Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) възразява срещу предложени изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които могат да затруднят премахването на ненужни прегради по реките и да създадат възможности за запазване на незаконно изградени съоръжения.
Предложеният от Министерството на регионалното развитие и благоустройството законопроект предвижда всички хидротехнически съоръжения да бъдат определени като елементи на техническата инфраструктура. Същевременно се въвежда специален режим, позволяващ определени строежи без необходимите строителни книжа да бъдат признати за „търпими“ и да не подлежат на премахване по реда на ЗУТ. Сред тях могат да попаднат и незаконно изградени водохващания, бентове и други речни прегради, включително съоръжения на малки водноелектрически централи.
Защо това е проблем за природата?
Хилядите изкуствени прегради по европейските реки възпрепятстват миграцията на рибите и други водни организми, нарушават естественото движение на седиментите и увреждат речните екосистеми. Премахването на остарели и ненужни бариери е една от важните мерки за възстановяване на реките.
С новия Регламент на ЕС за възстановяване на природата Европа си поставя за цел до 2030 г. да възстанови най-малко 25 000 км свободно течащи реки. България също трябва да определи кои изкуствени прегради следва да бъдат премахнати.
Предложените промени в ЗУТ не забраняват изрично премахването на речни бариери с природозащитна цел, но могат да създадат допълнителни правни препятствия пред подобни действия. Така съоръжения, които вече не изпълняват полезна функция или причиняват екологични вреди, могат да получат строителноправна защита, затрудняваща бъдещото възстановяване на реките.
Проблемът надхвърля речните екосистеми.
Законопроектът предвижда облекчен режим и за други видове инфраструктурни обекти, изградени без необходимите строителни книжа. Това създава опасен прецедент, при който неспазването на законовите изисквания може впоследствие да бъде преодоляно чрез специални законодателни изключения. Първите крещящи примери, който идват на ум са легендарната „Подпорна стена“ на Шофьорския плаж (Аркутино) или нашумелият случай Баба Алино край Варна.
В становището си БФБ обръща внимание и на пропуските в предварителната оценка на въздействието. Самото МРРБ признава съществуването на злоупотреби с режима на търпимост, но предлага неговото разширяване, без достатъчна оценка на екологичните последици. Администрацията на Министерския съвет също е отправила препоръки за подобряване на обосновката на законопроекта.
БФБ настоява спорните разпоредби да отпаднат, а законопроектът да бъде преработен, като изрично се гарантира, че признаването на даден строеж за търпим няма да възпрепятства мерките за опазване и възстановяване на природата.
Не всяка преграда по реките трябва да бъде премахната. Но законодателството трябва да позволява премахването на тези, които са ненужни, опасни или увреждат екосистемите, а не да създава нови препятствия пред тяхното възстановяване.

