news

България изпрати четири номинации за съвременни биосферни паркове (резервати) към Секретариата на Програмата Човекът и биосферата (MAB) на ЮНЕСКО.

Районите на резерватите Червената стена, Сребърна, Узунбуджак и Централен Балкан кандидатстват за запазване на международното признание. Това стана възможно благодарение на желанието и активното участие в процеса по изготвяне на номинациите на общините Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня, местни заинтересовани организации и граждани, РИОСВ – Пловдив, РИОСВ – Русе, РИОСВ – Бургас, Дирекция НП Централен Балкан, МОСВ, ИАГ и усърдната работа на екипите на Асоциация на парковете в България и Българска фондация Биоразнообразие. Кандидатстването за съвременни биосферни паркове е първият етап от превръщането на тези райони в устойчиви модели, в които опазването на природата се съчетава с местното социално-икономическо развитие.

България се включва в програмата Човекът и Биосферата (MAB) на ЮНЕСКО през 1977 г. със 17 биосферни резервата. След създаването на Централния Рилски резерват в неговата територия е включен резерват Маричини езера и така резерватите с международно значение остават 16.

През 1995 г. е приета Севилската стратегия за биосферните резервати, която предвижда биосферните резервати да служат като модели за устойчиво развитие. Съгласно съвременните изисквания на Стратегията всеки биосферен резерват се задължава да има три зони – сърцевинна, която е строго охраняема територия; буферна, която обикновено заобикаля централната зона и служи за провеждането на дейности, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм и преходна зона (за развитие), която може да включва различни селскостопански дейности или управление и устойчиво развитие на ресурсите на територията. При липсата на един от трите елемента обектите от световната мрежа на биосферните резервати биват заличавани като неотговарящи на съвременните изисквания за зониране и функции.

Родните резервати до момента имаха определени само сърцевинна и буферна зона. Като основно изискване за запазване на статута всеки български биосферен резерват, включен в Програмата, е наличието на достатъчна по площ преходна зона с населени места в нея.

Ето затова към 30 септември 2016 г. осем общини – Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня в районите на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна определиха зоните си за развитие.

В хода на осъвременяване на биосферните територии с изискванията на Стратегията дирекцията на Национален парк Централен Балкан заедно с общините Карлово, Троян, Севлиево и Павел баня взеха решение 4те биосферни резервата в териториалния обхват на националния парк Централен Балкан – Боатин, Стенето, Джендема и Царичина да бъдат обединени в един общ биосферен парк – Централен Балкан.

Общините Пещера, Брацигово, Батак, Долни Чифлик, Аврен, Чупрене, отказаха официално да определят преходни зони, което ще доведе до заличаване на международния статут на биосферните резервати Камчия, Дупката и Купена. За останалите биосферни резервати се очаква общините да вземат решение за определяне на преходни зони в следващата една година.

За одобрение на отправените номинации на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна се очаква ЮНЕСКО да вземе решение през пролетта на 2017 г.

Номинирането на биосферните резервати се реализира благодарение на финансовата подкрепа на ПУДООС и Проект “За Балкана и Хората”, съфинансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество по Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

На обща среща на общини в чиито територии попада Национален парк „Централен Балкан”, проведена в зала „Васил Караиванов” на община Карлово, бяха разяснени предимствата и ползите, които би имало при създаване на биосферен парк „Централен Балкан” по програма „Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. Община Карлово е една от първите общини, която с решение на Общинския съвет, взето през юни 2015 г., се включва в създаването на съвременен биосферен парк в района на „Централен Балкан” и именно поради тази причина общината беше домакин на срещата. През април тази година община Троян също взема подобно решение и двете общини са пионерите в тази област.

Кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов приветства участниците в дискусията с добре дошли и подчерта, че ползите от създаването на такъв биосферен парк ще бъдат повече, от колкото рисковете и вече може да се говори за по-големи възможности за развитие на местния бизнес и туризъм. „Надявам се повече общини да се присъединят към биосферния резерват, за да съхраним богатото биоразнообразие, което имаме в района и опазване на околната среда”, каза още кметът. Директорът на НП „Централен Балкан” Генчо Илиев благодари на кмета за домакинството на тази среща и също каза, че това е една възможност, предимно за местното население, която трябва да бъде използвана.
През 1995 г. с приемането на Севилската стратегия в съвременните биосферни резервати освен зони със строга защита, се обособяват и зони в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях. Съвременният биосферен парк трябва да изпълнява три основни функции: логистична, природозащитна и развиваща се – насърчаваща устойчивото развитие на региона. Биосферните паркове дават възможност за развитие на местни „зелени” бизнеси, регистриране и налагане на биосферни марки. Идеята на организаторите е „Централен Балкан” да бъде първият биосферен парк в България, което от своя страна ще даде добри възможности и за реклама в чужбина. На срещата бяха представени примери за действащи биосферни паркове в различни страни: Испания, Франция, Уругвай, Словения, Германия, които показаха на присъстващите, че регистрирането на биосферен парк дава дългосрочност за развитие на местните продукти и местния бизнес.
В общата среща и дискусията, организирани от екипа на БФБ и община Карлово,  участваха директорът на ДНП „Ценрален Балкан” Генчо Илиев, зам.-кметът на община Карлово Стойо Карагенски, зам.-председателят на Общински съвет Карлово Анастасия Чолакова, представители на общините: Пирдоп, Сопот, Тетевен, Троян, Павел баня, Севлиево и Антон, представители на Министерството на околната среда и водите, БАН и СУ „Климент Охридски”.

Експерти на МОСВ обсъдиха с мисия на ЮНЕСКО бъдещето на биосферните резервати у нас

Съвещателна мисия с участието на експерти от Секретариата на ЮНЕСКО – Програмата „Човекът и биосферата“ (MAB), насочена към актуализиране на мрежата от биосферни резервати в България се проведе в София от 10 до 12 май т. г.

В нея участваха директорът на отдела за екологични науки и науки за земята и секретар на Програмата Хан Цюн Ли и Мерием Боумран, програмен специалист в „Човекът и биосферата“, отговаряща за Европа към отдела за екологични науки и науки за земята.

Целта на мисията е да подпомогне България и МОСВ в процеса на ревизия на биосферните резервати от „старо“ поколение и съвместяването им със съвременните изисквания. Усилията на експертите от ЮНЕСКО са насочени към провеждането на подробна разяснителна кампания за същността и изискванията на Програмата и постигането на приемливо решение за бъдещото на биосферните резервати в България.

Очакванията на ЮНЕСКО към България са да ревизира своята мрежа от биосферни резервати и да съвмести онези, които имат потенциал да отговорят на съвременните изисквания, заложени в Севилската стратегия. За успешното провеждане на мисията МОСВ организира поредица от срещи със заинтересованите страни: с представители на министерството, на МЗХ, на Изпълнителната агенция по горите, на ИАОС, със съответните регионални инспекции по околната среда и водите и дирекциите на Национални паркове, в чийто териториален обхват попадат биосферни резервати от „старо“ поколение, с общини, чийто землища могат да бъдат включени в потенциални биосферни паркове, с Националния комитет по Програмата „Човекът и биосферата“ и НПО.

По време на мисията бяха разяснени конкретните очаквания на Секретариата към България и институциите у нас по отношение на срокове и мерки. Взето е решение в срок до 30 септември 2016 г. държавата да представи в Секретариата на ЮНЕСКО най-малко 2 номинации за съвместяване на свои биосферни резервати от „стар“ тип със съвременните изисквания, както и пътна карта с приоритетни действия. Те трябва да подпомогнат  България да изпълни препоръките на Междуправителствения координационен съвет и да изгради мрежа от биосферни паркове, отговарящи на изискванията на Програмата „Човекът и биосферата“.

Съвместяването на  биосферните резервати от „стар“ тип няма да доведе до промяна в собствеността и ползването на съответните територии и няма да наложи допълнителни ограничения извън предвидените в националното законодателство.

МОСВ благодари на общините Троян, Карлово, Асеновград и Силистра за подкрепата и декларираното желание за включване на землищата на техните общини в т. нар. „преходна“ зона на Национален парк „Централен Балкан“ , резервата „Червената стена“ и поддържания резерват „Сребърна“, с което ще подпомогнат обявяването им като биосферни паркове от съвременен тип.

В продължение на почти 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно своята „консервационна“ функция, насочена към опазването на генетичните ресурси, видовете и екосистемите и осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование. През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства. Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата, като първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – и от чисто „опазваща“ и „научна“, е преминала и към „функция на развитието“,  ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси.

Биосферните резервати постепенно са се превърнали в успешни модели за хармонично съжителство между човека и природата. В момента нито един от българските обекти не отговаря на съвременните изисквания за пространствено зониране и функции, определени със Севилската стратегия за биосферните резервати.