Дари
Магазин
На пресконференция за бъдещето на Национален парк Пирин министър Искра Михайлова обяви, че се готви актуализация на концесионния договор с "Юлен" АД за ски зона Банско. Още през 2011 г. след геодезични измервания, възложени от самото екоминистерство, стана ясно, че концесионната площ по договор е 99,55 ха, но фирмата-концесионер ползва с 65 ха повече.
Още тогава природозащитните организации от коалицията „За да остане природа в България“ призоваха за разтрогване на договора. Вместо това обаче оттогава насам вече трима поредни министри се заемат да доказват, че договорът е неясен, поради което се нуждае от прецизиране.
Трябва категорично да стане ясно, че договорът е пределно ясен. Площта, която се отдава на концесия, е 99,55 ха. Това е записано и в договора, и в териториално-устройствен план на ски зоната. Той беше предоставен от Община Банско по реда на Закона за достъп до обществената информация и е качен на сайта на коалиция "За да остане природа в България".
Този план обхваща територии както извън, така и вътре в Национален парк Пирин. Само част от площта в националния парк е отдадена на концесия и това е площта, на която е разрешено да се разположат ски съоръжения - тя не трябва да надвишава 99,55 ха, предупреждават природозащитниците.
За сравнение можем да използваме общия устройствения план на София, който обхваща и част от Природен парк Витоша. Това обаче не означава, че на тази площ може да се строят жилищни квартали. Тъкмо напротив, частта от Природен парк Витоша, която влиза в общия устройствения план на София, запазва режимите, валидни за природния парк.
Ако на концесионера на ски зона Банско не му е било ясно какви са тези 99,55 ха през 2001 г., не е следвало въобще да подписва договора за концесия. Допустимо ли е един инвеститор 12 години след подписването на договор да заяви, че не му е ясен? Същото се отнася и за Министерство на околната среда и водите в ролята му на предоставил концесията. Ако и двете страни демонстрират подобна лежерност към договорните отношения с публична държавна собственост, следва да им се отнеме правото да се разпореждат с нея.
Природозащитниците предупреждават, че всеки опит да бъде променен концесионния договор за ски-зона Банско ще представлява на практика узаконяване на нарушенията там, което ще бъде възприето от обществото като опасен прецедент.
Коалицията „За да остане природа в България“ се противопоставя и на опитите на Министерството на околната среда и водите да бъде заблуждавано обществото, че в Национален парк Пирин има буферни зони, където е допустимо строителството.
В публичнодостъпния Закон за защитените територии (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134445060) не съществува правен термин като буферна зона в национален парк, но съществува правната норма на чл.21, т.1, който забранява строителство в националните паркове, с изключение на ремонта и поддръжката на съществуващите спортни съоръжения.
Хиляди хора в България вече месеци протестират с искане за морал и законност. Казусът Пирин, който тече от 2000 г. насам, е въплъщение на липсата на тези две неща. Правителство след правителство не намира воля да санкционира нарушенията. Това показва болния проблем, че се работи не за спазване на интереса на държавата и гражданите, а за тесен олигархичен интерес, припомнят природозащитниците.