Дари
Магазин
През последното десетилетие международните ангажименти за справяне с климатичните промени се увеличиха. С Парижкото споразумение, подписано през 2016 г., международната общност се ангажира да задържи повишаването на средната глобална температура значително под 2°C и да положи усилия за ограничаването му до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива¹. Освен това Европейският закон за климата задължава държавите членки на ЕС да постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.² Макар тези ангажименти да са стъпка в правилната посока, те трябва да бъдат подкрепени с реални действия на терен. За да постигнат климатична неутралност до 2050 г., държавите членки трябва значително да намалят емисиите на парникови газове и да увеличат поглъщанията на въглерод, за да компенсират емисиите, които не могат да бъдат избегнати.
Когато говорим за решения за справяне с климатичните промени, торфищата рядко са сред първите неща, за които се сещаме. А всъщност тези изключително разнообразни екосистеми имат ключова, често подценявана роля за ограничаването на климатичните промени. Торфищата са екосистеми, характеризиращи се със специфичен тип почва — торф³. Той се образува, когато постоянното преовлажняване създава среда с много ниско съдържание на кислород, която възпрепятства разграждането на мъртвата растителна материя от микроорганизмите и последващото отделяне на въглероден диоксид. Вместо да се разгради, растителната материя се натрупва и постепенно образува торф, в който се съхранява органичен въглерод. Количествата съвсем не са незначителни. Макар да покриват едва 3% от сушата на Земята, торфищата съхраняват два пъти повече въглерод от горите³. Те се смятат за най-ефективните дългосрочни сухоземни поглътители на въглерод на планетата. Освен това торфищата в добро състояние предоставят редица екосистемни услуги, включително задържане и пречистване на водата, и са важни местообитания за ендемични и застрашени видове³.
За да изпълняват тези жизненоважни функции, торфищата трябва да останат влажни. Когато бъдат пресушени за добив на торф, горско или селскостопанско ползване, в почвата навлиза кислород и микроорганизмите започват да разграждат натрупаната растителна материя. При този процес съхраняваният дотогава въглерод се освобождава в атмосферата под формата на въглероден диоксид, а торфищата се превръщат от поглътители в източници на въглеродни емисии. В ЕС например 50% от торфищата са пресушени и са отговорни за 7% от емисиите на парникови газове в Съюза³˒⁴.
Състоянието на европейските торфища е тревожно, но има възможности за действие. Възстановяването на водния режим на пресушените торфища може значително да намали емисиите от тях и така да допринесе за постигането на климатичните цели на ЕС. Освен че ограничава емисиите, възстановяването на водния режим носи и други ползи за устойчивото развитие — подобрява състоянието на биоразнообразието, намалява риска от наводнения и създава възможности за производство на иновативни продукти чрез отглеждане на култури, приспособени към влажни условия — практика, известна като палюдикултура³. Предвид тези многобройни ползи ЕС започна да обръща по-сериозно внимание на възстановяването на водния режим на торфищата. От 2024 г. Регламентът за възстановяване на природата задължава държавите членки да възстановяват пресушени торфища, включително чрез повторното им оводняване⁵. Финансирането на тези дейности обаче досега остава сериозна пречка.
Наскоро приетият Регламент за поглъщанията на въглерод и въглеродното земеделие (CRCF) създава възможност за преодоляване на това финансово препятствие. Той въвежда първата общоевропейска доброволна рамка за сертифициране на дейности за поглъщане на въглерод, въглеродно земеделие и съхранение на въглерод⁶. На практика сертификатът служи като своеобразен европейски знак за одобрение на тези дейности. Чрез установяването на ясни стандарти за сертифициране регламентът цели да повиши доверието и да насърчи инвестициите в технологии за поглъщане на въглерод и практики за въглеродно земеделие, като същевременно противодейства на т.нар. „зелено измиване“ (greenwashing).
Регламентът CRCF обхваща три вида дейности: трайно поглъщане на въглерод, въглеродно земеделие и съхранение на въглерод в продукти. Възстановяването на водния режим на торфищата попада в категорията „въглеродно земеделие“, която най-общо включва практики за увеличаване на поглъщането на въглерод в сухоземни или крайбрежни екосистеми или за намаляване на емисиите на парникови газове от почвите⁶. Регламентът допуска сертифициране както на пълното, така и на частичното възстановяване на водния режим на торфищата. Сертифицирането обхваща и три други дейности в областта на въглеродното земеделие: земеделие и агролесовъдство върху минерални почви, увеличаване на въглеродното съдържание на минералните почви и залесяване.
За да получат сертификат, дейностите за въглеродно земеделие трябва да отговарят на определени критерии за качество. Те са посочени в Делегирания акт за въглеродното земеделие, който допълва регламента CRCF. Критериите са известни с абревиатурата QU.A.L.ITY, образувана от английските думи за количествено определяне (QUantification), допълняемост (Additionality), отговорност (Liability) и устойчивост (SustainabilITY).
1. Количествено определяне (Quantification): Нетната полза от дадена дейност под формата на погълнат въглерод или намалени емисии от почвите трябва да бъде определена точно и по надежден начин. За целта операторите трябва да измерят базовото състояние (поглъщанията на въглерод или емисиите от почвите, които биха възникнали без съответната дейност), общото количество погълнат въглерод или намалените емисии в резултат на дейността, както и всички емисии, свързани с нейното изпълнение — например от изгарянето на гориво при работа с техника на терен. За да бъде сертифицирана, дейността трябва да има положителен нетен ефект под формата на погълнат въглерод или намалени емисии от почвите. При възстановяването на водния режим на торфища единственият приложим подход за количествена оценка е използването на модели, основани на косвени показатели, например тип растителност и дълбочина на водното ниво.
2. Допълняемост (Additionality): Дейността трябва да докаже, че има допълнителен ефект. Това означава, че тя не трябва: а) да се извършва по силата на вече съществуващо законово задължение или б) да бъде финансово жизнеспособна без сертифициране.
3. Отговорност (Liability): Механизмите за отговорност са предназначени да адресират риска сертифицираното намаляване на емисиите впоследствие да бъде обезсилено, например при преждевременно прекратяване на дейността. Това е особено важно, когато въглеродните кредити се издават предварително въз основа на очаквани бъдещи намаления на емисиите. При CRCF обаче единиците за въглеродно земеделие се издават едва след като съответното намаляване на емисиите бъде наблюдавано и проверено, което изключва риска да се издават кредити за намаления, които реално не са настъпили. Освен това намаляването на емисиите от дейностите за въглеродно земеделие по CRCF не се разглежда като трайно след приключване на периода на дейността. То се счита за временно, а след края на този период намалените емисии се отчитат като отново освободени в атмосферата. Следователно в рамките на CRCF не се приема, че съществува риск от последващо обезсилване на сертифицираните намаления на емисиите от възстановяването на водния режим на торфищата, поради което не е необходим отделен механизъм за отговорност.
4. Устойчивост (Sustainability): Дейността не трябва да причинява значителни вреди на околната среда и трябва да може да носи допълнителни ползи за устойчивото развитие. Възстановяването на водния режим на торфищата отговаря в голяма степен на този критерий, тъй като има редица съпътстващи ползи, включително възстановяване на местообитания, производство на биомаса чрез палюдикултура и намаляване на риска от наводнения.
Като цяло тези критерии имат за цел да гарантират екологичната надеждност и качеството на дейностите за въглеродно земеделие.
След като делегираните актове бъдат окончателно приети и публикувани, земеделските стопани и собствениците на земя ще могат да кандидатстват за сертифициране. За да получат сертификат, операторите първо трябва да подадат заявление към сертификационна схема, която проверява дали дейността отговаря на изискванията на регламента CRCF и съпътстващите го делегирани актове. След успешно преминаване на този етап операторите трябва да представят план за дейността пред независим сертифициращ орган, който извършва одит от трета страна. Ако планът бъде одобрен, те могат да започнат изпълнението на дейността, но едва след пет години, при одита за повторно сертифициране, могат да получат единици по CRCF, всяка от които съответства на един метричен тон CO₂ еквивалент. След това тези единици могат да бъдат продавани на доброволния въглероден пазар, което позволява на земеделските стопани и собствениците на земя да получават плащания въз основа на постигнатите резултати.
Макар регламентът CRCF да представлява важна стъпка към улесняване на финансирането на въглеродното земеделие, някои особености на неговия механизъм могат да ограничат приложимостта му за възстановяване на водния режим на торфищата в сравнение с вече утвърдени схеми за въглеродни кредити от торфища, като MoorFutures. Тъй като намаляването на емисиите от възстановяването на водния режим на торфищата и други дейности за въглеродно земеделие се счита за напълно обезсилено в края на периода на дейността, тези намаления на практика само отлагат емисиите във времето и се разглеждат като временни. В резултат на това компаниите могат да закупуват подобни кредити единствено за да заявят своя принос към климатичните цели, но не и за да компенсират собствените си неизбежни емисии. Това може значително да намали привлекателността на кредитите и съответно цената им на доброволния пазар.
Освен това при дейности, които изискват значителни първоначални инвестиции, каквото е възстановяването на водния режим на торфищата, обстоятелството, че единиците по CRCF могат да бъдат издавани едва след проверка на постигнатото намаляване на емисиите (т.нар. ex-post издаване), може да се окаже сериозна финансова пречка за осъществяването им. Ако тези проблеми останат нерешени, те могат да повлияят върху броя на операторите, които кандидатстват за сертифициране, както и върху интереса на купувачите на кредити, а оттам и върху цялостния успех на сертификационната рамка.
След като дълго време оставаха пренебрегвани, торфищата започват да получават заслужено внимание като важна част от решенията за справяне с климатичните промени. Регламентът CRCF открива обещаваща възможност за финансиране на възстановяването на водния режим на торфищата, както и на други дейности за поглъщане на въглерод и въглеродно земеделие, като по този начин подпомага ЕС в стремежа му към климатична неутралност. Въпреки това остават много въпроси относно въздействието на регламента — включително колко оператори ще се включат, какви ще бъдат разходите за мониторинг и колко купувачи ще проявят интерес към инвестиции във въглеродни кредити по CRCF.
Автор: Bethany Thomas, CEEweb
Редактори: Hugo Henaff (Michael Succow foundation“) и Eliza Óhegyi (CEEweb)
References
1. United Nations. Paris Agreement. Adopted 12 December 2015, entered into force 4 November 2016. United Nations Treaty Series, vol. 3156, p. 79, Registration No. 54113.
2. Regulation (EU) 2021/1119 of the European Parliament and of the Council of 30 June 2021 establishing the framework for achieving climate neutrality and amending Regulations (EC) No 401/2009 and (EU) 2018/1999 (‘European Climate Law’) [2021] OJ L 243/1.
3. UNEP. (2022). Global Peatlands Assessment – The State of the World’s Peatlands: Evidence for action toward the conservation, restoration, and sustainable management of peatlands. Main Report. Global Peatlands Initiative. United Nations Environment Programme, Nairobi. https://doi.org/10.59117/20.500.11822/41222
4. van Giersbergen, Q., Barthelmes, A., Couwenberg, J., Lång, K., Martin, N., Tegetmeyer, C., Fritz, C., & Tanneberger, F. (2025). Identifying hotspots of greenhouse gas emissions from drained peatlands in the European Union. Nat Commun 16, 10825. https://doi.org/10.1038/s41467-025-65841-6
5. Regulation (EU) 2024/1991 of the European Parliament and of the Council of 24 June 2024 on nature restoration and amending Regulation (EU) 2022/869 [2024] OJ L, 2024/1991.
6. Regulation (EU) 2024/3012 of the European Parliament and of the Council of 27 November 2024 establishing a Union certification framework for permanent carbon removals, carbon farming and carbon storage in products [2024] OJ L, 2024/3012.
Оригиналната статия - https://www.ceeweb.org/article.php?id=850