Дари
Магазин
От идентифицираните обекти 48 са проверени на терен, а в хода на проучванията са установени още 11 потенциални бариери. До момента са картографирани и оценени 26 съоръжения, като за тях са събрани данни за техническото състояние, влиянието върху речната свързаност, рибните популации и наносите, както и информация от местни хора и институции.
Резултатите бяха представени на работна среща в Бизнес инкубатора в Бургас, в която участваха експерти, представители на институции и други заинтересовани страни. Целта на срещата беше не просто да бъдат представени резултатите, а да се обсъдят конкретните следващи стъпки за възстановяване на свободното движение на водата, наносите и водните организми по реката.
На базата на комплексна оценка четири съоръжения са определени като обекти с висок приоритет за допълнително проучване и подготовка на последващи действия:
- бентът при с. Бродилово;
- прагът в местността Качул;
- бившето минно съоръжение на р. Айдере;
- бентът при Моряне.
При четирите обекта картината е различна. При Бродилово е установена сериозна пречка за миграцията на рибите, но съоръжението има и местно значение за отдих. Бариерата при Качул е частично проходима, но е необходимо да се изясни дали има връзка с близки водоснабдителни съоръжения. Бентът на Айдере е с височина около 4,5 метра и нефункциониращ рибоход и представлява практически непреодолима миграционна бариера. При Моряне по-ранни хидроморфологични проучвания също са отчели сериозно въздействие върху речната свързаност.
Свободно течащата река е свързана не само с миграцията на рибите. Тя осигурява движение на наноси, хранителни вещества и водни организми и поддържа естествените процеси, от които зависи функционирането на речната екосистема.
„Когато говорим за премахване на речна бариера, не говорим просто за разрушаване на бетонно съоръжение. Говорим за процес, който трябва да бъде добре проучен, съгласуван и извършен така, че да възстанови естествените процеси в реката, като едновременно с това бъдат отчетени законовите изисквания и интересите на местните общности“, подчертава Спас Узунов от Българска фондация Биоразнообразие.
Следващият етап от работата по Велека ще бъде насочен към изясняване на собствеността и статута на приоритетните съоръжения, актуализиране на информацията в регистрите на Басейнова дирекция „Черноморски район“ и комуникация с компетентните институции.
При наличие на необходимите предпоставки ще бъдат обсъдени технически решения и ще бъдат предприети съответните процедури съгласно действащото законодателство.
Опитът от други български реки – Янтра, Арда, Лом и Струма – показва, че възстановяването на речната свързаност е възможно, но изисква добра научна основа, институционална координация и диалог с местните общности и ползвателите на реките.
Работата по Велека е част и от по-широкия европейски процес за възстановяване на свободно течащите реки. Европейското законодателство поставя сред приоритетите инвентаризацията на изкуствените речни бариери и премахването на остарели и ненужни съоръжения, с общоевропейска цел за възстановяване на поне 25 000 км свободно течащи реки.
За БФБ следващата важна крачка е ясна: данните да не останат само на картата.
Проектът „Велека без прегради“ вече преминава от идентифициране и оценка към подготовка на конкретен процес за възстановяване на речната свързаност – с участието на институциите, експертите и хората, които живеят и работят край Велека.
