БФБ предупреждава: Реформата в МОСВ може да отслаби контрола и реалното опазване на природата

Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) представи становище по предложената реформа в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с която се предвижда броят на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) да бъде намален от 15 на 7. Според организацията промените крият рискове за ефективния контрол върху нарушенията, опазването на защитените територии и управлението на мрежата Натура 2000.

БФБ подкрепя необходимостта от подобряване на работата на екологичните институции. Съществуващите проблеми с недостига на експерти, неравномерната натовареност, координацията и административните процедури изискват решения. Но според Фондацията предложената реформа не дава достатъчно гаранции, че тези проблеми ще бъдат преодолени.
Основното ни притеснение е, че промяната в административната структура може да доведе до отслабване на реалния капацитет за опазване на природата на терен, вместо до по-ефективна работа на институциите.

Ще могат ли инспекциите да реагират навреме при нарушения?

Една от най-важните функции на регионалните инспекции е да извършват проверки и да реагират на сигнали за нарушения на екологичното законодателство. При замърсяване на река, незаконни дейности в защитени територии или унищожаване на природни местообитания времето за реакция е от съществено значение. С намаляването на броя на инспекциите териториите, за които ще отговаря всяка от тях, могат значително да се увеличат. Това създава риск инспекторите да прекарват повече време в придвижване, вместо в реални проверки и контрол. Затова БФБ настоява да бъде направена оценка на разстоянията, натовареността и възможностите за реакция, както и да бъдат въведени ясни стандарти за времето за реакция по сигнали.

Опазването на Натура 2000 не е само административна дейност

Особено сериозни са притесненията ни за бъдещото управление на защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Тяхното опазване изисква много повече от разглеждане на инвестиционни предложения и издаване на административни решения. Необходими са експерти, които познават конкретните територии, проследяват състоянието на видовете и местообитанията, планират природозащитни мерки и работят с местните общности.
Анализ на БФБ, основан на данни от 15-те РИОСВ, показва значителни различия в капацитета и натовареността на звената по Натура 2000. В някои инспекции експертите вече са ангажирани с голям обем административни процедури, което ограничава възможностите им да изпълняват дългосрочните задачи по управление на защитените зони.
При механично обединяване на инспекциите съществува риск тези проблеми да се задълбочат. Това е особено притеснително в момент, когато предстои разработване и прилагане на териториални планове за управление на защитените зони.
БФБ настоява управлението на Натура 2000 да разполага със собствен, ясно обособен експертен капацитет, който да не бъде погълнат от ежедневната административна работа.

Риск от загуба на експерти и местно познание

Ефективното опазване на природата зависи не само от броя на служителите, но и от техния опит и познаването на конкретните територии. Все още не е ясно къде ще работят експертите от преобразуваните инспекции и дали ще бъдат запазени местните работни места. Ако част от тях трябва да се преместят в други градове, съществува риск да напуснат системата. Така може да бъде загубено ценно знание за защитени зони, проблемни обекти, предходни инвестиционни намерения и натрупани въздействия върху природата. Това би могло да се отрази и на качеството на екологичните оценки на нови инвестиционни проекти, при които е важно да се отчита не само конкретното предложение, но и общото въздействие от различни дейности върху една територия.

Кой ще контролира спазването на правилата за водите?

Реформата предвижда и прехвърляне на контролни функции по Закона за водите от басейновите дирекции към регионалните инспекции. БФБ по принцип подкрепя разграничаването на институциите, които управляват водните ресурси и издават разрешителни, от тези, които проверяват дали условията се спазват. За да работи този модел обаче, е необходима ясна координация и постоянен обмен на информация между институциите. Без такива механизми съществува риск от пропуски в контрола и неясна отговорност при нарушения.

Реформата трябва да бъде обоснована с данни, а не само с административни промени

Според БФБ публикуваните материали не дават достатъчно информация защо именно намаляването на инспекциите от 15 на 7 е най-подходящото решение.
Липсват достатъчно данни за реалната натовареност на експертите, времето за реакция по сигнали, качеството на проверките, причините за недостига на кадри и очакваните резултати от преструктурирането. Не са разгледани в достатъчна степен и други възможности за подобряване на системата, включително по-добро разпределение на експертите, запазване на местни контролни звена и поетапно въвеждане на промените. Сериозен въпрос е и как ще бъдат прехвърлени неприключените процедури, проверките и архивите. БФБ настоява за ясен преходен план и цялостна дигитализация на информацията, така че да не се губи проследимостта на предходните решения и контролни действия.

Необходима е повече прозрачност и ново обществено обсъждане

Към момента не е публикуван пълният модел на бъдещите регионални инспекции, включително точният им териториален обхват и организацията на местните звена. Това не позволява на обществото да оцени как реформата ще се отрази на достъпа до институциите, проверките на място и опазването на природата в различните региони. Затова БФБ настоява преди окончателното приемане на реформата да бъдат представени пълният организационен модел, данните, на които се основава, и преработена оценка на въздействието, включваща реалните рискове и алтернативи. След това трябва да бъде проведена нова обществена консултация.

За нас най-важният въпрос не е колко инспекции ще има на картата, а дали след реформата държавата ще може по-добре да предотвратява нарушения, да реагира навреме, да контролира дейностите с въздействие върху околната среда и да осигурява реалното опазване на природата.

БФБ смята, че предложената реформа не следва да бъде финализирана в настоящия ѝ вид, преди да бъдат изяснени тези въпроси и да бъдат оценени възможните последствия.

Работата по становището е част от дейностите по проект "Заедно за природата", с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителството на Швейцария.