Дари
Магазин
Кой вид може да „изпие“ и задържи в себе си вода, равна на 20 пъти собственото му тегло?
И защо това може да се окаже един от най-важните ни съюзници в битката с климатичните промени?
Отговорът се крие в миниатюрни растения, които сами създават средата си. Те почти не се разграждат, когато отмрат, а се натрупват едни върху други в продължение на хилядолетия. В тези слоеве се съхраняват полени от древни растения и огромни количества въглероден диоксид.
Това са сфагновите мъхове – героите на климата и инженерите на торфищата.
И ако това не е причина да посветим 2026 година на торфищата, не знаем кое би могло да бъде.
От няколко години ние от Българска фондация Биоразнообразие работим в едно от най-тайнствените торфища у нас – това в Чаирските езера.
Допреди първите ни съвместни теренни проучвания с учени, за това място имаше изненадващо малко информация в научната литература. Чаирските езера бяха по-скоро легенда. Мистичният им ореол не е случаен. Торфищата тук са плаващи острови от торф, които се носят по повърхността на някои от езерата. Други пък торфът е завладял изцяло – толкова плътно, че открита вода почти не се вижда.
Чаирските езера са истински магнит за ботаници и по още една причина. Само тук в България се среща една изключително рядка и миниатюрна дива орхидея – блатна хамарбия. Тя почти се слива със сфагновите мъхове и е толкова крехка, че дори самото ѝ проучване може да я застраши. Един невнимателен ход е достатъчен, за да бъде унищожена.
Затова навлизането в тези торфища трябва да се избягва. Те са ценни именно защото са уязвими – и защото човешкото присъствие, дори с научна цел, трябва да бъде изключително внимателно и добре обмислено.
Торфищата – малка площ, огромно значение
Макар да заемат едва около 3% от сушата на Земята торфищата съдържат около 30% от целия почвен въглерод на планетата. Това ги прави едни от най-ефективните естествени „хранилища“ на въглерод на Земята.
Къде?
Най-големите торфени масиви се намират в Бореалния пояс – Сибир, Канада и Скандинавия, където студеният и влажен климат забавя разграждането на органичната материя.
В тропиците – в басейните на Амазонка, Конго и Индонезия – торфищата са подложени на най-бърза и драматична деградация, главно заради изгаряне и превръщане в земеделски площи.
Тук те представляват острови на северна природа в южна страна. Основен „архитект“ на торфищата са сфагновите мъхове. Те растат бавно и отмират бавно, като следващото поколение расте върху предишното, а заради киселата и бедна на хранителни вещества влажна среда слоевете, които остават под повърхността почти не се разлагат. Точно това натрупване във времето е торфът.
В продължение на няколко години изследваме състоянието на езерата и торфените острови в тях – проучваме качеството на водите, движението им през сезоните и видовете, които обитават района. Започнахме и експеримент, за да разберем колко въглерод задържа торфището в Големия гьол – едно от най-ценните, но и най-уязвими места в комплекса.
През това време подготвихме и брошура за Чаирските езера, както и Ръководство за възстановяване на торфища, в което събрахме натрупания опит и научните знания.
През 2026 година предстои да споделим още от това, което вече знаем, както и от новите данни, които ще събираме на терен. Ще работим съвместно с институции и партньори, за да представим по-добре значението на торфищата за климата и да поставим основите за още по-ефективното им опазване. Част от тази работа ще бъде насочена и към разширяване на защитената територия на Чаирските езера, така че най-ценните торфени острови – включително този в Големия гьол – да получат адекватна защита.
„2026 е Година на торфищата, за да ги представим, популяризираме и така да помогнем за опазването им на всички нива“, споделя Румяна Иванова от Българска фондация Биоразнообразие, която координира работата за Чаирските езера.
През годината ни предстоят и още много вълнуващи инициативи – научни, образователни и обществени – за които ще разказваме, ако следите работата ни и пътя, който извървяваме заедно с торфищата.
Искате ли и вие да помогнете на Чаирските езера?
Традиционният ни календар тази година е посветен на темата на Годината. Снимките в него са предоставени безвъзмездно от Михаил Хубчев, Спас Узунов, Ива Георгиева, Глория Маринова и Петко Цветков. С всеки закупен календар вие подпомагате проучването и опазването на торфищата в Чаирските езера. Ако искате да ни помогнете по друг начин – направете дарение https://biodiversity.bg/dari-za-prirodata.
