bg en

Къдроглав пеликан

пеликан
Пеликаните са едни от най-едрите водолюбиви птици в света. Размахът на крилете им може да достигне  3 м и когато лети прилича на малък самолет, а височината на тялото му е до 180 см - колкото средно висок човек. В България се срещат розовият и къдроглавият пеликан. Розовият само преминава през страната ни по време на дългата миграция на север или юг като остава известно време в подходящи места, напр. Атанасовско езеро. А къдроглавият гнезди в България, до скоро само на едно място - в резервата „Сребърна”, а от 2016 благодарение на БДЗП и природен парк Персина и на остров Персин карай Белене, а от тази пролет и край Тутракан.

Пеликанът е много добър пример за това как природозащитните мерки и действия могат да помогнат популацията на даден вид да се запази и увеличи, особено в най-голямата колония на вида (езерото Микри Преспа в Гърция), да се увеличат местата, където гнезди в Европа, включително в България. Доскоро пеликанът беше световно застрашен вид. Това означава, че числеността му е критично ниска в целия ареал и бъдещето му е под сериозна опасност. Но благодарение на решителни природозащитни дейности, той вече устойчиво увеличава числеността си и е в категорията “Близо до застрашен“ на BirdLife International. Популацията му днес е 13 400 възрастни птици.

Но няма друг такъв голям европейски град като Бургас, където хората над главите си могат да се насладят на красотата на огромните пеликани, подредени в стройни редици. Безшумно, в невероятен синхрон и почти без движение тези удивителни птици се носят така леко във въздуха, сякаш са ефирни създания, а не тежащи до 15 кг летящи крепости.

Езерата на Бургас – Атанасовско, Вая и Мандра са едни от най-важните за вида по време на зимуване и миграция. Тогава тук може да се наблюдават струпвания от няколко стотин до над хиляда индивида. Птиците намират място за почивка и храна по време на дългото си пътешествие от Африка на север до Румъния на пролет и обратния маршрут през есента. Затова Бургаските езера са жизнено важни за световната популация на вида. Те са любимци на бургазлии и са емблематични за града.

Името на къдроглавия пеликан идва от интересната „прическа”, която има подобно на къдрици на главата си. Той е рибоядна птица – обича дребни и средни на големина риби и на ден му е необходима около 1 кг риба, но зависи и от наличното предлагане във водоема, в който се намира.

За риболова им служи голямата кожеста торба под клюна, чрез която задържат рибите и отделят водата. През пролетта, когато птиците търсят своите партньори, за да направят семейство, цветът на торбата става ярко оранжев до червен, а прическата им е още по-къдрава. Това прави пеликаните още по-атрактивни и забележителни, не само за женските, но и за нас хората.

Най-често може да се открие в колония, която е около 250 индивида. Възможно е да се смеси с колонията на розовите пеликани. Избраните места за гнездене са острови в големи водни тела - лагуни или речни делти. Размножителният му период е от март до юли, а женската снася от 1 до 3 яйца. Мътенето е около 30 дни и се извършва от двамата родители. Малките се излюпват голи, но скоро им пониква бяла перушина. Хранят се от торбичката на родителите, които отварят широко човките си, за да могат малките да достигнат до храната вътре. Тя е полусмляна и лесна за консумация от малките.

Потомството става независимо едва на 3 месеца. Успехът на гнезденето зависи от това доколко е ограничена възможността за хищничество на гнездата. Чакалите, лисиците, вълците и енотовидното куче са тези, които нападат гнездата. Но основна роля играят бракониерството, загубата на местообитания заради човешката дейност, нещастните случаи и други. Сериозна заплаха е и внезапното покачване на водното ниво, вследствие на валежи или наводнения, които заливат гнездата и малките.

Най-често заплахите за вида в местата за концентрации по време на миграции и зимуване са:
  • Сблъсъци с далекопроводи:
  • Отстрел поради ниска екологична и природозащитна култура
  • Омазутяване на оперението: през зимата са наблюдавани отделни птици с различни по големина мазутни петна в Бургаските езера.
  • Ниска преживяемост на младите птици през зимата и измирането им при сурови зимни условия, характерни за месец януари по Дунавското поречие.
  • През последните години възниква риск от сблъсъци с вятърни генератори в Приморска Добруджа.
За гарантираното опазване на къдроглавия пеликан са необходими някои възстановителни, поддържащи и др. мерки:
  • По-добро опазване и управление на гнездовите колонии;
  • Възстановяване на местообитанията и тяхното по-добро управление;
  • Управление на качеството на водите и водния режим в големите водни басейни;
  • Намаляване на конфликтите с рибовъдните стопанства;
  • Намаляване на еутрофикацията и деградацията на местообитанията;
  • Избягване на конфликти с бракониерите;
  • Избягване на сблъсъци с далекопроводи и подходящо разполагане на ветропаркове.

Къдроглавият пеликан в България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, включен е в Червената книга на Международния съюз за защита на природата (IUCN) и в Червената книга на България.

Надяваме се чрез природозащитните усилия и проекти на различни организации и чрез популяризирането на вида, той да бъде опазен и да се увеличава броя на птиците, да продължи да увеличава местата за гнездене и почивка и да бъде все така една от емблемите на Бургас.

Тази година Българска фондация Биоразнообразие работи за по-широкото представяне на къдроглавия пеликан чрез различни събития и прояви.
Следете нашата интернет страница или Facebook страниците ни https://www.facebook.com/saltoflife.biodiversity.bg и https://www.facebook.com/biodiversity.bg

Ако искате да подкрепите работата ни за опазване на пеликаните и местата, където се срещат направете дарение тук