Форумът беше открит от министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова, която подчерта необходимостта от широко участие на всички заинтересовани страни в подготовката на плана.
„Единственият начин да възстановим природата е да възстановим взаимоотношенията“, заяви министър Карамфилова и допълни, че компромисите с природата са недопустими, а подготовката на плана трябва да бъде основана на диалог между институции, учени, природозащитни организации, собственици на земи и представители на различни стопански сектори.
От името на Българска фондация Биоразнообразие Спас Узунов представи предложения за възстановяване на крайбрежните влажни зони и морските местообитания по Черноморието. Според него крайбрежните лагуни, дюните, морските треви и рифовете трябва да бъдат разглеждани като една свързана крайбрежно-морска система, която има ключово значение както за биологичното разнообразие, така и за устойчивостта към климатичните промени.Той обърна внимание и на сериозно разминаване между националните оценки и реалното състояние на местообитанията на терен. Макар националното докладване по Директивата за местообитания да показва като цяло добро състояние на част от крайбрежните екосистеми, отделни територии са подложени на сериозен натиск и в някои случаи се намират в неблагоприятно или близко до критично състояние. Според него именно затова приоритетите за възстановяване трябва да се определят на ниво конкретни зони и екосистеми, а не само въз основа на национални обобщения.
Сред основните заплахи за тези местообитания той посочи урбанизацията, строителството, загубата на екологична свързаност, замърсяването и изоставянето на традиционни практики като солодобива.

Втората презентация на БФБ беше посветена на торфищата и беше представена от Румяна Иванова. Тя акцентира върху изключителното значение на тези екосистеми за съхранението на въглерод и задържането на вода.
„Торфищата съхраняват повече въглерод дори от вековните гори, а когато се пресушат и деградират, се превръщат в източник на значителни въглеродни емисии“, подчерта тя.
Освен редките високопланински сфагнови торфища, внимание беше обърнато и на многобройните нарушени торфени територии и влажни зони с торфени почви, които през последното столетие са били пресушени за земеделие, инфраструктура или други нужди. Именно тези територии според БФБ имат едни от най-добрите възможности за възстановяване, тъй като при връщане на естествения воден режим могат сравнително бързо отново да започнат да изпълняват функциите си на въглеродни хранилища и естествени резервоари за вода.
По думите на Иванова едно от най-големите предизвикателства пред тяхното опазване и възстановяване е липсата на национална инвентаризация и достатъчно информация за разпространението и състоянието им. Сред предложените мерки са пълно картиране на торфищата и торфените почви, постоянен мониторинг, възстановяване на естествения воден режим и включването им като самостоятелен приоритет в бъдещия Национален план за възстановяване на природата.
Предстоят още обсъждания и срещи със заинтересованите страни, които да помогнат за оформянето на Националния план за възстановяване на природата. Българска фондация Биоразнообразие ще продължи да участва активно в този процес, за да може в него да намерят място екосистемите, които са ключови както за биоразнообразието, така и за климата и водните ресурси на България.
Работата на експертите ни е част от дейности по проект “Заедно за природата”, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

