Дари
Магазин
Системното картиране на тези територии е сериозно предизвикателство, което си струва да приемем, стана ясно по време на Националната кръгла маса за опазване и възстановяване на торфища и торфообразуващи влажни зони в България, проведена на 24 септември в Министерството на околната среда и водите.
Кръглата маса обедини две взаимно допълващи се линии в работата на Българска фондация Биоразнообразие за торфищата. Проектът „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“, реализиран с подкрепата на DEVIN ЕАД, ни даде възможност в продължение на три години да натрупаме практически опит – от научното проучване и мониторинга на конкретен торфищен комплекс до първите възстановителни дейности. Проектът „Бъдеще за торфищата“, с финансовата подкрепа на Европейската инициатива за климата (EUKI), ни позволява да пренесем този разговор на национално ниво и едновременно с това да черпим от опита на международни организации с дългогодишна работа за торфищата по света. Чрез партньорството проследяваме и как страни от Централна и Източна Европа, сред които Словения и Словакия, събират липсващите данни за своите торфища и изграждат национален подход за тяхното опазване и възстановяване. Така практическият опит от Чаирите се среща с по-големия въпрос пред нас – как България да опознае собствените си торфища и торфообразуващи влажни зони и да изгради последователна политика за тяхното опазване и възстановяване.
Срещата беше открита от заместник-министъра на околната среда и водите Костадин Гешев, който подчерта, че българските торфища се намират извън екологичния оптимум на тези местообитания в Европа, което ги прави особено уязвими и затруднява естественото им възстановяване. Въпреки че в България не е имало мащабен добив на торф, част от тези екосистеми са били променени или унищожени чрез отводняване, изграждане на язовири и други човешки дейности. Затова според него е важно да допълним знанията за тяхното разпространение и състояние и да планираме реалистични мерки за възстановяването им.Спас Узунов от БФБ постави торфищата на пресечната точка между няколко големи теми – опазването на природата, водите, климатичните промени, земеползването и бъдещото финансиране на възстановяването. В България вече има научни проучвания, картиране и мониторинг, както и практически опит от места като Витоша и Чаирските езера. Все още обаче липсва обща картина – особено за исторически пресушените влажни зони, торфообразуващите влажни зони и торфените почви.
Доц. Райна Начева от ИБЕИ-БАН показа колко съществени са тези празноти. Тя представи наличните научни знания за разпространението на торфообразуващите влажни зони у нас и очерта необходимостта от национална инвентаризация, която да прецизира разпространението, състоянието и заплахите за тези екосистеми. Сред необходимите следващи стъпки са още по-системният мониторинг и оценката на потенциала за възстановяване на деградирани, пресушени или исторически изменени територии. За част от низинните торфонатрупващи местообитания например все още не знаем точното им съвременно разпространение и площ, актуалното им състояние и перспективите за възстановяване.
Как изглежда възстановяването на практика?
След научната картина разговорът премина към два примера, в които възстановяването вече се случва на терен.Румяна Иванова от БФБ и Петя Манастирска от DEVIN ЕАД представиха тригодишната работа на Чаирските езера – от проучването на водния режим, биоразнообразието и състоянието на торфените острови до първите възстановителни дейности и дългосрочния мониторинг. Сред предприетите мерки са ограничаването на дървесната растителност върху торфения остров и премахването на част от папура. Важна следваща цел е разширяването на защитена местност „Чаирски езера“, така че в нея да попаднат Големия гьол и най-големият плаващ торфен остров в комплекса, които в момента остават извън границите ѝ.
Още по-дългосрочен практически опит представи Десислава Гюрова от Природен парк „Витоша“. В торфищата при Конярника и Чуйпетлово възстановяването е насочено преди всичко към водния режим и растителността. На Конярника е изградена оводнителна вада, отстранява се конкурентната растителност и се проследява прихващането на засадени фрагменти от торфени мъхове. При Чуйпетлово е изградена система, която осигурява постоянен приток на вода към силно дренираното торфище. Опитът от Витоша показва нещо важно – възстановяването на едно торфище не е еднократна намеса, а дългосрочен процес, който изисква поддръжка, наблюдение и адаптиране на мерките.
Къде да насочим усилията си?
Ако не можем да възстановим всичко едновременно, следващият въпрос е къде усилията биха имали най-голям ефект.Станимира Иванова от Лесотехническия университет представи подхода на Wetland4Change за приоритизиране на влажните зони според способността им да поглъщат и съхраняват въглерод и да регулират наводненията. Целта е научните данни да помогнат ограничените ресурси за възстановяване да бъдат насочвани там, където намесата би имала най-голям ефект. Данните от Чокльово блато показват, че дори различни участъци в една и съща влажна зона могат да имат различен въглероден баланс в зависимост от водния режим и растителността. Затова решенията за възстановяване трябва да отчитат конкретното състояние на територията, а не само нейната площ.
С данните е свързан и въпросът как да създадем икономически стимул за собствениците и ползвателите да възстановяват деградирани или дренирани торфени земи. Хюго Хенаф от Michael Succow Foundation, партньор на БФБ по „Бъдеще за торфищата“, представи европейската рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод и въглеродното земеделие (CRCF). При определени условия тя позволява да бъдат сертифицирани и дейности за повишаване на водното ниво и повторно оводняване на торфища.
За да стигнем до прилагането на подобни механизми обаче, трябва да знаем къде са тези територии, как се използват, колко дълбок е торфът и доколко са дренирани. Именно информацията за пресушени торфени почви, включително използвани за земеделие, остава сериозна празнина в България.
От данните към национална политика
Последната презентация върна разговора към националната политика. Експерти от МОСВ представиха мястото на торфищните местообитания в Националния план за възстановяване на природата. Данните от докладването по Директивата за местообитанията показват неблагоприятно-незадоволително състояние на разглежданите местообитания, а за част от площите все още има пропуски в знанията, които също трябва да бъдат преодолени.В последвалата дискусия от МОСВ посочиха, че страната все още няма достатъчно информация за пресушени торфени почви, използвани за земеделие, върху която да бъдат поставени конкретни цели за възстановяването им. Ако такива данни бъдат събрани, те могат да бъдат използвани и при последващото развитие на Националния план.
Така разговорът естествено стигна и до въпроса как защитаваме територии, които все още не познаваме достатъчно добре. Тома Белев обърна внимание, че торфищата не съществуват като самостоятелна категория в начина на трайно ползване на земите и предложи при бъдещи промени в Закона за биологичното разнообразие да се обсъди възможността те да бъдат обособени като отделен обект на защита.
От МОСВ посочиха, че торфищата попадат в по-широкото понятие за влажни зони и вече имат определена защита, но подчертаха и че една бъдеща законодателна промяна трябва да стъпи върху надеждна научна основа – къде точно се намират тези територии, какви са границите и площта им и в какво състояние са. Така националната инвентаризация се очерта не само като научна задача, а и като необходима основа за по-ефективната им защита.
Разговорът показа и необходимостта в следващите стъпки да бъде включено Министерството на земеделието и храните. Част от потенциалните територии за възстановяване са земеделски земи или пасища, а именно за пресушените торфени почви под земеделско ползване липсват едни от най-съществените данни. Това означава, че решенията за тяхното бъдеще не могат да бъдат търсени единствено в рамките на природозащитната политика.
Следващата стъпка – национална работна група
В края на срещата МОСВ потвърди готовността си да продължи започналия разговор и да инициира създаването на национална работна група за торфищата. Тя може да събере учени, институции, природозащитни организации, собственици и ползватели на земи и бизнеса около въпросите, очертани по време на кръглата маса – общата терминология, систематизирането на съществуващите знания, националната инвентаризация, законовата защита, приоритетите за възстановяване и възможностите за неговото финансиране.От МОСВ изразиха готовност и работата по проекта „Чаирски езера“ и партньорството между БФБ и DEVIN ЕАД да бъдат представени в Националния план за възстановяване на природата като добър пример за това как научната експертиза, природозащитната практика и подкрепата на бизнеса могат да работят заедно.
Кръглата маса показа, че България не започва от нулата – имаме научни знания, практически опит и все повече възможности за възстановяване. Следващата задача е да съберем отделните части от тази картина: да знаем къде са торфищата и торфообразуващите влажни зони, какво е състоянието им и къде опазването и възстановяването са най-необходими.