Дари
Магазин
Между 24 и 26 май под ръководството на експерти ботаници, херпетолози и орнитолози те изследваха горите и поляните край Устремския манастир “Света Троица” за интересни представители на родната флора и фауна.
Лагерът беше и заключителното събитие от общия проект на фондацията и Община Тополовград за възстановяване на чешми и влажни зони извън населени места в региона.
Групата беше настанена на поляните край Устремския манастир “Света Троица”, където всяка сутрин любителите на птиците ставаха преди всички останали, за да направят своите наблюдения необезпокоявани.
Резултатите бяха впечатляващи - около 30 различни вида птици записаха в дневниците си младите изследователи - сред които авлига, голямо и малко черногушо коприварче, лястовици, няколко вида овесарки, черен щъркел, белочела сврачка, както и впечатляваща двойка царски орли.
“В горски условия птиците по-скоро се слушат, отколкото се гледат, докато в по-откритите местообитания наблюдението им е по-лесно”, сподели Александър Маринов - Санчо, който беше водач на любителите орнитолози по време на лагера. “Затова трябва да сме тихи, с бинокъл в едната ръка и определител в другата. Но най-важното при гледането на птици е търпението, както и уважението към тяхната природа. Сакар е изключително интересен район за “птичарстване”, тъй като съчетава тези два типа местообитание, а освен това попада по-скоро в зоната на средиземноморския климат и по тази причина тук се наблюдават по-южни видове, които рядко можем да видим около София, например.”
След ранните наблюдения на птици е време за закуска.
Местни пекари сутрин връщаха участниците в детството им с вкусни гюзлемета и домашна баница - истинска закуска за приключенци!
А силите им бяха нужни, за да се справят с преходите - пълни със стръмни изкачвания, преброждания на местната река, спускания по неотъпкани пътеки, съпроводени с чести спирания за снимки и измервания на поредния вълнуващ вид.
“Сакар все още е една от най-неизследваните планини у нас”, сподели Камен Бакърджиев - местният водач на групата и координатор на проекта за възстановяване на чешми край с. Орешник. “Затова и няма твърде много данни за биоразнообразието на Сакар, няма и много изградени и утвърдени туристически маршрути, но това не значи, че планината няма какво да предложи както на любителите на екотуризма, така и на запалените природолюбители, търсещи непокътнати места за наблюдение на дива природа”.
Това се доказа за пореден път по време на лагера.
Херпетологът Емилия Вачева успя да улови два ивичести гущера, шипоопашата костенурка, змия червейница, както и гребенест тритон на Буреш и демонстрира на участниците в какво се състои работата на учените на терен - измерване на екземплярите и внимателно описание на техните характеристики.
“Хубаво е да познаваме земноводните и влечугите, които може да срещнем сред природата, но още по-важно е да ги уважаваме и да не им причиняваме безпокойство”, сподели Емилия Вачева.
“За мен е ценно повече млади хора да имат интерес към видовете, които се срещат у нас, но и да запомнят, че улавянето на тези същества е оправдано само с научна цел и когато се прави от специалисти”, добави тя като посочи за пример костенурките. “Знаем, че е добре, ако видим костенурка на пътното платно, да я преместим в посоката, в която се е движила. Много хора обаче не знаят, че е важно при местенето да не обръщаме костенурката с главата надолу, защото така можем да объркаме вътрешния ѝ компас и в крайна сметка да ѝ навредим”.
Що се отнася до възстановените чешми и влажни зони - макар и засушаването в Сакар да е факт, в една от реновираните от БФБ чешми открихме както голям екземпляр от вида гребенест тритон на Буреш, така и ларва, което значи, че коритото на чешмата се е оказало подходящо за размножаване на вида.
Отново наблюдавахме критично застрашеното водно растение плътнолистна гренландия, което експерти намериха и миналата година в коритото на чешма в района, а Росен Василев разби няколко мита за увивните растения.
Посетихме и най-новата защитена територия у нас - природната забележителност Черните скали.
“Тук местообитанията са същите като в Струмска долина и типа на скалите е същият - вулканични скали”, сподели ботаникът д-р Георги Кунев, докато ни показваше откритието си - вид едногодишна папрат (Аnogramma leptophylla) , която за първи път е намерена на територията на страната ни през 2022-ра в Струмската долина. Кунев сподели още, че нови видове папратовидни почти не са откривани у нас в последно време и затова екземплярът е толкова ценен.
Природозащитният лагер на Българска фондация Биоразнообразие в Сакар приключи с много нови приятелства, вдъхновение от природата и надяваме се, нови умове, запалени за работа в необятното поле на природните науки.
Списък на наблюдавани видове птици (акустично и визуално): сива чапла, бял щъркел, черен щъркел, царски орел, обикновен мишелов, тръстиков блатар, сокол орко, чухал, черен бързолет, гургулица, гривяк, полудив гълъб, голям пъстър кълвач, зелен кълвач, среден пъстър кълвач, папуняк, кукувица, полска чучулига, горска чучулига, градска лястовица, селска лястовица, червенокръста лястовица, бяла стърчиопашка, планинска стърчиопашка, авлига, славей, елов певец, голямо черноглаво коприварче, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, малко белогушо коприварче, сива мухоловка, голям синигер, син синигер, дългоопашат синигер, скорец, червеногърба сврачка, белочела сврачка, сойка, чавка, обикновена чинка, щиглец, испанско врабче, полско врабче, домашно врабче, червеногръдка, поен дрозд, зеленогуша овесарка, сива овесарка, градинска овесарка