За програмата:
Програмата “ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.
Първоначална концепция:
Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство.
Биосферни паркове от нов тип:
По време на Конференцията в гр. Севиля, Испания (1995 г.) е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия) и това вече са емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и областта на устойчивото развитие на местните общности. В биосферните резервати освен зони за строга защита “core zones” вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните райони и опазване на природата в тях.
Биосферните паркове – моделни региони за опазване и устойчиво развитие:
Това са сухоземни или крайбрежни екосистеми, където опазването на биоразнообразието се съчетава с устойчивото използване на ресурсите от човека. Номинират се от правителството, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция, но споделят своя опит и идеи на национално, регионално и международно ниво в рамките на Световната мрежа на биосферни резервати на ЮНЕСКО.
Кои са новите български Биосферни паркове?
На 29-тата международна сесия на Междуправителствения координационен съвет (MAB-ICC) към Програматта „Човек и биосфера“, провела се през 2017г., ЮНЕСКО официално взе решение за обявяване на четири разширени биосферни парка – „Централен Балкан“ (включващ цялата територия на общините Карлово, Троян, Антон, Павел Баня и Севлиево + територията на Национален парк „Централен Балкан“), „Червената стена“ (включващ цялата територия на община Асеновград + резерват „Червената стена„), „Сребърна“ (вкючващ цялата територия на община Силистра + резерват „Сребърна“) и „Узунбуджак“ (включващ цялата територия на община Малко Търново + части от природен парк „Странджа“).
Какво е важно да знаем?
Биосферният парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.
Зониране:
В биосферните паркове има три зони – сърцевинна, буферна и преходна. Единствено сърцевинната е със строг режим на защита, но той се определя от българското законодателство и вече съществуващите режими (резерват, защитена местност). Буферната зона пази сърцевинната и обикновено също има вече съществуващ статут, но с по-ниска защита (защитена местност, природна забележителност). Преходната зона е тази, в която има активна човешка дейност, възможно е дори тя да не е с ясно определени граници.
Каква е ползата и за кого?
- Обявяването носи международен престиж на територията;
- Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин.
- Няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона).
- По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
- Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на БП чрез структурата за съвместно управление.
- Нови възможности за работа и развитие на района – съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
- По-лесен достъп до финансиращи програми;
- Подобряване качеството на живот;
- Обмен с други подобни територии;
Дискусията за бъдещето на биосферните паркове в България вълнува различни организации и институции, убедени в ползите както за природата, така и за местните хора. От волята на местните хора и институции в избраните райони зависи номинирането им за първия български биосферен парк от ново поколение.

България ще бъде домакин на летния университет посветен на биосферните паркове през юли
Летен Университет по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, посветен на Биосферните паркове ще се проведе през юли в един от новите биосферни паркове у нас - "Централен Балкан".
Наши младежи с активно участие във форума „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО в Италия
Петима млади хора от новосъздадените биосферни паркове „Централен Балкан“, „Червената стена“ и „Узунбуджак“ представиха България по време на първия Младежки Форум на програмата „Човек и Биосфера“ на ЮНЕСКО. 282 младежи на възраст 18-35 г. от 85 държави и 140 биосферни парка от цял свят, прекараха една незабравима седмица в Делтата на р. По в
Младежи от новите биосферни паркове ще участват в Международен Младежки Форум в Италия
През месец юли, Регионалният офис на ЮНЕСКО във Венеция одобри внесените от България предложения за участие на 6 младежи – представители на новите биосферни паркове, за участие в международния младежки форум на програмата „Човекът и биосферата“ – 2017 MAB Youth Forum Форумът ще се проведе през септември в Биосферен парк „Делтата на р. По“ в Италия

Проектът «Подготовка на процеса на ревизия на мрежата от биосферни резервати в България» е насочен към съвременните изисквания за устройство и функционирането на биосферните резервати, обявени по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО и произтичащите за България ангажименти.
Проектът се изпълни от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ), съвместно с МОСВ и Национален комитет „Човекът и биосферата“ – Юнеско с бюджет от 52 850 лв предоставени от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за период от 16 месеца в срок до ноември 2016г.
Основната цел на проекта бше да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати в България. Това ще бъде извършено чрез провеждане на предварителни оценки за готовността на местната общност и власти за подкрепа процеса на номинация на техния район за съвременен биосферен резерват/парк и изготвяне на номинационни формуляри за избрани района с най-голяма подкрепа.
Предвидените дейности и очакваните резултати от проекта включваха:
- Предварителни оценки на целеви райони относно възможното им развитие като биосферни резервати според Севилската стратегия – проведена оценка за готовността за подкрепа и работа в посока обявяване на биосферен съвременен парк в 8 региона на страната – до февруари 2016г.
- Подпомагане на подготовката за процеса на номиниране на два избрани региона – изготвени актуални насоки за прилагане на критериите за обявяване и управление на биосферни паркове съгласно Севилската стратегия и изготвяне на 2 научно обосновани номинационни форми съгласно изискванията на Програмата „Човек и Биосфера“ към ЮНЕСКО.
- Комуникация – разпространяване на информационна брошура/календар и създаване на уебсайт за биосферните резервати.
Целевите райони по проекта включват Странджа (Узунбоджак), Централен Балкан (Боатин, Джендема, Стенето, Царичина), Западен Балкан (Чупрене), Родопи (Купена, Дупката, Мантарица), Родопи-Добростан (Червената стена), езерото Сребърна (Сребърна), Камчия (Камчия), в които се намират биосферни резервати от досегашния „строг“ тип. Допълнително ще се проучи Беласица, който е изцяло нов район.
След проведена серия от срещи, бяха избрани четири района, въхру които да се насочат усилия за съвместяването им със съвременните изисквания на ЮНЕСКО и създаването на първите биосферни паркове от нов тип в България – „Централен Балкан“, „Сребърна“, „Узунбоджак“ и „Червената стена“. Успешното изпълнение на проекта ще позволи на България в лицето на МОСВ и Националния комитет „Човекът и биосферата” да изпълнят ангажиментите си към Програмата на ЮНЕСКО. В резултат на проведените срещи и заседания на Националния комитет „Човекът и Биосферата“ и подкрепата на МОСВ, РИОСВ-Пловдив, Дирекцията на Национален парк Централен Балкан, Асоциация на парковете в България, ИАГ, РИОСВ – Русе, Общинте Силистра, Малко Търново, Асеновград, Троян, Карлово, Севлиево, Павел баня и Антон и усърдната работа на екипа на БФБ в срок до 30 септември бяха внесени 4 номинации за биосферни паркове от нов тип в централата на ЮНЕСКО. Кандидатстването за съвременни биосферни паркове е първият етап от превръщането на тези райони в устойчиви модели, в които опазването на природата се съчетава с местното социално-икономическо развитие.
Родните резервати до момента имаха определени само сърцевинна и буферна зона. Като основно изискване за запазване на статута всеки български биосферен резерват, включен в Програмата, е наличието на достатъчна по площ преходна зона с населени места в нея.
Ето затова към 30 септември 2016 г. осем общини – Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня в районите на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна определиха зоните си за развитие.
В хода на осъвременяване на биосферните територии с изискванията на Стратегията дирекцията на Национален парк Централен Балкан заедно с общините Карлово, Троян, Севлиево и Павел баня взеха решение 4те биосферни резервата в териториалния обхват на националния парк Централен Балкан – Боатин, Стенето, Джендема и Царичина да бъдат обединени в един общ биосферен парк – Централен Балкан.
Общините Пещера, Брацигово, Батак, Долни Чифлик, Аврен, Чупрене, отказаха официално да определят преходни зони, което ще доведе до заличаване на международния статут на биосферните резервати Камчия, Дупката и Купена. За останалите биосферни резервати се очаква общините да вземат решение за определяне на преходни зони в следващата една година.
През 2017г. ЮНЕСКО взе офииално решение и одобри отправените номинации на биосферните паркове – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна.

Обявяват се съгласно международното законодателство, което не налага допълнителни ограничения върху ползването и режимите на съответните територии извън регламентираното от националното законодателство.
Биосферните паркове стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.
Ефективното функциониране на БП позволява всички заинтересовани страни в сътрудничество помежду си да постигнат устойчив баланс между на пръв поглед несъвместимите дейности за опазване на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, както и справедлива подялба на произтичащите ползи от управлението на територията.
Директни ползи за местното население са „съживяването” на местния бизнес чрез насърчаване развитието на устойчиви, природосъобразни практики за земеделие и животновъдство, горско стопанство, екологичен туризъм, рибарство и др. Това води до разкриване на нови работни места и повишаване на финансовите приходи на местните хора. В същото време се постига дългосрочно опазване на природното и културното наследство за бъдещите поколения.
Широката международна известност и добър имидж на Програмата „Човекът и биосферата” привлича многобройни посетители в биосферните паркове и предизвиква голям интерес към закупуване на местни продукти. Само от инициативността на местните хора и сътрудничеството на всички заинтересовани страни зависи до каква степен ще съумеят да се възползват от тази популярност, за да привлекат необходимите средства и да реализират идеите си.
БП са особено подходящи за провеждане на научни изследвания и мониторинг, свързани с опазването и разумното ползване на природното и културното наследство и устойчивото развитие. Натрупаната информация дава възможност за вземането на добре аргументирани управленски решения с предвидим ефект, както и за провеждането на природозащитно обучение с широко участие на местното население и демонстриране на добри практики.
Включването на всеки биосферен парк в Световна мрежа дава почти неограничени възможности за регионално и международно сътрудничество и обмяна на опит. То е израз на признание от такава престижна международна организация като ЮНЕСКО, а това е повод за гордост и лично удовлетворение на всеки, който се чувства свързан с дадения биосферен парк.
Участието на общините в БП се свежда до това, че по този начин те на доброволен принцип се съгласяват взаимно да се консултират за всички по-мащабни дейности и проекти, които ще реализират в бъдеще. Участието им е гаранция, че те няма да бъдат деструктивни по отношение на националния парк? и резерватите на територията му, както и че каквото и развитие да има , то няма да е в ущърб на съответната защитена територия.
Допълнително общините могат да участват в разработването и да ползват регионални марки за развитие на местни продукти – като в този смисъл участието им в БП е бонус и потвърждение за това, че територията е екологично чиста и добре запазена, както и че притежава потенциал за развитие на устойчив туризъм в съответствие с екологичните стандарти.
Очаква се, когато планират своето развитие и когато го реализират общините да се допитват и консултират, както помежду си, така и до и институциите, които осъществяват управлението на съответните територии. В случая с Националните и природни паркове – това са съответните им Дирекции , както и РИОСВ, държавни горски стопанства, Регионални дирекции по горите и т.н. Подписвайки номинацията общините доброволно декларират, че ще спазват екологичните принципи и справедливото разпределение на ползите.
Включването на дадена община в потенциален биосферен парк не води и няма да доведе до промяна в параметрите на ОУП. Населеното място ще продължи да се развива съгласно предвижданията на ОУП, стига той да е процедиран по реда на националното законодателство. Зоните на биосферния парк не се отразяват в кадастрална карта на съответното землище и върху тях не се налагат допълнителни ограничения.
Не. Планът за управление на ще продължи да се прилага единствено и само за територията на националния парк/резервата. Що се отнася до територията на общината или други общини, извън, те ще продължат да се управляват в рамките на приетите от съответния общински съвет планове за развитие и без да им се налагат допълнителни ограничения. Що се отнася до горските територии и земеделски земи, включени в биосферния парк, но извън границите на националния парк/резервата, въпросните ще продължат да се управляват съгласно специализираното законодателство – Закон за горите и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. За населените места ще се прилага Закона за устройство на територията.
Биосферният парк не променя по никакъв начин собствеността и ползването на земите, включени в границите му. За територията му се прилагат разпоредбите на действащото национално законодателство, свързано с устройство на територията и опазване на околната среда.
Не е необходимо да се готви нов план за управление за цялата територия на биосферния парк. Всяка една от зоните е предмет на съответния специализиран закон и план – План за управление на национален парк/резерват, общински план за развитие, лесоустройствен план и т.н.
Трябва да се разработи кратка рамкова програма, в рамките на няколко страници, която да очертава визията на заинтересованите страни по отношение бъдещото развитие на територията. В една такава програма трябва страните да се съгласят, че ще провеждат, всеки в рамките на своите компетенции, политика, която ще е щадяща по отношение на националния парк и резерватите и че ще прилагат принципите на устойчивото развитие. В тази програма трябва да се посочат приоритетите за развитие на региона – например екологичен туризъм, органично земеделие и т.н. и страните да изразят готовност да съгласуват помежду си проекти и планове по отношение на бъдещото развитие.
Същността на биосферния парк е колективното управление, обмяната на мнения и практики и взимането на решения в обществен интерес. Управлението на биосферния резерват е предмет на колективен орган, което налага създаването на Управителен съвет или Комитет, който да планира и координира дейностите с участието на всички заинтересовани страни.
Участието в биосферния парк е доброволно и дава възможност на всяка община, която не вижда перспективи от участието си в биосферния парк да се оттегли от него. Въпреки, че няма нормативни ограничения, подобна стъпка на оттегляне следва да се разглежда като крайна мярка и отстъпление от принципите за устойчиво развитие и законността.
Нивото на финансиране зависи от дейностите и проектите, които се реализират на територията на биосферния парк. Често допълнително финансиране дори не е необходимо – съществуващите бюджети могат да бъдат пренасочени и ефективно управлявани, така че да посрещнат общите цели. Индустрията, туроператорите, различни фондации, изследователски институти и местната власт могат да помогнат. Подкрепата на правителството, дори ако е само морална или техническа, гарантира добрите връзки с националните политики и международните усилия за устойчиво развитие.
Първите биосферни резервати, обявени през 70-те и 80-те години на XX в. са били строго защитени природни територии. По тази причина много хора и до днес считат, че това са строги резервати, където човешкото присъствие е напълно забранено. През 90-те години схващането за тези територии се променя драстично и съвременните биосферни паркове и резервати се разглеждат като моделни територии с висок международен престиж и пример за подражание за опазване на биоразнообразието и устойчиво икономическо, социално и културно развитие. Днес съществуването на селища и население е задължително условие за обявяването на биосферен парк, както и насърчаването на икономическото, културното и социалното развитие на местното население. Биосферният парк е гарант за сътрудничество между всички заинтересовани страни, насочено към един по-отговорен начин на живот.

За повече информация:
Катрин Томова – katrin.tomova@gmail.com
Петко Цветков – petko.tzvetkov@biodiversity.bg
Българска Фондация Биоразнообразие
София, ул. Триадица 6, ет. 5, офис 504
e-mail: bbf@biodiversity.bg