Елен лопатар

Той е един от трите вида от семейство Еленови, които се срещат в България - благороден елен, елен лопатар и сърна. Първите доказателства за наличието на елени лопатари по нашите земи са още в древни времена. Те са изобразени на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското. Еленът лопатар е бил широко разпространен в миналото, но в последствие и бил изтребен заради месото и рогата си. Възстановен е отново в началото на миналия век – през 1904 година.
Дължи името си на рогата си, които са характерни за мъжките и имат впечатляваща форма – разширени в края във формата на лопата. Те варират от 50 до 70 сантиметра.

Първите му рога израстват, когато навърши една година, но са шиловидни. Едва, на 3 годишна възраст малките еленчетата получават рога с характерното лопатовидно разширение. „Лопатите“ растат с възрастта и достигат максималните си размери към 10-годишна възраст на лопатара. Еленът лопатар е по-дребен, набит  и с по-къси крака от благородния елен. Окраската му е червено-кафява през лятото с красиви светли петна и тъмносиво-кафява - през зимата. Не са рядкост и изцяло бели и черни. Понастоящем у нас се срещат около 6500 екземпляра в няколко ловни стопанства, като най-многобройни са в Източни Родопи.

 

Природозащитен статус

Еленът лопатар е ловен вид, включен в Закон за лова и опазване на дивеча

 

Биология

Хранене
Еленът лопатар предпочита тревните видове повече от всички останали еленови видове. Но по-принцип не е взискателен към храната си – менюто му включва трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и дори горски плодове.

Размножаване
Еленът лопатар сватбува месец по-късно от благородния елен - през октомври. Различен е от него и по мястото, което избира за размножаване – предпочита по-често обширни, открити територии или изредена възрастна гора. Мъжките, наричани рогачи, пристигат често от значителни разстояния в сватбовището и го напускат веднага след сватбуването. При избора на тези места най-важни условия са спокойствието и сигурността.

Брачният рев на елена лопатар е по-скоро хриплив, кратък и откъслечен, за разлика от този на благородния елен, но има същата функция – привлича женските и предупреждава съперниците за силата и положението в стадото на рогача. Така по-възрастните лопатари бързо обезсърчават по-младите си противници, а женските избират представителите с по-мощен и дълбок глас. Харемът на елена лопатар наброява между 4 до 15 кошути.

Веднъж спечелил харема си, мъжкият ревниво го защитава от съперници. Когато ревовете не отказват и не впечатляват съперника, започва битка за лидерство. Лопатарите вплитат рогата си и се бутат и блъскат докато по-слабият не се откаже.  Битката може да продължи цял ден. През това време мъжките не се хранят, но не се калят, както прави благородния елен. След сватбуване, те напускат стадото и започват активно да се хранят, за да си върнат загубеното тегло и енергия.

Женските се отделят за известно време от стадото, докато родят, но след това отново се присъединяват към него. Кошутите раждат по 1 -2 малки, за които се грижат докато поотраснат достатъчно, за да са самостоятелни - най-често на следващата година. Малките еленчета имат петниста козина, която ги зaщитaвa oт вpaгoвe, пpaвeйĸи ги тpyднo видими cpeд зeлeнинaтa. Майките им ги кърмят и пазят от хищници с помощта на острите върхове на копитата си. Когато поотрасне, ако малкото е женско, то остава да живее с майка си в женското стадо, а ако е мъжко - се присъединява към мъжкарите.

Дневна активност и миграции
Еленът лопатар излиза на паша както през деня, така и през нощта. Той е най-активен по здрач и на разсъмване. По-голямата част от времето му минава в движение, хранене и почивка.

Еленът лопатар е силно привързан към местообитанията си, затова ги напуска и мигрира само при липса на храна и вода, както и през сватбения си период. Тогава избира специално място, наречено „сватбовище“, но веднага щом приключат със сватбуването, рогачите го напускат.  

 

Местообитания

Обикновено еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Предпочита места с топъл и влажен климат, като крайбрежията. Там се развива най-добре. През зимата избягва районите с дебела снежна покривка.

 

Заплахи и лимитиращи фактори

Хищници
Вълкът, лисицата, чакалът и скитащите кучета са естествените неприятели на лопатара и те значително му вредят. Тъй като еленът лопатар е по-бавен от благородния елен, се превръща в лесна плячка на вълка или на скитащите кучета, особено в по-дълбок сняг. Лисицата и чакалът пък нападат малките. Въпреки това не хищниците са основата заплаха за тях, а бракониерството.

Бракониерство
Основната заплаха за елените лопатари е бракониерството. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века заради безконтролното му изтребване от страна на човека. Преследван е заради красивите си рога, които се превръщат в ловни трофеи и месото си. Освен, че е по-бавен, той е и по-доверчив от благородния елен, което също го прави уязвим пред бракониерите.

Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № B2.d6.09 "BIO-INNOVATE – Оценка и управление на видове от фауната за опазване на биоразнообразието в трансграничните планински райони на България и Гърция", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавните бюджети на Република Гърция и Република България чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и Оператора на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020"