Дари
Магазин
Започнахме вторият ден на терен със среща с кметовете на Петров Дол и Староселец. Те ни насочиха как най-лесно да стигнем до няколко чешми, които си бяхме отбелязали на картата, но не можехме да намерим пряк маршрут до тях като Баба Янината, Дядо Пенювата чешма, чешмата край бившия пионерски лагер край Староселец и други.
След като направихме план за пътеките, по които да поемем, заедно с кмета на Петров дол посетихме Горчивката и Куртовата чешма в покрайнините на Петров дол. И двете чешми ни спечелиха с това, че очевидно се ползват и поддържат в една или друга степен.
Вижте повече във видеото
За Горчивката научихме, че според старо предание е полезна за очите. Чешмата беше в добро състояние, научихме че и все още се ползва за водопой на животни и за пране. Наблизо видяхме и малка влажна зона, която може да бъде разширена и подобрена.
Същото важи и за Куртовата чешма - която очевидно и до днес се поддържа от Пехливан Куртевия род. Пред нея обаче влажната зона беше още по-голяма. Присъстваха и типичните растения, които свързваме с такива места - върби, тръстики, а в коритата видяхме и попови лъжички.
Добър знак, че чешмата ще се ползва беше и стадото овце, което премина наблизо, докато бяхме на оглед.
Още подробности - във видеото
Тръгнахме си оттам с въпроси - за качеството на водата, на каптажа и тръбите, на които ще търсим отговори в бъдеще.
Отправихме се да търсим една малка чешма, за която имахме информация, че е хубаво място за наблюдение на птици и диви животни.
До нея ни отведе възрастен мъж от селото. Той ни разказа, че преди време чешмата е била много посещавана и се е ползвала за напояване на близките лозя. Сега обаче си личеше, че рядко стъпва човешки крак. В коритата имаше вода, но чучурът видимо беше затлачен. На близката поляна обаче видяхме красива дива орхидея и див заек, така че информацията, заради която бяхме дошли се оказа поне наполовина вярна.
Следващи в списъка ни бяха Баба Янината и Дядо Пеньовата чешми - и двете в землището на Петров дол. Заради ограниченото ни време обаче и желанието ни да видим колкото се може повече чешми, кмета на Староселец ни посъветва да стигнем до чешмите през неговото село, защото оттам пътят по-дълго време беше проходим за лек автомобил.
Преди това обаче използвахме възможността да ни заведе до чешма край несъществуващ вече пионерски лагер край Староселец. За нея бяхме научили от едно туристическо дружество и от местни хора.
Попаднахме на изключително живописна поляна със стари крушови дървета, която научихме, че е любимо място за пикници и кратки излети.
Самата структура на чешмата не е типична и не е оптимална за ползване от диви животни, но пък вода все още течеше от чучурите.
Посетихме и близка чешма реновирана чудесно от колегите ни от БДЗП.
Вижте видеото за срещите ни с хора в Староселец и посещението ни на три чешми наоколо!
След това се върнахме към Староселец и отбихме вляво, за да продължим към Дядо Пеньовата чешма.
На една поляна попаднахме на повече от 20 екземпляра от вид дива орхидея. Гледката беше впечатляваща, макар и вече прецъфтяващи.
Продължихме по черен, маркиран път. В един момент видяхме табела вдясно, която преди сигурно е водела в посоката, която искахме да стигнем, но беше много обрасла и решихме да продължим по пътя, макар и да удължим с малко вървенето.
То пък беше повече от приятно - гората предлагаше прохлада в горещия ден, а няколкото десетки метра, които изминахме на открито ни предложиха красиви гледки на зелен овес, докъдето стига погледа.
Открихме Дядо Пеньовата чешма лесно - намира се на разклон, където черният път се стеснява и поема наляво към скалния манастир Св. Георги. Размерите ѝ са внушителни, особено за горска чешма. Някои от коритата липсват - местни хора твърдят, че са откраднати. В единственото корито, което се е запазило имаше вода, а и зидът на чешмата изглеждаше напукан, но в добро общо състояние. Личаха пресни следи от животни, което ни зарадва, защото чешмата явно се ползва не само от туристи, но и за водопой.
Тръгнахме по пътеката към скалния манастир Св. Георги. Някъде в същата посока трябваше да открием и Баба Янината чешма, за която знаехме, че е по-стара и в по-лошо състояние.Стигнахме до манастира след не повече от 15 минути, като по пътя спирахме и да снимаме старите крушови дървета, маркировката и табелите по пътя. Скалите край манастира са впечатляващи и самото място носи усещане за спокойствието на отминали отдавна времена. На картата Баба Янината чешма изглеждаше съвсем наблизо и поехме да я открием. Видяхме следи от животни, избрали мястото за почивка, спуснахме се надолу към дерето и пред нас се появи зид обрасъл в храсти. За съжаление от чешмата не течеше вода, но пък имаше в коритата, където открихме и жаби.
Съвсем близо обаче намерихме маркучи, които ни отведоха до тръба, по която течеше вода през близкото дере, но в посока към, а не от чешмата. Това ни обърка, защото информацията, която имахме беше, че Баба Янината е може би най-старата чешма в района, следователно водата за нея е извирала някъде в близост. Кой беше поставил тези тръби, защо и кога се беше случило това, остава мистерия.
Да открием двете горски чешми отне доста време, така че на връщане забързахме ход, за да успеем да стигнем и до село Манастир.
Там се срещнахме с кмета Николай Стоянов, който ни заведе до две чешми.
Първата се намираше край пътя малко след село Манастир. Макар да беше скрита от високите треви, а от нея да беше израсла и череша, чешмата беше интересна, защото беше може би най-голямата чешма, която сме виждали и освен това водата ѝ идваше не от едно, а от две места. Единия каптаж беше на ВиК и водата от него преливаше, за другия разбрахме, че е от подпочвени води, макар и да не успяхме да го открием. Потенциалът на тази чешма е огромен - с обширната площ, която разполага пред себе си, където може да се обособи малка влажна зона и с всички корита, обграждащи полянката, стига само да има животни, които да пият от нея и хора, които да я посещават, мястото може да се превърне в притегателен център за общността.
Накрая, поехме към последната чешма за деня, която от с. Манастир бяха възстановили в последните години. Искахме да я видим и да почерпим опит от проблемите, с които са се сблъскали при реновирането ѝ.
Чешмата се намира на самата пътека, водеща към скалния манастир “Кара пещера” под стара брекина. През целия път се любувахме на старите крушови дървета, които явно са били любим вид за засаждане от хората в региона. Кметът Стоянов ни разказа пък как отдавна покрай реката е имало занаятчийници, а крушите били садени за сянка и отмора на търгуващите.
Повече за проекта и теренните ни проучвания на чешми, важни за биоразнообразието и хората:
