаларния подход, който отчита по-фините тънкости на дизайна на зелената инфраструктура на конкретни места, както и макромащабната картина на свързаността и законодателните защити.
Използвани източници:
Christmas Island Tourism Association (2015) “20km of barriers, 31 underpasses and 1 bridge: getting ready for the great crab migration” [online, accessed 15/09/2022]. Available at: https://www.christmas.net.au/20km-of-barriers-31-underpasses-and-1-bridge-getting-ready-for-the-great-crab-migration/
Hayward, P. (2021) “Embodying the Anthropocene: Embattled crustaceans, extractivism, and eco-tourism on Christmas Island (Indian Ocean)”, Island Studies Journal, 16 (1), pp.229-248 [online, accessed 15/09/2022]. Available at: https://researchportal.scu.edu.au/esploro/outputs/journalArticle/Embodying-the-Anthropocene-Embattled-crustaceans-extractivism/991012948499102368
Sargent, A. (2015) “Forget Sydney and San Francisco, Christmas Island crab bridge helps migrating critters beat the traffic”, ABC News [online, accessed 15/09/2022]. Available at: https://www.abc.net.au/news/2015-12-09/bridge-helps-migrating-christmas-island-crabs-avoid-traffic/7014406
WWF Nepal (2022) “Terai Arc Landscape (TAL)” [online, accessed 15/09/2022]. Available at: https://www.wwfnepal.org/our_working_areas/tal2/
Автор:
Елиът Кокер, CEEweb For Biodiversity
Със съдействието на:
Лили Тануи, CEEweb For Biodiversity
Статията е превод на: SaveGREEN - Around the World in Green Infrastructure, създадена по проект SaveGREEN.
Проектът е финансиран от Транснационална програма „Дунав“ 2014 – 2020 и засяга критичната тема за опазването на екологичните коридори в Карпатите и други планински вериги на Дунавския регион.
Повече за проекта можете да научите от официалния уебсайт на SaveGREEN www.interreg-danube.eu/savegreen, от уеб страницата на БФБ, както и ако следвате #SaveGREEN в социалните медии.
