Дари
Магазин
България е сред 14-те държави членки, които не въведоха в срок изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069. Крайният срок изтече на 7 май 2026 г., а страната ни разполага с два месеца да отговори на Европейската комисия и да представи предприетите мерки.
Проектът за промени в Гражданския процесуален кодекс беше публикуван още през април, а общественото обсъждане приключи на 18 май. След приключването на общественото обсъждане Асоциацията на европейските журналисти – България и Програма „Достъп до информация“, които координират Българската анти-SLAPP коалиция, призоваха новото правителство да внесе законопроекта в Народното събрание без забавяне. Това обаче не се случи.
Какво представляват „делата шамари“?
SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation) са съдебни дела, използвани за сплашване и заглушаване на журналисти, граждански активисти и организации, които работят по въпроси от обществен интерес.
Обикновено те се завеждат от влиятелни лица, компании или институции и включват искове за огромни суми, продължителни съдебни производства и скъпа правна защита. Целта често не е делото да бъде спечелено, а ответникът да бъде финансово и емоционално изтощен и обезкуражен да продължи работата си.
Подобни дела имат силен смразяващ ефект върху свободата на словото и гражданското участие.
Към началото на 2026 г. CASE (Коалиция срещу SLAPP в Европа) е документирала 1303 SLAPP случая от 2010 до 2024 г., като 167 от тях са заведени през 2024 г. Данните показват, че злоупотребата със съдебни процедури срещу журналисти и граждански активисти продължава да нараства.
Български примери
В последните години в България се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред публично известните примери за производства, определяни като „дела шамари“, са:
- „Лев Инс” АД срещу „Медияпул” ООД за 1 000 000 лв.;
- „Еврохолд” ЕООД срещу „Бивол” ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;
- „Евролаб 2011” ООД срещу Николай Марченко (журналист от „Бивол”);
- „Варнфарма М” ООД, „Фармнет” ЕАД и двамата ищци Веселин Марешки и Веска Марешка срещу Валя Ахчиева;
- „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” АД и Петър Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец
- искът на АЕЦ „Козлодуй“ срещу Наталия Станчева за 500 000 лева, който впоследствие беше оттеглен след силна обществена реакция.
Именно затова Българска фондация „Биоразнообразие“ е част от Българската анти-SLAPP коалиция.
Защо законът е важен?
Предложеният закон няма да реши всички случаи на злоупотреба със съдебни процедури. Важна положителна стъпка е, че проектът не ограничава защитата само до дела с трансгранични последици, какъвто е минималният обхват на европейската директива, а я разширява и към делата, водени изцяло в България.
Законопроектът ще въведе механизми, чрез които съдилищата да могат по-рано да разпознават и прекратяват явно неоснователни или злоупотребяващи граждански и търговски производства срещу хора и организации, защитаващи обществения интерес.
Извън обхвата му обаче остават наказателните дела от частен характер, включително за обида и клевета, както и различни административни производства, които също могат да бъдат използвани за натиск и налагане на цензура. Според Българската анти-SLAPP коалиция тези проблеми ще трябва да бъдат решени с последващи законодателни промени.
Както се посочва и в становището на коалицията, въвеждането на европейските правила не е просто изпълнение на поредно европейско изискване, а важна стъпка за защита на свободата на словото, гражданското участие и демократичния дебат в България.
Затова Българската анти-SLAPP коалиция отново призовава Министерството на правосъдието и Министерския съвет да внесат без повече отлагане проекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс в Народното събрание.
Българската анти-SLAPP коалиция е част от CASE – Коалицията срещу SLAPP делата в Европа, която има ключов принос за приемането на специално европейско законодателство срещу делата-шамари. В националната група членуват АЕЖ-България, ПДИ, Фондация “Антикорупционен фонд”, Българска фондация “Биоразнообразие”, ЛГБТИ организация “Действие”, Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация Български адвокати за човека, медийни и правни експерти.
Коалицията се формира по инициатива на АЕЖ България, за да защитава журналисти и граждански активисти от неправомерен натиск от страна на власти и силни икономически и политически структури.