Биосферни паркове

  • biosphere-reserve-chervenata-stena-28
  • dzendema-core-zone
  • _dsc1300
  • srebarna-biosphere-reserve-33

За програмата:

Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.

 

Първоначална концепция:

Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство.

 

Биосферни паркове от нов тип:

По време на Конференцията в гр. Севиля, Испания (1995 г.) е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия) и това вече са емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и областта на устойчивото развитие на местните общности. В биосферните резервати освен зони за строга защита “core zones” вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните райони и опазване на природата в тях.

 

Биосферните паркове – моделни региони за опазване и устойчиво развитие:

Това са сухоземни или крайбрежни екосистеми, където опазването на биоразнообразието се съчетава с устойчивото използване на ресурсите от човека. Номинират се от правителството, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция, но споделят своя опит и идеи на национално, регионално и международно ниво в рамките на Световната мрежа на биосферни резервати на ЮНЕСКО.

 

Какво е важно да знаем?

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

 

Зониране:

В биосферните паркове има три зони – сърцевинна, буферна и преходна. Единствено сърцевинната е със строг режим на защита, но той се определя от българското законодателство и вече съществуващите режими (резерват, защитена местност). Буферната зона пази сърцевинната и обикновено също има вече съществуващ статут, но с по-ниска защита (защитена местност, природна забележителност). Преходната зона е тази, в която има активна човешка дейност, възможно е дори тя да не е с ясно определени граници.

 

Каква е ползата и за кого?

  • Обявяването носи международен престиж на територията;
  • Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин.
  • Няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона).
  • По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
  • Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на БП чрез структурата за съвместно управление.
  • Нови възможности за работа и развитие на района – съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
  • По-лесен достъп до финансиращи програми;
  • Подобряване качеството на живот;
  • Обмен с други подобни територии;

Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. В България има няколко територии с подобен потенциал, които следва да бъдат изследвани и проучени. От волята на местните хора и институции в избраните райони зависи номинирането им за първия български биосферен парк от ново поколение.

България изпрати четири номинации за съвременни биосферни паркове (резервати) към Секретариата на Програмата Човекът и биосферата (MAB) на ЮНЕСКО

България изпрати четири номинации за съвременни биосферни паркове (резервати) към Секретариата на Програмата Човекът и биосферата (MAB) на ЮНЕСКО. Районите на резерватите Червената стена, Сребърна, Узунбуджак и Централен Балкан кандидатстват за запазване на международното признание. Това стана възможно благодарение на желанието и активното участие в процеса по изготвяне на номинациите на общините Карлово, Троян, Асеновград,

Обща среща на общини в чиито територии попада Национален парк „Централен Балкан”

На обща среща на общини в чиито територии попада Национален парк „Централен Балкан”, проведена в зала „Васил Караиванов” на община Карлово, бяха разяснени предимствата и ползите, които би имало при създаване на биосферен парк „Централен Балкан” по програма „Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. Община Карлово е една от първите общини, която с решение на Общинския

Експерти на МОСВ обсъдиха с мисия на ЮНЕСКО бъдещето на биосферните резервати у нас

Експерти на МОСВ обсъдиха с мисия на ЮНЕСКО бъдещето на биосферните резервати у нас Съвещателна мисия с участието на експерти от Секретариата на ЮНЕСКО – Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB), насочена към актуализиране на мрежата от биосферни резервати в България се проведе в София от 10 до 12 май т. г. В нея участваха директорът

Проектът «Подготовка на процеса на ревизия на мрежата от биосферни резервати в България» е насочен към съвременните изисквания за устройство и функционирането на биосферните резервати, обявени по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО и произтичащите за България ангажименти.

 

Проектът се изпълнява от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ), съвместно с МОСВ и Национален комитет „Човекът и биосферата“ – Юнеско с бюджет от 52 850 лв предоставени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за период от 16 месеца в срок до ноември 2016г.

 

Основната цел на проекта е да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати в България. Това ще бъде извършено чрез провеждане на предварителни оценки за готовността на местната общност и власти за подкрепа процеса на номинация на техния район за съвременен биосферен резерват/парк и изготвяне на номинационни формуляри за два избрани района с най-голяма подкрепа.

 

Предвидените дейности и очакваните резултати от проекта включват:

  • Предварителни оценки на целеви райони относно възможното им развитие като биосферни резервати според Севилската стратегия – проведена оценка за готовността за подкрепа и работа в посока обявяване на биосферен съвременен парк в 8 региона на страната – до февруари 2016г.
  • Подпомагане на подготовката за процеса на номиниране на два избрани региона – изготвени актуални насоки за прилагане на критериите за обявяване и управление на биосферни паркове съгласно Севилската стратегия и изготвяне на 2 научно обосновани номинационни форми съгласно изискванията на Програмата „Човек и Биосфера“ към ЮНЕСКО.
  • Комуникация – разпространяване на информационна брошура/календар и създаване на уебсайт за биосферните резервати.

 

Целевите райони по проекта включват Странджа (Узунбоджак), Централен Балкан (Боатин, Джендема, Стенето, Царичина), Западен Балкан (Чупрене), Родопи (Купена, Дупката, Мантарица), Родопи-Добростан (Червената стена), езерото Сребърна (Сребърна), Камчия (Камчия), в които се намират биосферни резервати от досегашния „строг“ тип. Допълнително ще се проучи Беласица, който е изцяло нов район.

 

След проведена серия от срещи, бяха избрани четири района, въхру които да се насочат усилия за съвместяването им със съвременните изисквания на ЮНЕСКО и създаването на първите биосферни паркове от нов тип в България – „Централен Балкан“, „Сребърна“, „Узунбоджак“ и „Червената стена“. Успешното изпълнение на проекта ще позволи на България в лицето на МОСВ и Националния комитет „Човекът и биосферата” да изпълнят ангажиментите си към Програмата на ЮНЕСКО. В резултат на проведените срещи и заседания на Националния комитет „Човекът и Биосферата“ и подкрепата на МОСВ, РИОСВ-Пловдив, Дирекцията на Национален парк Централен Балкан, Асоциация на парковете в България, ИАГ, РИОСВ – Русе, Общинте Силистра, Малко Търново, Асеновград, Троян, Карлово, Севлиево, Павел баня и Антон и усърдната работа на екипа на БФБ в срок до 30 септември бяха внесени 4 номинации за биосферни паркове от нов тип в централата на ЮНЕСКО.  Кандидатстването за съвременни биосферни паркове е първият етап от превръщането на тези райони в устойчиви модели, в които опазването на природата се съчетава с местното социално-икономическо развитие.

 

Родните резервати до момента имаха определени само сърцевинна и буферна зона. Като основно изискване за запазване на статута всеки български биосферен резерват, включен в Програмата, е наличието на достатъчна по площ преходна зона с населени места в нея.

 

Ето затова към 30 септември 2016 г. осем общини – Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня в районите на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна определиха зоните си за развитие.

 

В хода на осъвременяване на биосферните територии с изискванията на Стратегията дирекцията на Национален парк Централен Балкан заедно с общините Карлово, Троян, Севлиево и Павел баня взеха решение 4те биосферни резервата в териториалния обхват на националния парк Централен Балкан – Боатин, Стенето, Джендема и Царичина да бъдат обединени в един общ биосферен парк – Централен Балкан.

 

Общините Пещера, Брацигово, Батак, Долни Чифлик, Аврен, Чупрене, отказаха официално да определят преходни зони, което ще доведе до заличаване на международния статут на биосферните резервати Камчия, Дупката и Купена. За останалите биосферни резервати се очаква общините да вземат решение за определяне на преходни зони в следващата една година.

 

За одобрение на отправените номинации на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна се очаква ЮНЕСКО да вземе решение през пролетта на 2017 г.

Обявяват се съгласно международното законодателство, което не налага допълнителни ограничения върху ползването и режимите на съответните територии извън регламентираното от националното законодателство.

 

Биосферните паркове стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.

 

Ефективното функциониране на БП позволява всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.

 

Директни ползи за местното население са „съживяването” на местния бизнес чрез насърчаване развитието на устойчиви, природосъобразни практики за земеделие и животновъдство, горско стопанство, екологичен туризъм, рибарство и др. Това води до разкриване на нови работни места и повишаване на финансовите приходи на местните хора. В същото време се постига дългосрочно опазване на природното и културното наследство за бъдещите поколения.

 

Широката международна известност и добър имидж на Програмата „Човекът и биосферата” привлича многобройни посетители в биосферните паркове и предизвиква голям интерес към закупуване на местни продукти. Само от инициативността на местните хора и сътрудничеството на всички заинтересовани страни зависи до каква степен ще съумеят да се възползват от тази популярност, за да привлекат необходимите средства и да реализират идеите си.

 

БП са особено подходящи за провеждане на научни изследвания и мониторинг, свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчивото развитие. Натрупаната информация дава възможност за вземането на добре аргументирани управленски решения с предвидим ефект, както и за провеждането на природозащитно обучение с широко участие на местното население и демонстриране на добри практики.

 

Включването на всеки биосферен парк в Световна мрежа дава почти неограничени възможности за регионално и международно сътрудничество и обмяна на опит. То е израз на признание от такава престижна международна организация като ЮНЕСКО, а това е повод за гордост и лично удовлетворение на всеки, който се чувства свързан с дадения биосферен парк.

Участието на общините в БП се свежда до това, че по този начин те на доброволен принцип се съгласяват взаимно да се консултират за всички по-мащабни  дейности и проекти, които ще реализират в бъдеще. Участието им е гаранция, че те няма да бъдат деструктивни по отношение на националния парк? и резерватите на територията му, както и че каквото и развитие да има , то няма да е в ущърб на съответната защитена територия.

 

Допълнително общините могат да участват в разработването и да ползват регионални марки за развитие на местни продукти – като в този смисъл участието им в БП е бонус и потвърждение за това, че територията е екологично чиста и добре запазена, както и че притежава потенциал за развитие на устойчив туризъм в съответствие с екологичните стандарти.

 

Очаква се, когато планират своето развитие и когато го реализират общините да се допитват и консултират, както помежду си, така и до и институциите, които осъществяват управлението на съответните територии. В случая с Националните и природни паркове – това са съответните им Дирекции , както и РИОСВ, държавни горски стопанства, Регионални дирекции по горите и т.н. Подписвайки номинацията общините доброволно декларират, че ще спазват екологичните принципи и справедливото разпределение на ползите.

Включването на дадена община в потенциален биосферен парк не води и няма да доведе до промяна в параметрите на ОУП. Населеното място ще продължи да се развива съгласно предвижданията на ОУП, стига той да е процедиран по реда на националното законодателство. Зоните на биосферния парк не се отразяват в кадастрална карта на съответното землище и върху тях не се налагат допълнителни ограничения.

Не. Планът за управление на ще продължи да се прилага единствено и само за територията на националния парк/резервата. Що се отнася до територията на общината или други общини, извън, те ще продължат да се управляват в рамките на приетите от съответния общински съвет планове за развитие и без да им се налагат допълнителни ограничения. Що се отнася до горските територии и земеделски земи, включени в биосферния парк, но извън границите на националния парк/резервата, въпросните ще продължат да се управляват съгласно специализираното законодателство – Закон за горите и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. За населените места ще се прилага Закона за устройство на територията.

Биосферният парк не променя по никакъв начин собствеността и ползването на земите, включени в границите му. За територията му се прилагат разпоредбите на действащото национално законодателство, свързано с устройство на територията и опазване на околната среда.

Не е необходимо да се готви нов план за управление за цялата територия на биосферния парк. Всяка една от зоните е предмет на съответния специализиран закон и план – План за управление на национален парк/резерват, общински план за развитие, лесоустройствен план и т.н.

Трябва да се разработи кратка рамкова програма, в рамките на няколко страници, която да очертава визията на заинтересованите страни по отношение бъдещото развитие на територията. В една такава програма трябва страните да се съгласят, че ще провеждат, всеки в рамките на своите компетенции, политика, която ще е щадяща по отношение на националния парк и резерватите и че ще прилагат принципите на устойчивото развитие. В тази програма трябва да се посочат приоритетите за развитие на региона – например екологичен туризъм, органично земеделие и т.н. и страните да изразят готовност да съгласуват помежду си проекти и планове по отношение на бъдещото развитие.

Същността на биосферния парк е колективното управление, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или Комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни.

Участието в биосферния парк е доброволно и дава възможност на всяка община, която не вижда перспективи от участието си в биосферния парк да се оттегли от него. Въпреки, че няма нормативни ограничения, подобна стъпка на оттегляне следва да се разглежда като крайна мярка и отстъпление от принципите за устойчиво развитие и законността.

Нивото на финансиране зависи от дейностите и проектите, които се реализират на територията на биосферния парк. Често допълнително финансиране дори не е необходимо – съществуващите бюджети могат да бъдат пренасочени и ефективно управлявани, така че да посрещнат общите цели. Индустрията, туроператорите, различни фондации, изследователски институти и местната власт могат да помогнат. Подкрепата на правителството, дори ако е само морална или техническа, гарантира добрите връзки с националните политики и международните усилия за устойчиво развитие.

Първите биосферни резервати, обявени през 70-те и 80-те години на XX в. са били строго защитени природни територии. По тази причина много хора и до днес считат, че това са строги резервати, където човешкото присъствие е напълно забранено. През 90-те години схващането за тези територии се променя драстично и съвременните биосферни паркове и резервати се разглеждат като моделни територии с висок международен престиж и пример за подражание за опазване на биоразнообразието и устойчиво икономическо, социално и културно развитие. Днес съществуването на селища и население е задължително условие за обявяването на биосферен парк, както и насърчаването на икономическото, културното и социалното развитие на местното население. Биосферният парк е гарант за сътрудничество между всички заинтересовани страни, насочено към един по-отговорен начин на живот.

За повече информация: 

Катрин Томова – katrin.tomova@gmail.com

Петко Цветков – petko.tzvetkov@biodiversity.bg

Българска Фондация Биоразнообразие

София, ул.Веслец 39-41, ап.11, ет. 4

e-mail: bbf@biodiversity.bg

bbf@biodiversity.bgБиосферни паркове