Благодарни сме за поканата да разкажем за работата си по опазването на Чаирските езера в Родопите по време на Green Transition Forum 2025.
Горди сме, че на събитие, което се е утвърдило като място за среща на политици, бизнес лидери и експерти по устойчивост в региона, успяхме да запалим още хора за каузата по опазване на биоразнообразието в страната ни.
Но не сме изненадани от интереса към темата – защото Чаирските езера, с техните торфени острови, са наистина вълшебни. А нашата Румяна Иванова, като истинска родопчанка, разказа увлекателно за тяхната красота и ценност.
“На първо място, целият район е карстов, което значи, че водата лесно се замърсява и трудно се пречиства. Торфищата в Чаирските езера обаче играят тази специфична роля – да задържат водата и да я пречистват,” сподели Румяна Иванова пред публиката, дошла да научи повече за уроците по устойчивост, които можем да научим от природата.
И допълни:
“Торфищата са и древни въглеродни депа. Те поглъщат СО₂ по-активно дори от тропическите гори. Когато торфеният мъх отмре и се натрупа на дъното, той заключва въглерода завинаги – освен ако торфът не се използва за горене и отопление, както се е случвало в миналото.”
Тя се спря и на богатото биоразнообразие, което пазят Чаирските езера:
“Торфищата са истински музеи на открито. Те пазят хилядолетен полен, останал заключен в мъха, който може да “разкаже” подробности за растителността на това място в миналото. От друга страна, торфищата и днес съхраняват уникално биоразнообразие – например орхидеята блатна хамарбия, която е малка, зелена и в България се среща единствено на Чаирските езера.”
Не на последно място, обърнахме внимание на уязвимостта на този вид екосистеми:
“Пресушените и увредени торфища са отговорни за 5,6% от глобалните емисии на CO₂ годишно, което ги поставя над емисиите от авиацията и корабоплаването взети заедно. Още по-притеснително е, че нарушаването на торфищата води и до освобождаване в атмосферата на другия основен парников газ – метана.
А загубата на торфища означава също загуба на биоразнообразие, повече наводнения и суши, влошено качество на питейната вода за местните общности. Затова основното, което правим, е да върнем процеса назад и да поддържаме благоприятното състояние на езерата.”

