Дари
Магазин
Това е първата от поредица от статии, които ще се фокусират върху зелената инфраструктура (ЗИ) и как различните й приложения могат да подпомогнат справянето с кризата в биоразнообразието в Централна и Източна Европа. Ще ви обясним и как проектът SaveGREEN популяризира добрите примери за зелена инфраструктура и правилните начини за изработване на мерки за смекчаване на последиците от икономическото развитие, така че те да работят адекватно и във връзка с екологичните коридори.
За начало обаче ще ви обясним разликите между "зелена" и "сива" инфраструктура. Да започваме!
Биологичното разнообразие в Централна и Източна Европа е застрашено! Зелените площи и видовете, които ги обитават, изчезват бързо поради човешката дейност. Само през последните 40 години глобалните популации на диви животни са намаляли с 60%.[1] За да направи положението още по-лошо, нарастващото климатично бедствие ускорява най-жестоките причинители на загубата на биоразнообразие и фрагментация на естествените местообитания.
Биологичното разнообразие в Централна и Източна Европа е застрашено! Зелените площи и видовете, които ги обитават, изчезват бързо поради човешката дейност. Само през последните 40 години глобалните популации на диви животни са намаляли с 60%.[1] За да направи положението още по-лошо, нарастващото климатично бедствие ускорява най-жестоките причинители на загубата на биоразнообразие и фрагментация на естествените местообитания.
Повсеместният набор от изфабрикувана сива инфраструктура стои като монументално доказателство за настъпилата екологична криза. Понякога под формата на извисяващи се бетонни блокове, които изникнаха над някога залесените райони – в миналото дом на разнообразни екосистеми и изобилстващи от диви животни, но вече не. Друг път като комплексите от електроцентрали, онези страхотни двигатели на съвременната цивилизация, изхвърлящи огромни количества CO2 и други вредни парникови газове във въздуха, който дишаме. И накрая, като огромната мрежа от пътища и железопътни линии, които пресичат Европа, разрязвайки някогашните големи естествени местообитания на по-малки парчета земя и възпрепятстващи движението на видовете.
Накратко, сивата инфраструктура е всяко, създадено от човека строителство, което доминира и подчинява природата, вместо да работи заедно с нея. Твърде често държавите-членки на ЕС се съгласяват да развиват сива инфраструктура в упорит и в крайна сметка обречен стремеж към „вечен икономически растеж“, с малко съпътстващи мерки за смекчаване на най-вредните въздействия върху околната среда.
Но става все по-ясно, че не можем да продължаваме така. Нуждаем се от осезаеми, устойчиви и реалистични алтернативи на широко разпространената сива инфраструктура, която създадохме. Тук се намесва зелената инфраструктура (ЗИ) – не като инфраструктурен проблем, а като решение, базирано на природата.
Но става все по-ясно, че не можем да продължаваме така. Нуждаем се от осезаеми, устойчиви и реалистични алтернативи на широко разпространената сива инфраструктура, която създадохме. Тук се намесва зелената инфраструктура (ЗИ) – не като инфраструктурен проблем, а като решение, базирано на природата.
Но какво точно е ЗИ? Европейската комисия дава официална обща дефиниция:
„Зелената инфраструктура е стратегически планирана мрежа от естествени и полуестествени зони с други екологични характеристики, проектирани и управлявани за предоставяне на широка гама от екосистемни услуги. Тя включва зелени пространства (или сини, ако става въпрос за водни екосистеми) и други физически характеристики в сухоземни (включително крайбрежни) и морски зони. На сушата GI присъства в селски и градски условия.[2]
Казано по-просто, зелената инфраструктура включва характеристики на околната среда с различни форми и размери, които формират част от взаимосвързана екологична мрежа. Освен това е многофункционална, което означава, че може да изпълнява няколко функции в рамките на една и съща земя. За разлика от нея сивата инфраструктура обикновено се проектира само с една единствена цел.
ЗИ не само, че е силно устойчива, но подобрява и екосистемните стоки и услуги – като храни, материали и чист въздух – и притежава вградени свойства за смекчаване на климата. Предоставянето на множество ползи за околната среда насърчава от своя страна подобрено качество на живот за хората и подобрено състояние на природата. В Европа, където пространството е силно ограничено, зелената инфраструктура ни предоставя модел на използване на земята, при който наличните пространства се разгръщат по възможно най-ефективните за ресурсите начини.
Противно на възраженията, че зелената инфаструктура представлява икономическа пречка, тя всъщност стимулира вътрешните инвестиции и генерира заетост, намалява икономическата тежест от изменението на климата и подобрява общественото здраве.
Най-забележителният пример за действаща зелена инфраструктура в Европа е Натура 2000, най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света.[3] Разпростирайки се във всичките 27 държави-членки на ЕС, Натура 2000 осигурява защитена природа за застрашени видове в Европа. Вместо да работи срещу природата, Натура 2000 си сътрудничи с нея и я защитава. Това прави ЗИ!
Казано по-просто, зелената инфраструктура включва характеристики на околната среда с различни форми и размери, които формират част от взаимосвързана екологична мрежа. Освен това е многофункционална, което означава, че може да изпълнява няколко функции в рамките на една и съща земя. За разлика от нея сивата инфраструктура обикновено се проектира само с една единствена цел.
ЗИ не само, че е силно устойчива, но подобрява и екосистемните стоки и услуги – като храни, материали и чист въздух – и притежава вградени свойства за смекчаване на климата. Предоставянето на множество ползи за околната среда насърчава от своя страна подобрено качество на живот за хората и подобрено състояние на природата. В Европа, където пространството е силно ограничено, зелената инфраструктура ни предоставя модел на използване на земята, при който наличните пространства се разгръщат по възможно най-ефективните за ресурсите начини.
Противно на възраженията, че зелената инфаструктура представлява икономическа пречка, тя всъщност стимулира вътрешните инвестиции и генерира заетост, намалява икономическата тежест от изменението на климата и подобрява общественото здраве.
Най-забележителният пример за действаща зелена инфраструктура в Европа е Натура 2000, най-голямата координирана мрежа от защитени зони в света.[3] Разпростирайки се във всичките 27 държави-членки на ЕС, Натура 2000 осигурява защитена природа за застрашени видове в Европа. Вместо да работи срещу природата, Натура 2000 си сътрудничи с нея и я защитава. Това прави ЗИ!
Има много други възможности за ЗИ и ползите от нея са безброй. Диаграмата по-долу, от брошурата на Европейската комисия „Изграждане на зелена инфраструктура за Европа“ (2013), ги обобщават визуално.
Все пак трябва да признаем, че въпреки всички ползи, които носи, зелената инфраструктура в Европа остава силно недоразвита. Някои мерки за смекчаване на последиците върху околната среда, базирани на ЗИ, като зелени мостове и други структури за пресичане, са предназначени да намалят смъртността на дивата природа и да засилят свързаността между местообитанията чрез екологични коридори, но те често са неадекватни или липсват в районите на пътната инфраструктура поради лошо планиране на ландшафта. Местообитанията в континентална Европа вече са невероятно фрагментирани, а ЗИ в момента е твърде оскъдна, за да може ефективно да се справи с проблема.
И тук се намесва проектът ни SaveGREEN.
Как, ще разберете в следващата статия, в която ще разгледаме как ЗИ се включва в политиката на ниво ЕС, както и ще ви представим интервю с експерт в областта на зелената инфраструктура. Не пропускайте поредицита ни за зелена инфраструктура, в която ще научите още много интересни неща. Следвайте нашите канали в социалните медии, за да сте в течение!
Статията е превод на: "SaveGREEN - The Power of Nature: An Introduction to Green Infrastructure" , създадена по проект SaveGREEN. Проектът е финансиран от Транснационална програма „Дунав“ 2014 – 2020 и засяга критичната тема за опазването на екологичните коридори в Карпатите и други планински вериги на Дунавския регион.
Повече за проекта можете да научите от официалния уебсайт на SaveGREEN www.interreg-danube.eu/savegreen, от уеб страницата на БФБ, както и ако следвате #SaveGREEN в социалните медии.
Автор: Eleanor Collard, CEEweb
Източници:
[1] EU Biodiversity Strategy for 2030: Bringing nature back into our lives (2020), стр. 2.
[2] European Commission (2013), Green Infrastructure (GI): Enhancing Europe’s Natural Capital, COM/2013/0249 final, Green Infrastructure Strategy, стр. 3.
[3] https://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/index_en.htm
