bg en

SaveGREEN - Екологична свързаност - добри примери от Европа

re
11.11.2022
Основната цел на проект SaveGREEN е подобряване на екологичната свързаност. Затова разгледахме и ще ви представим и кои други европейски проекти на същата тема са допринесли за постигането на тази цел.

SaveGREEN e най-новият от поредица проекти, които се стремят да запазят и подобрят свързаността на екосистемите в Дунавския басейн.  Фрагментирането на местообитанията исторически е представлявало бариера пред обичайното движение на видове и е възпрепятствало екологичните процеси, подкопавайки дългосрочната устойчивост на популациите.  С други думи, сивата инфраструктура, която може да възпрепятства и прекъсне нормалното екологично функциониране, трябва да стане част от по-широка зелена инфраструктура, която позволява и поддържа предоставянето на екосистемни услуги.

За щастие в Европа има няколко примера за успешни смекчаващи мерки, които са попречили на транспортните връзки да разделят местообитанията и миграционните пътища.
 
Мобилността на видовете в екосистемите и пространството за движение и преразпределение на животинските и растителните популации е съществена част от нормалната екологична функция. Особено важно в Дунавския регион е движението на популации на хищници като мечки, вълци и рисове, чиито големи територии и сравнително малък брой популации ги правят особено уязвими от фрагментация на местообитанията. За да се избегне инбридинг и загуба на генетично разнообразие, като се защитят жизненоважните екологични функции, които тези големи хищници изпълняват в дългосрочен план, е необходимо да се гарантира, че инфраструктура като железопътни линии, пътища и ново градско развитие не възпрепятства движението им.

Един чудесен пример за това е в гръцкия регион Западна Македония, 36-километровият участък Западна Егнатия – Панагия-Гревена от магистрала Егнатия Одос, завършен между 2005-2010 г., който се сблъска с опозицията от екологични неправителствени организации в началния си етап на планиране. Новата отсечка от магистралата, която завърши високоскоростна пътна връзка от Турция до Централна Европа, пресича важна зона на местообитание на мечки, заплашвайки да раздели популациите и да предотврати движението им, както и да създаде риск за безопасността на хората от сблъсъци с висока скорост с животните. Наистина през 2008 г. и 2009 г. по маршрута се случиха множество значителни сблъсъци. След които беше направена инвестиция в преоборудване на мостове и подлези, за да се насърчи движението на животните (включително чрез засаждане на растителност, и всякакво озеленяване на структурите), и беше проектиран и построен специален екопровод за 2-километров участък, който иначе нямаше инфраструктура за преминаване. С останалите участъци от маршрута, които бяха стабилно оградени, за да се предотврати неволно пресичане на мечки, сблъсъците бяха намалени до нула и бяха създадени условия за безопасно и ефективно пресичане на мечки.  В този случай бяха подчертани ползите за човешката безопасност и целите за опазване, генерирани от установяването на екологична свързаност. Като това, заслужава да се отбележи, че планирането на зелена инфраструктура не е икономически компромис за опазване, а осигурява решаващи социално-икономически и екологични резултати за всички.

Освен конкретни инфраструктурни проекти, има и напредък към внедряването на зелена инфраструктура в планирането на държавно ниво в Европа. Проект, ръководен от унгарското Министерство на иновациите и технологиите от 2022 г., има за цел да разпространи експертен опит за укрепване на базирани на природата решения и зелена инфраструктура в общинската стратегия за пространствено планиране.

Проектът LIFE-MICACC (Общините като интегратори и координатори в адаптирането към изменението на климата) е насочен към интегриране на основни знания за плановици в Унгария за включване на екосистемните услуги в инфраструктурното планиране и изграждане на капацитет за унгарските общини, за да кандидатстват за безвъзмездни средства от ЕС и други възможности за финансиране за изпълнение на планове за зелена инфраструктура. Проектът има пет пилотни обекта в цялата страна, предимно съсредоточени около възстановяването на влажни зони като средство за защита на общините от внезапни наводнения и възстановяване на нивата на подземните води за устойчивост срещу суша.

Междувременно в Германия правителството предприе мерки за въвеждане на система за компенсации в националното законодателство, за да позволи ограничения върху използването на земята в определени райони, осигурявайки основата за ръководена от държавата защита на екологичната свързаност на макро ниво. Тази система постигна практически резултати в региона Шлезвиг-Холщайн, където е създадена съгласувана система от екологични коридори чрез компенсиране на заинтересованите страни от индустрията и селското стопанство за ограничения върху използването на земята. Тези развития от европейските държави през последните години са показателни за по-широка тенденция към преминаване към зелена инфраструктура на най-високите нива на създаване на политики, рисувайки обнадеждаваща картина за бъдещето на интегрираното планиране.

Това обаче не означава наивно да се предположи, че вече няма пречки пред по-широкото прилагане на зелената инфраструктура като рамка за развитие. В случая на първия споменат пример, участъкът от магистралата Egnatia-Odos, първоначалният процес на проектиране и изпълнение беше извършен с минимално отчитане на последиците за въздействието върху местообитанията и свързаността и бяха коригирани само след значителен натиск от страна на университети и природозащитни НПО. Въпреки че в този случай процесът на преоборудване на прелези, за да се даде възможност за преминаване от големи животни, беше възможен, в много случаи на неинтегрирано или сиво инфраструктурно планиране, проблемите за екологичната свързаност могат да бъдат коригирани само чрез пълно препроектиране, на огромна цена.

Зволенският участък от словашката магистрала R2, например, е построен без стриктно екологично съображение и е създал сериозна пречка за движението и генетичното смесване на южнословашки и унгарски големи хищници. Проектът на пътя по протежение на насип е такъв, че ретроспективните мерки за смекчаване, например изграждане на зелени мостове или екопроводи, се оказаха почти невъзможни, фрагментирайки обхвати на местообитания в продължение на няколко мили. Въпреки че толкова остра пречка пред ретроспективни мерки за подобряване на екологичната свързаност е рядкост, в почти всеки случай е по-рентабилно и екологично ефективно да се интегрират принципите на зелената инфраструктура от самото начало на новите проектни проекти.

Именно с това признание проектът SaveGREEN работи и надгражда някои от най-добрите практики, посочени тук. Свързаността на екосистемите е от съществено значение за по-широкото функциониране на зелената инфраструктура, набор от безценни екосистемни услуги, които поддържат здравето и устойчивостта на обществото и природните системи. В примерите, разгледани тук, е даден кратък поглед към комбинираните социални, екологични и икономически ползи от подобряването на зелената инфраструктура, както и опасностите от екологично сляпо планиране на сива инфраструктура. Чрез своя стремеж за поставянето на зелената инфраструктура в центъра на стратегията за планиране, SaveGREEN работи за икономическо развитие с холистични ползи, които работят успоредно, а не срещу естествените процеси.

Завършвайки трилогията на проектите GREEN, приключването на SaveGREEN тази година ще отбележи 2,5 години от този последен проект, насочващ вниманието към важността на интегрираното планиране сред експерти и заинтересовани страни в региона на река Дунав.

Следвайте останалата част от тази поредица от статии за повече подробности относно най-добрите практики, информиращи за действие тук в региона, както и преглед на напредъка, постигнат от SaveGREEN.

Автор:
Елиът Кокер, CEEweb for Biodiversity

Статията е превод на: SaveGREEN - Ecological connectivity: best practices in Europe, създадена по проект SaveGREEN. Проектът е финансиран от Транснационална програма „Дунав“ 2014 – 2020 и засяга критичната тема за опазването на екологичните коридори в Карпатите и други планински вериги на Дунавския регион.

Повече за проекта можете да научите от официалния уебсайт на SaveGREEN www.interreg-danube.eu/savegreen, от уеб страницата на БФБ, както и ако следвате #SaveGREEN в социалните медии.