Бананови истории за по-малко разхищение на храна

На 9 май 2024 г. гостувахме на учениците от III^е клас в 18 СУ „Уилям Гладстон“ в София. Заедно разсъждавахме за това какво е разхищението на храна, разказахме колко храна се разхищава по света и какво коства това както на нас, хората, така и на природата и екосистемите, от които зависим.

• 1/3 от храната, която се произвежда, се разхищава;
• храна се разхищава по целия дълъг път от производството й, през съхранението, транспортирането, услугите, доставчиците на храна на едро и дребно до крайните потребители;
• над 50 % от разхитената храна се дължи на домакинствата, затова нашата лична роля за намаляване на разхищението на храна е много голямо
• за производството на храна една част от горите и естествените екосистеми като цяло, се преобразуват в земеделски площи. Те се управляват интензивно и често се разорават, наторяват, използват се пестициди. Именно в етапа на производството на храна е най-голям въглеродния отпечатък от нея. В същото време, продукцията от 28% от площите, използвани за земеделски цели, се изхвърля.
• за производството на плодове, зеленчуци и месни продукти е нужно голямо количество вода, а с разхищението на храна разхищаваме и водата, която в някои райони е твърде оскъдна;
• около 800 млн. души по света гладуват, докато храна за около 2 млрд. души се изхвърля всяка година;
• храната струва пари, но всяка година се изхвърля храна за 750 млрд. щатски долара.

От домакинствата зависи това да оптимизираме пазаруването, съхранението и готвенето на продуктите, така че да купуваме по-малко, да изхвърляме по-малко и да има по-малка нужда от доставка на храна там, където тя не е нужна в такива големи количества, както и да се оптимизира нуждата от нови и нови площи, заемани за целите на земеделие и животновъдство.

В края на урока децата вече знаеха хитринки за намаляване на разхищението на храна: „не пазарувай гладен“, "първо провери какво има в хладилника и планирай менюто“, „направи списък за пазаруване“, „избери храна, произведена по-близо“, продуктите „използвай преди“ не са годни за употреба след изписания срок, но тези с надпис „най-добър до“ биха могли да се консумират и т.н. Споделихме рецепти за готвене без остатък и накрая, направихме млечен шейк с презрели кафяви банани.

Бананите са едни от най-често изхвърляните продукти, само защото не харесваме външния им вид, когато станат по-кафяви. Те обаче са годни за ядене и дори са по-добре узрели, когато имат кафяви точки, Децата бяха учудени, че когато ги обелим, вътре са все така хубави и с радост си пийнаха млечен шейк, който лесно приготвиха сами.

В урока при госпожа Стоянова се включи и нейната бивша ученичка, като помощник лектор на екипа на БФБ. Уроци като този, в който студенти в биологичните науки се връщат в своите училища и изнасят презентации и работилници, заедно с ментори от Българска фондация Биоразнообразие, се организират с подкрепата на Виваком регионален грант по проект „Back to school – кауза природозащита“. Дейностите се реализират в три училища в София, Червен бряг и Велико Търново.