Дари
Магазин
Различни са мненията за това колко замърсено е Черно море. Около 46% от анкетираните смятат, че морето е замърсено частично и на места, a други 19% са на мнение, че то е най-замърсеното море на Европа, а 6% отбелязват, че морето се е възстановило донякъде в сравнение с преди.
След критичния период от началото на 90-те години на миналия век учените отбелязват някои признаци на подобрение и възстановяване. Въпреки това те предупреждават, че екосистемата на Черно море си остава силно уязвима на въздействия като замърсяване, свръхулов на риба и неустойчиво развитие на крайбрежието.
Проучването бе проведено през месец юли т.г. с помощта на доброволци от екологични организации от шестте черноморски държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Те интервюираха 400 произволно избрани жители на крайбрежието и обобщиха резултатите в рамките на инициатива на Проекта за възстановяване на черноморската екосистема, финансиран от Глобалния екологичен фонд чрез Програмата за развитие на ООН.
Целта на проучването е да повиши обществената ангажираност с проблемите на Черно море във връзка с десетата годишнина от подписването на Стратегическия план за действие възстановяване и опазване на Черно море и юбилейния десети Международен ден на Черно море 31 октомври 2006 г.
Проучването потвърди необходимостта от спешни и ангажирани действия на национално и регионално ниво за спасяването на Черно море и неговите уникални природни дадености.
Не е нужно да си учен, за да разбереш, че способността на Черно море да се възстановява от замърсяването е близо до критичната си граница. Ако тя бъде премината, може да настъпят необратими промени, които да преобразят живота на целия регион и милионите хора, които живеят в него. Векове наред хората са черпили от ресурсите на морето и то се е грижело за тях. Сега е техен ред да се погрижат за него.
Една четвърт от участниците в анкетата смятат, че основна пречка пред прилагането на дейности за опазването на Черно море е слабата осведоменост на хората за същността на проблемите му.
Например 21% от анкетираните смятат, че индустриалното замърсяване е най-сериозният проблем, 13% са на мнение, че това са отпадните води, а 12% определят като най-голям проблем замърсяването на крайбрежието с твърди отпадъци. Само 9 % са осведомени за голямото значение на лошите земеделски практики върху екологията на Черно море.
По мнение на Иван Завадски, Директор на Програмата Дунав-Черно море на ГЕФ-ПРООН, обаче лошите земеделски практики са основна заплаха за Черно море.
“Всяка година с водите в Черно море постъпват хиляди тонове азот и фосфор, а те заплашват здравето на цялата екосистема”, казва той.
Както подчертава г-н Завадски 80% от биогенните замърсители в Черно море идват от земеделието. Според него заплахата няма да бъде елиминирана, докато националните правителства не се заемат активно с подкрепата на добрата земеделска практика, не се ангажират с подобряване на пречистването на отпадните води и не планират по-добре развитието на крайбрежието.
“Добрите земеделски практики, като например правилното съхраняване и използване на оборския тор, ще задържат ценните хранителни вещества в почвата, там където е истинското им място, вместо да бъдат похабявани и освен това да замърсяват повърхностните води, реките и езерата”, пояснява той.
Според г-н Завадски Черно море е избягнало истинската криза в началото на 90-те години поради резкия спад в използването на торове в земеделието, резултат от икономическия срев в бившите комунистически страни от басейна на Черно море и Дунав.