Дари
Магазин
Природозащитен статус
Национално законодателствоСпоред българското законодателство трипръстият кълвач е включен в Приложение 3 по чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие (9.08.2002 г.), с което е обявен за защитен животински вид. За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;
5. вземане на намерени мъртви екземпляри;
6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.
Трипръстият кълвач е включен и в Приложение 2 по чл. 6, ал.1, т. 3 на Закона за биологичното разнообразие, което изисква обявяване на защитени зони за опазване на неговите местообитания.
Международно законодателство
Видовете, включени в това приложение, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.
Трипръстият кълвач е включен в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).
Биология и екология
ХраненеСпоред международни наблюдения, трипръстият кълвач се храни целогодишно с ларвите на различни видове бръмбари-корояди – главно от семействата Scolytidae и Cerambycidae, но също така и ларви на видове от сем. Curculionidae, Ipidae, Buprestidae, Chrysomelidae, Elateridae, Scarabeidae, на някои бръмбари, паяци, полутвърдокрили, гъсеници на нощни пеперуди и др. Макар и рядко се храни и с растителна храна – семена на офика и смърч. В България храненето на вида все още не е проучено в достатъчна степен.
Размножаване, развитие и постгнездови период
Брачният им период започва още през февруари-март, когато започва да се чува характерното за вида "барабанене". То е по-различно от барабаненето на другите кълвачи, защото е по-дълго и с по-малка честота. Най-активно барабанят във втората половина на март и през април, особено в утринните часове на деня.
Трипръстият кълвач е моногамен вид. За гнездене дълбае хралупи в различни сухи или съхнещи дървета, понякога и в здрави. Най-често са смърчове, но понякога и трепетлики, елши, борове, брези, ели и др.
У нас само веднъж е намерено гнездо – обитаема хралупа на бяла мура в Пирин на височина 3,5 м.
Малките на вида са много шумни, когато "просят" храна и тогава гнездото може да бъде намерено лесно по техните остри крясъци. В други части на разпространение на вида хралупите имат диаметър 4,5-6,0 см. Дъното на хралупата е постлано с дебела постилка от суха дървесна маса. Хралупите на трипръстия кълвач се използват за гнездене впоследствие и от други птици, включително и от застрашени от изчезване видове като врабчовата кукумявка.
Според данни от Швейцария женската снася 3-5 (рядко до 7, средно 3, 4) бели елиптични яйца с размери 22-28 мм х 17-20 мм, средно 25х19 мм, със средно тегло от 5,4 гр. Инкубацията трае 12 дни. Възрастните хранят малките в хралупата общо 22-25 дни. След напускане на хралупата семейството остава заедно не по-малко от 2 месеца.
Интересното е, че за вида е характерен висок "гнездови консерватизъм" – птиците се завръщат в същия район и гнездят средно на 430 м. от миналогодишното си гнездо. Затова и изсичането на горите може да доведе и до тяхното прогонване от дадена област.
Сезонна и денонощна активност. Миграции
Постоянен вид у нас. Най-активен е през деня, като се обажда най-често рано сутрин и надвечер. През есенно-зимния период птиците слизат в по-ниските планински части. През есента има и случай на опръстенена птица в София в двор на къща в кв. Красна поляна. В най-северните части от ареала на вида през есента трипръстите кълвачи мигрират ежегодно на юг. На други места миграциите им имат характер на инвазии и след тях видът загнездва в нови райони.
Местообитания
В България трипръстият кълвач обитава най-често старите планински смърчови гори на надморски височини в диапазона 1400-2100 м.н.в. По-малка част от установените находища са в смърчово-бялборови гори, по-често с преобладаване на смърч.В Пирин и Рила са намирани и находища в стари гори от бяла мура или смесени от бяла мура и смърч. Има и данни за находища в бялборови гори, гори от бяла ела, както и в иглолистни гори смесени с бук. Възрастта на горите обитавани от трипръсти кълвачи обикновено е между 80 и 150 год. В по-млади гори не са установявани през гнездовия период.
Почти всички находища са в недостъпни горски участъци, където през последните 30-40 години не е водена никаква сеч – стръмни склонове, дерета, затворени басейни или защитени територии.
Обикновено количеството на мъртвите стоящи дървета в местообитанието на трипръстия кълвач е между 4 и 40% от всички дървета в участъка, като често са налице цели короядни петна (групи) от сухи дървета. В стопански ползваните високостъблени смърчови гори видът практически вече не се среща вече по време на гнездовия период. Санитарните сечи и други типове сеч намаляват в голяма степен възможностите за хранене и гнездене на вида. Той е твърде консервативен и слабо адаптивен към тези промени.
Фрагментацията на местообитанието е проблем за трипръстия кълвач. Установено е, че за 1 двойка от този вид е необходим минимум 80-130 ха участък от оптимално местообитание.
Заплахи и лимитиращи фактори
Промяна и фрагментиране на местообитания в следствие на горскостопанските дейностиПромяната на горските местообитания на вида вследствие на горскостопанските дейности е най-сериозната опасност за вида не само в България, но и в другите части на света. В България трипръстият кълвач се е запазил основно в защитени територии, в които сечите са забранени или на терени, където дълги години не са провеждани сечи, включително и санитарни. В миналото видът е бил обикновен обитател на старите смърчови гори в нашите високи планини. Днес, според най-нови проучвания, проведени в периода 2013-2015 от експерти на Българска Фондация Биоразнообразие, той не е намерен в над 90 % от потенциалните подходящи местообитания в Западните Родопи, Пирин и Рила. Една от основните причини за това е интензификацията на горското стопанство и размаха на санитарните сечи в тях. Бъдещето на вида изглежда изключително мрачно. Интензивните сечи много скоро – в рамките на няколко години – ще доведе до пълно изтребление на вида извън защитените територии по ЗЗТ.
Фрагментът от популацията на вида, който ще остане в защитени територии ще бъде с численост 55-60 двойки или 39-43% от националната популация. Тази численост е под генетичния минимум за дългосрочно оцеляване на вида. Силно разпокъсаният ареал, съчетан с една очаквана слаба степен на скитане и миграции на вида ще е предпоставка за все повече случаи на близко родствено кръстосване. Това ще доведе до изчезване на вида и в защитените територии. За да се предотврати това е небходима защита и осигуряване на подходящи условия и за двойките кълвачи, които се намират извън защитените територии.
Климатични условия
Местообитанията на вида често биват увредени от екстремни климатични явления – бурен вятър, водещ до ветровали и снеголоми. Друг проблем е засушаването и свързаните с нея горски пожари. Почти ежегодно големи горски пожари бушуват в непристъпните местообитания на трипръстия кълвач в Рила, Родопите и Пирин.
снимки към подстраница "Трипръст кълвач" - Георги Герджиков, Даниел Митев, Петър Шурулинков, Борис Белчев
Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № 5103020-39-682 „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“