2024 – година на живите пясъци
Преди дюните да се превърнат в нарицателно за хотелски комплекси, ресторанти и преместваеми обекти с бетонни основи, те са били оазис на биоразнообразие на границата между морето и земята. Дюните все още са живи на малкото места по Черноморието ни, които не са разорани и бетонирани.
Дюните са едни от най-ценните местообитания. Те се раждат и развиват от водата, пясъка и вятъра, подпомогнати от живия свят в сложен процес, за който са необходими хилядолетия. Дюните са в постоянна промяна, движение и взаимодействие със заобикалящата среда – истински жив организъм. Тяхното местоположение ги прави важен фактор за опазването на плажовете, намаляване на ерозията на морския бряг и предпазване на населените места и хората от наводнения и бури. Те са последните убежища на редица редки видове растения и животни и придават онова очарование и неподправена красота на морския бряг, което ни кара да го търсим и жадуваме.
Но дюните са и много уязвими и крехки, всяко едно наше действие и бездействие може да доведе до тяхното унищожение, а с това и на морето, каквото го познаваме.
Посвещаваме 2024 г. на дюните и тяхното опазване, за да останат живи пясъците им. дюни С участието си в кампанията, Вие подпомагате консервационните, юридическите, информационните и образователни дейности за дюните в България – домът на живите пясъци.
Дюните са удивителен природен комплекс, резултат от непрекъснатото взаимодействие на морето, пясъка, вятъра и живата природа. Пясъчните дюни играят огромна роля в защитата на крайбрежието. Те могат да предпазят местообитанията и да защитят човека и неговите дейности от крайбрежни наводнения и от най-бурните ветрове.
Те също помагат за спиране или забавяне на ерозията на плажа; когато пясъкът се отлага в дюните по-бързо, отколкото се отмива от плажа, той се „съхранява“ и помага за поддържането на ивицата в бъдеще. Здравите дюни осигуряват местообитания за редки и завладяващи диви животни, като земноводни, влечуги, насекоми, птици и невероятни растения, които се нуждаят от подвижния пясък или от убежищата на дюните, за да оцелеят! Повечето от обитателите на дюните са толкова приспособени към суровите условия на пясъците, че не могат да живеят извън тях. дюни
В миналото дюните са били много разпространени по цялото крайбрежие и са заемали много по-голяма площ. На много места са превърнати в обработваеми земи или са застроени, но днес най-големите по площ запазени дюни са в района на Шабла, Крапец, устието на река Камчия, около Созопол и Приморско и до река Ропотамо, където е най-високата дюна на Балканския полуостров – повече от 50 м височина. Навсякъде другаде дюните са или напълно унищожени, или крайно ограничени по площ, запазени в малки диви заливи като плажовете Листи и Липите, южно от Синеморец.
III. Дюните са различни видове в зависимост от мястото им, растителността и възрастта, която имат. Ембрионалните (зараждащи се) дюни са тези най-близо до плажа и морето, високи едва няколко сантиметра и почти без растителност. На тях се заселват пионерни растения (морско зеле и морски ветрогон), които ги укрепват с мощните си корени. Тези дюни са непостоянни и обикновено се образуват през лятото, а през зимата бурите ги отнасят.
Бели подвижни дюни – наричат се така заради цвета на пясъка. Върху тях виреят различни растения, които ги укрепват до височина 1-2 метра и всъщност са доста стабилни, но откритият им пясък се придвижва към вътрешността с помощта на вятъра. Така се подпомага развитието на сивите дюни, с характерния си цвят, който придават лишеите и мъховете, растящи върху тях. Това са най-ценните и уязвими местообитания, с най-богато биоразнообразие и най-значима функция за живота на дюнните комплекси. Високи до няколко метра, те се намират зад плажовете. Облесените дюни са зад тях – те са високи до няколко десетки метра и имат почва, така че върху тях да се развиват дървета и храсти – дъб, келяв габър, ясен, мъждрян, а от храстите бодлив залист, дрян, смрадлика, бодлива зайча сянка. Това е крайният етап от развитието на дюната и в този си вид тя може да се запази в продължение на хилядолетия. Тези дюни могат да достигнат далече от плажа, понякога на повече от километър.
И между всички тези видове дюни се среща и най-рядкото дюнно местообитание – влажните понижения. Те се образуват при раждането на нови пясъчни хребети или при пропадане на натрупания пясък. Тези понижения понякога достигат до подпочвените води и в тях се задържа сладка вода, правейки ги фантастични местообитания за земноводни, влечуги и насекоми. дюни
Дюните са ценни не само заради биоразнообразието, което приютяват, но и поради ролята им в опазването на териториите зад тях. Те са прехода на морската екосистема към сушата и здравето им е с особено значение за състоянието на останалите крайбрежни местообитания. Едни добре запазени дюни, като тези в района на Аркутино поддържат цял комплекс от местообитания в съседство. Лагуните и местообитанията на солянката в устието на р. Ропотамо, блатото с водните лилии, лонгозните гори и други не биха били запазени, ако тази дюна не беше защитена и включена в границите на резервата „Ропотамо“. По този начин се осигурява целостта на цялата екосистема и се гарантира нейното функциониране
Дюните са много уязвими местообитания и дори и най-малката промяна в условията ги застрашава. Човешките дейности са в основата на намаляването на тяхната площ и разпространение и влошаване на природозащитната им стойност. Най-големи заплахи са строителството и туризма, които освен, че пряко ги унищожават, ги разделят (фрагментират) на малки парчета, които остават изолирани по между си и морето и са обречени на загиване. Големите хотели, дори извън площта на дюните също могат да имат пагубно въздействие - променя се силата и посоката на вятъра, а с това и възможността на дюните да растат и да се развиват. Строителството на брегоукрепителни съоръжения, кейове и друга морска инфраструктура променя морските течения и пречи на динамиката на пясъка. Замърсяването, унищожаването на растителността, инвазивните видове и ефектите на климатичните промени са също сериозни заплахи за бъдещето на дюните.
V. Редки видове, които обитават дюните дюни
Вероятно дори няма да я забележите, но ако се вгледате внимателно ще откриете изяществото на ниската марезия. Това удивително растение се среща само по пясъците на дюните и е високо едва няколко сантиметра. И това не е случайно – помага му да оцелее в бурните ветрове на пролетното море. Марезията е едно от най-ранно цъфтящите растения по дюните. Още в края на март - началото на април неговите нежно розово-лилави цветове придават част от колорита на крайбрежието. У нас се среща единствено по дюнните комплекси на Черноморското крайбрежие и е вид защитен от Закона за биологичното разнообразие, включен в Червения списък на застрашените растения в категорията „уязвим“. дюни Сирийската (балканска) чесновница (Pelobates syriacus Boettger, 1889) е вид с висок консервационен статус, от европейско и световно значение. Типичен обитател на дюните, но и на други рохкави почви (льос, пясък, обработваеми земи). Активна е нощем, а денем прекарва заровена в почвата. На повърхността излиза само при висока влажност на въздуха. Храни се с насекоми, стоножки, паякообразни, мекотели и др. Зимува също заровена в почвата. През пролетта снася яйцата си в малки водоеми, вкл. локви, а ларвите й и малките жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби. Характерно за видовете чесновници е вертикалната зеница, подобно на тази при котките. Благодарение на нея могат да виждат отлично в непрогледната тъмнина на нощта. дюни Шипобедрената костенурка често може да се види по крайбрежните пясъчни дюни, особено в близост до широколистни гори. Храни се с треви, окапали плодове и дребни безгръбначни животни. Активна е денем и най-вече през пролетта. За зимуване се заравя в почвата. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции.
Полова зрялост настъпва след 8-та година при мъжките и след 10-та при женските. Копулацията е през април-май, а през юни-юли снасят на два или три пъти по 3-7 кръгли яйца , които заравят в рохкави почви на препечени места по южни склонове с южно изложение. Малките се излюпват след 70 до 100 дни. Продължителността на живот на този вид е над 100 год. дюни Морският дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) е дребна и много красива птица, която често може да се види по дивите пясъчни дюни, докато се стрелка напред-назад за храна или за да нагледа малките. Храни се с насекоми, дребни миди и други безгръбначни. Обитава пясъчни и каменисти брегове на солени и бракични езера, солници и морския бряг. Гнезди на земята като снася 3 – 4 яйца директно на пясъка и има 2 поколения в периода април-юли.
Застрояването на крайбрежните зони и прилежащите езера, резките промени във водното ниво и безпокойство по време на размножаване са най-големите заплахи за вида, който е критично застрашен. дюни Сибирската аргузия е рядко растение от дюните, но присъствието ѝ е сигурен белег за тяхното добро здраве. Разпространена широко по бреговете на Европа и Азия, в България сибирската аргузия се среща в ограничени находища по Черноморието. Тя се отличава с дребни, но красиви бели цветове от пет сраснали с жълт ръб венчелистчета. Представител на семейството на грапаволистните, от което са черният оман, айваживата и др. И това не е случайно – власинките по листата, освен че ги правят грапави, служат за намаляване на изпарението на и без това оскъдното количество вода, което достига до растенията. Сибирската аргузия не може да живее извън пясъците и е защитен от закона вид
Създаване на дюните
На някой дюните може да му изглеждат като купчина пясък, но много различни фактори и процеси са нужни в създаването на системата от крайбрежни пясъчни дюни. Те преминават през сложен жизнен цикъл с млади дюни, образуващи се на плажа и по-зрели дюни - по-далеч от морето. Но между тях има други етапи, които ги правят истински жив организъм.
Природният процес на изграждането им се нарича сукцесия. Вълните избутват пясъка нагоре към плажа, след което той се движи около брега и с помощта на вятъра образува дюни. Ако има препятствия на брега, по-големите пясъчни зърна ще се отложат пред тях и ще бъдат избутани нагоре, а по-малките се отлагат зад препятствията. Докато този процес продължава се натрупват пясъчни хребети, които с течение на времето стават все по-високи и обширни. Колкото по-силен е вятърът и по-мощни зимните морски бури - толкова по-високи са дюните! Тъй като вятърът винаги се променя, дюните също винаги се променят, растат и се изместват. дюни Дюните са ни важни! Те оформят красивия изглед на крайбрежието и бреговете ни, те ни дават финия пясък и странните растения. Понякога ни се струва, че нищо не може да направим за опазването им, защото апетитите за застрояването им са много големи и обикновено зад тях стоят големи интереси, но всъщност от нашата реакция, и действие зависи каква ще е съдбата им, защото ние трябва да имаме нулева толерантност към опитите да бъдат овладени и разрушени веднъж завинаги.
Вижте нашите видеа за ДЮНИТЕ, подготвени от Ива Георгиева и Спас Узунов.
Сподели
Бисквитките ни помагат да подобрим нашите услуги. Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с Политиката за поверителност.