Как да възпитаме отговорност и свързаност с природата?

В специална среща по темата за морската грамотност, гражданското образование и екологичната ангажираност на младите хора, представители на училища, организации и активни граждани от Бургас и региона обсъдиха как можем да възпитаме лична отговорност, критично мислене и реална свързаност с природата – не чрез лекции, а чрез преживяване.

Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие, като част от Еразъм проекта „Stories of the Sea” в библиотеката на ЧОУ „Френе“ в Бургас и имаше за цел определяне на знанията, уменията и нагласите, необходими за устойчиво развитие в крайбрежните региони.

Темата за ученето чрез преживяване премина като червена нишка през целия разговор. Всички участници бяха единодушни, че истинската промяна идва, когато децата и младите хора имат реален досег с природата – чрез дейности, които създават емоционална връзка и ангажимент. „Изберете си едно място, едно дърво и го наблюдавайте всеки ден – така ще се свържете с него и ще започнете да мислите различно“, сподели един от участниците.

Предизвикателствата на местно ниво
Участниците очертаха множество конкретни проблеми, пред които са изправени общностите в региона:

• Наводненията в града, които продължават да бъдат сериозен риск при всеки дъжд;
• Замърсяването през летния сезон, когато Бургас и Черноморието са препълнени с туристи;
• Затихването на местните общности – младите хора напускат, културните традиции изчезват, а усещането за общност се губи;
• Недостигът на санкции и контрол, който обезсмисля усилията на активните граждани;
• Липсата на подходящи образователни инструменти – учениците често не разбират или забравят екологичните послания, защото липсва постоянство и последователност в преподаването.

Децата „чуват, когато им се говори“ и те могат да бъдат промяната, но е нужно време. Затова всички участници се обединиха около идеята, че реалната промяна започва с личния пример. „Когато децата засаждат растения, чистят плажа или готвят със събраните от градината зеленчуци, те не просто учат – те преживяват“, сподели преподавател от ЧОУ Френе.  Именно там децата вече имат компост, отглеждат растения и се учат на отговорност чрез практика.

Според участниците в дискусията, трябва да се търси по-тясна връзка между училището, родителите и местните институции. Родителите често са ключов фактор – техният пример може да бъде както положителен, така и обезкуражаващ. Затова бе предложена и идеята за център за взаимопомощ, където да се споделят материали, инструменти и успешни подходи, както и платформа за доброволчество и гражданска активност.

Сред темите, които трябва да се развият по-целенасочено, бяха:

• Критично мислене – младите хора често не умеят да отсяват информация и да заявяват позиция;
• Вяра и увереност, че личните действия и мнението им имат значение, че могат да се заявят и да участват във вземането на решения;
• Достъпни материали и визуални ресурси – кратки видеа, анимации, QR кодове и наръчници (за компостиране и рециклиране);
• Постоянство и надграждане – срещите и обученията трябва да бъдат редовни, за да оставят следа у децата.

„Нищо не може да замени един ден в природата – това е истинският урок. Като бяхме малки, всеки ден ходехме в гората. Трябва да ги научим как се пали огън, как се оцелява, как се уважава природата. Но да не са призиви за един ден. Това не работи“, напомни един от участниците - „Само когато живеем с природата всеки ден, можем да я разберем и защитим“.

В крайна сметка учителите, фасилитаторите и активистите стигнаха до извода, че устойчивостта не е просто дума, а процес – дълъг, понякога труден, но възможен, ако има сътрудничество, постоянство и вяра. „Устойчивостта не се учи за един ден. Трябва регулярност, последователност и емоционална връзка“, обобщи един от опитните водачи на ученически групи.