Биосферен парк
Централен Балкан
Районът на Централен Балкан (ЦБ) е един от най-важните природни центрове за опазване на биоразнообразието и дивата природа в Европа. Той се характеризира със значително ландшафтно разнообразие, представено от четири типа, шест под-типа и 11 групи ландшафти, включващи: горски ландшафти със структурообразуващ компонент горска растителност; тревни ландшафти с тревни съобщества; скални ландшафти, съставени от различни по химически и минерален състав скали; водни ландшафти, оформени от течения на повърхностни води, отделни езера и други водни обекти; антропогенни ландшафти, които са се появили в резултат от развитието на селското и горско стопанство, местните селища и инфраструктура за туризъм и отдих.
Национален парк „Централен Балкан“ (сърцевинна и буферна зони на биосферния парк) е притегателен център за посещения и туризъм. БПЦБ предоставя следните възможности и предпоставки за устойчиво развитие:
Устойчив туризъм:
В буферната зона на БПЦБ се насърчава пешеходния туризъм – маркирани и поддържани са над 580 км туристически маршрути. Разработени са специализирани маршрути – за конен туризъм, велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, растения и животни, определени са места и за екстремни спортове. Устроените биваци, кътове за почивка, места за палене на огън и погледни места създават възможност за пълноценен отдих и рекреация. Експозициите в Посетителския център „Вежен“, в местата за подслон, информационни табели, екопътеки, интерпретирани маршрути и класни стаи на открито информират за ценността на биоразнообразието в НПЦБ, помагат да се почувства и разбере по естествен и вълнуващ начин нейната жизнеутвърждаваща роля, спокойствие и мъдрост.
Районът на Биосферен парк Централен Балкан (БПЦБ) има добра локация/благоприятно географско положение, лесен достъп от различни части на страната, наличие на природни дадености, културни и исторически забележителности. Съществуват големи възможности за разработването на регионални туристически продукти, включващи екотуризъм, културно-исторически, селски, балнеоложки и др. вид туризъм. В последните няколко години набират популярност конния туризъм, планинския велотуризъм, наблюдение на птици, растения, едри бозайници, фотолов. В тази връзка е необходимо изграждането на необходимата информационна и посетителска инфраструктура, способстваща развитието на различните форми на туризъм.
Традиционни занаяти. Много от селищата в района са известни занаятчийски центрове през 19 и началото на 20 век, и до днес. Опитът и традициите са запазени и продължават да се развиват от наследници на старите майстори. Районът на Троян е известен с прочутата троянска керамика. Уникални умения изисква създаването на Калоферската дантела. В градовете и малките села на общините Карлово, Троян, Севлиево, Павел Баня, Антон могат да се наблюдават майстори, практикуващи традиционни занаяти – дърворезба, иконопис, кожарство, тъкачество, гайтанджийство, изработка на хладно и огнестрелно оръжие, грънчарство, медникарство. Училищата по приложни изкуства в гр. Троян и гр. Казанлък са ценен ресурс за продължаване на традициите в тази област.
Традиционни производства и земеделски практики. В селата на региона са запазени традиционните домашни производства на сирене, мляко, ракия, вино, сладка и компоти. Традиционните земеделски практики в голяма част от региона имат все още неосъвременен характер и употребата на химически препарати и торове е много ограничена. Много от частните стопанства практикуват биологично и природосъобразно земеделие по традиция. И днес в Калофер, Троян и други селища местните хора все още ползват услугите на воденици, дараци, бари и тепавици, задвижвани от вода. В Карловската и Казанлъшката долини традиционно се отглеждат рози и лавандула. В южната част на региона има няколко розоварни, които са туристическа атракция с висок потенциал. В допълнение Празникът на розата в Казанлък привлича ежегодно множество туристи от целия свят.
Исторически и археологически обекти, архитектурни забележителности. Планинският характер на региона е допринесъл за запазването на множество църкви и манастири, в които се съхраняват ценни стенописи и икони. Създадените преди столетия манастири са част от националното културно наследство, съхранили историята и събитията от миналото на региона. Троянският манастир и близкият до него Зелениковски манастир (резиденция на Българският патриарх), Батошевският манастир край гр. Севлиево, (от северната част на планината), Девическият и Мъжкият манастири край гр. Калофер характеризират региона като Балканската “Света гора” и привличат вярващи хора и ценители на православната християнска култура и история. Към изброените по-горе исторически и археологически обекти, трябва да добавим и съществуващите недвижими археологически и възрожденски културни ценности.
Сърцевинната зона на биосферния парк обхваща всичките 9 резервата, попадащи в гранижите на националния парк. Буферната зона обхваща територията на Национален парк Централен Балкан без резерватите в него (сърцевинна зона). Преходната зона обхваща територията на общините: Карлово, Троян, Севлиево, Павел баня и Антон без териториите, които влизат в национален парк Централен Балкан, което покрива площ от 297267,84 ха, или 80,56% от общата площ на предлагания биосферен резерват. Решението за включване на тези общини в биосферния парк беше взето от общинските съвети на всяка една от тях след провеждане на информационни срещи и консултации със заинтересованите страни с участието на Дирекция на Национален парк Централен Балкан, Българска фондация Биоразнообразие, и в определени случаи на представители на Министерство на околната среда и водите.
Като цяло предложеният биосферен парк има много голям потенциал да се превърне в добре функциониращ биосферен парк от пост-Севилски тип, който да стимулира икономическото развитие в преходната зона, да подкрепи културните инициативи, да се фокусира повече върху природните красоти и да подобри разбирането относно важността на екосистемните услуги в района. Опазването на сърцевинната и буферната зони е ключово за района и това се разбира много добре от местните власти и хора. От друга страна, биосферният парк може да бъде онзи инструмент, който да помогне на местните хора да разберат, че устойчивото развитие е възможно и да насърчи предприемачеството и сътрудничеството на местно ниво за благото на сърцевинната и буферната зона, но също и за благото на целия регион.
Детайлна информация относно границите и структурата на предлагания биосферния парк е налична в приложения номинационен формуляр и картите към него.
