Дари
Магазин
40 лв сметка за вода за цяло лято при напояване на градина със 70 корена домати, донесли на собственика си килограми свежа продукция - това Силвия Дюлгерова от Тополовград е постигнала като е мулчирала лехите в градината с окосена трева. 2 изсъхнали лози за миналия летен сезон вместо 7 през по-миналия - резултатът от поставеното капково напояване в лозов масив в село Орешник.
Това са само някои от примерите за въведени практики за устойчиво земеделие, които местни градинари и биопроизводители от Сакар споделиха с нас по време на срещата "Земеделие в променящият се климат".
На 16 март, в читалището в село Орешник местните хора дойдоха, за да чуят повече за изпитани практики от биоземеделието, които могат да приложат, да научат повече за изграждането на системи за капково напояване и да разберат какви са най-новите проучвания за връзката между променящия се климат и винопроизводството.
Тенчо Христов от фондация Биоселена сподели за сериозните изисквания към биопроизводителите у нас и нуждата повече потребители да търсят сертифицирана продукция и така да гласуват с портфейла си за устойчивото родно производство и съхранените ресурси и биоразнообразие. Той призова всеки, който иска да отглежда храна независимо дали за собствена консумация или за продажба:
- да не спира да се образова по темите за опазването на почвата и поддържането на нейното плодородие по естествен начин
- да помисли за поставяне на капково напояване с програматор (това не е задължително да оскъпи изграждането на системата), а още по-добре и контейнер за събиране на дъждовна вода
- ако иска продукцията му да носи етикета за биопроизводство, да проучи всички изисквания и да не се колебае да потърси помощ или съвет от други биопроизводители или от доказали се консултантски фирми ( като Биоселена)
Той сподели и за поредица от кратки видеа, които от Капитал са разработили с експертната помощ на Биоселена, които са добро начало за навлизане в темата за биопроизводството на храна.
Ландшафтният архитект Росен Леков пък разгърна темата за капковото напояване и сподели някои от най-големите предимства на този метод: - водата се доставя директно в корените на растението, минимизирайки загубата на вода поради изпарение и оттичане
- намалява се риска от развитие на болести, причинени от преовлажняване или недостатъчно поливане (а по този начин намалявате и нуждата от използване на препарати за борба с тези заболявания)
- стопаните си спестяват време, което могат да вложат за други дейности в грижа за градината
- поливането може да се извърши в най-благоприятното време за растенията, което особено през лятото е късно вечер
След края на лекцията Леков проведе и кратко обучение за проектиране на подобни системи на интересуващите се градинари. Представен беше и наръчникът (текстови и видео) за изграждане на капково напояване, който от БФБ разработихме заедно с него.
Последната част от дискусията бяхме отредили на промените в климата и влиянието им върху гроздето и винопроизводството.
Агроклиматологът Надежда Шопова представи най-новите проучвания по темата като открои следните, които имат връзка с винопроизводството. До 2080-та година се очаква :- средната температура на въздуха да нарасне с до 2.5⁰С през летните месеци, с до 1.5⁰ през останалите сезони
- засушаването да се засили, а общата сума на валежа да се понижи, особено в източните части на страната. Вероятното намаление според различните сценарии е между -5% и -25% (Александров, 2011;) и между -10% до -35% (Малчева и колеги, 2024).
- все повече валежи да падат в есенно-зимния период, за сметка на тези през лятото и активния вегетационен период на растенията
- по-високите нива на изпарение поради по-топъл климат ще увеличат нуждите от напояване през лятото
Шопова добави, че съществуват прогнози, според които по-високите температури могат да стимулират по-ранни етапи на развитие и напредък във фенологията на лозята и да съкратят продължителността на периода на растеж (по някои източници за България с до 40 дни). Плашеща тенденция, която може да промени напълно вкусовите качества на гроздето и виното.
Решението, според агроклиматолога е преминаване към традиционни местни сортове като например маврудът като постепенно ще отпадна нуждата от отглеждане на студоустойчиви сортове.
