В чий интерес работят гражданските организации и защо законът за „чуждестранните агенти“ засяга всички ни?

Опазването на природата изисква активни граждани и независими организации, които могат свободно да изразяват позиции, да настояват институциите да спазват закона и да получават подкрепа за работата си.

Същото важи и когато пациентска организация настоява за по-добро лечение, независими журналисти разследват злоупотреби или експерти помагат за решаването на местен проблем. Всички тези дейности са в интерес на обществото. Много от тях се осъществяват с подкрепата на дарители, компании, национални и международни програми и партньори. Но произходът на финансирането сам по себе си не определя в чий интерес работи една организация.
Предложеният Закон за регистрация на чуждестранните агенти предвижда хора и организации, които получават чуждестранна финансова или материална подкрепа в размер на 1000 евро или повече за една данъчна година и извършват определени обществени дейности, да попаднат под специален регистрационен режим. За това не е необходимо да бъде доказано, че получателят действа по поръчение на чужда държава, представлява чужди интереси или е извършил нещо незаконно.

Подпомагането може да включва не само дарения, но и плащания по определени договори и материална подкрепа. Законопроектът предвижда и изключения, включително за финансиране от Европейския съюз.

Какво общо има това с хората, които не работят в неправителствени организации?
Гражданските организации, независимите експерти и медиите участват в множество дейности, чиито резултати достигат до всички нас. Ето няколко примера:

• Опазване на природата. Когато някой замърсява реката край дома ни, изсича незаконно гора или застрашава любимото ни място за разходка, природозащитните организации могат да помогнат — да проверят какво се случва, да потърсят отговор от институциите и да защитят правото ни на чиста и здравословна среда.
• Здравеопазване. Пациентски организации информират хората за техните права, провеждат кампании за профилактика и настояват за подобрения в достъпа до лечение. Застъпничеството за промени в здравните политики може да бъде засегнато от широко формулираните ограничения в законопроекта.
• Деца и образование. Организации провеждат образователни инициативи, работят за предотвратяване на насилието и подкрепят деца със специални образователни потребности. Законопроектът предвижда и конкретни ограничения за преподавателска дейност в определени образователни институции.
• Социална подкрепа. Ако възрастен човек живее сам и няма кой да му помага, гражданска организация може да му осигури храна, посещения вкъщи или съдействие за получаване на социални услуги. Такива организации помагат и на хора с увреждания, семейства в затруднение и пострадали от насилие.
• Независима журналистика. Медии и журналисти разследват злоупотреби, анализират публични решения и предоставят информация на обществото. Законопроектът обхваща и определени дейности, свързани с разпространяване на информация и формиране на обществено мнение.
• Наука и изследвания. Учени и експерти участват в международни изследователски проекти, обучения и информационни инициативи. При изпълнение на законовите условия някои публични дейности могат да попаднат под новия режим.
• Култура. Културни организации и творчески екипи провеждат международни проекти, обществени дискусии, образователни програми и кампании, част от които могат да попаднат в обхвата на предложените правила при изпълнение на законовите условия.
• Права на потребителите. Ако мобилен оператор начислява неправомерни такси или търговец отказва да уважи основателна рекламация, потребителска организация може да помогне на засегнатите хора да защитят правата си и да настоява за промяна на нелоялните практики.
• Местни граждански инициативи. Граждани и сдружения търсят решения за проблеми с транспорта, градската среда, достъпността и обществените услуги. Организациите, които ги подкрепят с експертиза и предложения за промени, също могат да попаднат под ограниченията, ако отговарят на предвидените в законопроекта условия.

Това не означава, че всички тези дейности ще бъдат забранени или че всеки, който ги извършва, ще трябва да се регистрира. Прилагането на законопроекта зависи от няколко условия, включително вида на дейността, източника и размера на подпомагането и предвидените изключения. Проблемът е, че определенията са широки и създават риск законното гражданско участие и застъпничеството за обществени каузи да бъдат ограничени.
Законопроектът предвижда публична регистрация, задължително обозначаване като „чуждестранен агент“, ежегоден финансов одит и ограничения за определени преподавателски и политически дейности. Обявят ли те за „агент“ няма да може да преподаваш, да работиш с деца, да имаш политическа дейност.

Предвидени са и глоби за физически лица от 700 до 3000 евро, а за юридически лица - от 3000 до 7000 евро. Режимът може да засегне и физически лица, свързани с организациите, включително техни учредители, представители и членове на управителни органи. Ще се натоварят особено малките организации и ще се отклонят средства от дейности, които са полезни за обществото. Самото обозначение „чуждестранен агент“ също създава впечатление за зависимост от чужди интереси, без законопроектът да изисква тя да бъде доказана.
БФБ вече близо 30 години работи за опазването на българската природа и винаги открито посочваме източниците на финансиране на нашите дейности, защото подкрепяме прозрачността, отчетността и контрола върху финансовите средства.

Българското законодателство предвижда редица задължения за отчетност на организациите в обществена полза и ако те са недостатъчни, е необходимо да се предприемат подходящи мерки. В същото време НПО се отчитат не само пред държавата, но и пред всички донорски организаци, които им осигуряват финансиране. Законното чуждестранно финансиране само по себе си не може да бъде доказателство за неправомерно влияние.

Сходни законодателни режими вече са разглеждани от европейските съдилища. Съдът на Европейския съюз е установил нарушение на правото на ЕС при специални изисквания към организации с чуждестранно финансиране в Унгария, а Европейският съд по правата на човека е установил нарушения на основни права при прилагането на руското законодателство за „чуждестранните агенти“.

Българска фондация Биоразнообразие настоява Законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти № 52-654-01-74 да бъде отхвърлен. Смятаме, че държавата трябва да противодейства на действително неправомерното чуждестранно влияние чрез ясни, обосновани и пропорционални мерки, основани на доказателства, а не чрез ограничения върху законна общественополезна дейност.

Независимите граждански организации трябва да могат да работят свободно в обществен интерес, без да бъдат поставяни под подозрение единствено заради произхода на законното си финансиране, което в днешните условия все по-трудно се осигурява, особено когато липсва достатъчно национално финансиране.

Всеки, който споделя тази позиция, може да подкрепи петицията срещу законопроекта.