Рисът е трети по големина хищник в Европа след кафявата мечка и вълка и същевременно най-едрата котка на континента. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. В миналото той е обитавал почти цяла България, но през трийсетте години на ХХ век е изчезнал поради преследване от човека. Повече от 50 години е считан за безвъзвратно изгубен за българската природа. Днес, той отново се завръща в България. Неоспоримо доказателство за това предоставят поставените фотокапани в района на Осогово по проекти на Българска Фондация Биоразнообразие.
Следи от скитащи животни могат да бъдат намерени освен в Осогово и в Природен парк "Българка", Странджа, Драгоман и др. Все още няма данни за размножаването му на нашата територия. Една от основните пречки за възстановяването му е силното намаляване на дивеча в цялата страна, вследствие на масовото бракониерство и изсичането на вековните гори. Завръщането на риса е събитие, което може успешно да се използва за развитието на екотуризма в Осогово.