Дари
Магазин
Целта на срещата беше да представим пред институциите и местната общност извършеното до момента в района на Чаирските езера и да обсъдим как тези уникални екосистеми могат да бъдат опазвани и едновременно с това да се превърнат в част от устойчивия туризъм в Родопите.
Споделихме за работата си от последните няколко години - заедно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН работим на терен в района на Чаирските езера, като следим състоянието на плаващите торфени острови, качеството на водата и видовете, които живеят там. Провеждаме и реални възстановителни дейности, сред които ограничаване на папура в района на Големия гьол, премахване на върби и дървета, израснали върху торфените острови, както и други мерки, насочени към подобряване състоянието на екосистемата и възстановяване на по-естествени условия в езерата.
По време на срещата представихме и информационните табели, които поставихме в района, за да могат посетителите по-лесно да разберат какво всъщност виждат пред себе си – плаващи торфени острови, които са изключително рядко срещани в България, както и защо торфищата са толкова важни за климата, водите и биоразнообразието. Показахме и създадените от нас образователни материали и онлайн ресурси, които могат свободно да бъдат използвани както от туристическия сектор, така и от местните хора.
Разказахме и за идейния проект за лека туристическа инфраструктура, който разработваме. Идеята е Чаирските езера да бъдат място, където хората не просто да се разходят, а да научат повече за природата на Родопите и за една от най-редките екосистеми у нас – торфищата. В същото време инфраструктурата трябва да бъде достатъчно щадяща, за да не уврежда самите местообитания и да насочва посетителите така, че човешкото присъствие да не води до деградация на чувствителните терени.
Една от най-любопитните части от работата ни в района е свързана с експеримента Tea Bag Index. За втора поредна година заравяме пакетчета чай в торфа на Чаирските езера. Макар да звучи необичайно, това е реален научен метод, използван широко в държави с дългогодишни изследвания на торфища. Чрез него проследяваме скоростта, с която органичната материя се разгражда и натрупва в системата, което дава информация за способността на торфището да задържа въглерод във времето.
Догодина ще имаме и първите резултати. Те ще ни помогнат да разберем по-добре каква е динамиката на натрупване на органична материя в торфището и какво количество въглерод се задържа в него за определен период от време. Комбинирани с информацията за площта и дълбочината на торфените острови, тези данни ще позволят да бъде направена по-добра оценка за въглеродния запас, който съхраняват плаващите торфени острови в Чаирските езера.
Това е особено важно, защото България, както и останалите държави в Европейския съюз, работи за постигане на климатична неутралност до 2050 г. В рамките на европейската климатична политика държавите не само отчитат източниците на парникови газове, но и екосистемите, които ги поглъщат и съхраняват. Именно затова торфищата са толкова ценни – макар да заемат много малка площ, те са сред най-ефективните естествени въглеродни депа на планетата.
Специален акцент по време на срещата беше поставен и върху нуждата от разширяване на защитената местност „Чаирски езера“, така че тя да обхване и езера, които към момента не попадат в границите ѝ. От РИОСВ – Смолян изразиха подкрепа за инициативата и споделиха, че вече се работи по изчистване на натрупани през годините неточности в картирането на района.
По време на дискусията се обединихме около идеята, че след евентуалното разширяване на защитената местност ще бъде необходим и План за управление, който ясно да определи какви дейности са допустими в района и как той може да бъде едновременно достъпен за хората и добре опазен.
Спас Узунов постави и един по-голям въпрос – нуждата България да започне да мисли за торфищата като за самостоятелна екосистема със свои специфики и нужди от управление, а не само като част от по-общи политики за гори, води, земеползване или климат.
Торфищата в Чаирските езера са различни от тези на Витоша, Рила или Стара планина. Те се формират при различни климатични, хидроложки и геоложки условия, което определя както различния им облик, така и начина, по който функционират. Именно затова подходът към тяхното опазване и възстановяване не може да бъде универсален, а трябва да бъде съобразен със специфичните характеристики и процеси във всяко отделно торфище.
Кръглата маса в Девин беше важна стъпка именно в тази посока – да започнем да говорим за торфищата не просто като за „блата“, а като за ценни екосистеми, които пазят вода, климат, биоразнообразие и история, натрупвана пласт по пласт в продължение на хилядолетия.