ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ ЛИКВИДИРАТ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЗАЩИТЕН ЧЕРНОМОРСКИ ПЛАЖ – КАМЧИЙСКИ ПЯСЪЦИ

Нарушенията, свързани с този случай, са многобройни. На първо място по закон държавната и общинска земя в защитените природни територии е публична и с нея не може да се извършват разпореждания с решения на Министерски съвет. Поради това съвършено неправомерен е актът на предишния кабинет, с който собствеността в защитената местност е обявена от публична държавна в частна държавна. Щафетата на нарушенията е поета от настоящото правителство, което продава вече частната държавна собственост на частна фирма.

Новият собственик, „Рийс интернешънъл” ЕАД, който има намерение да строи в района, оспорва пред Върховния административен съд статута на защитената местност поради “неясно обозначени граници” на обекта. Ответници по делото са Министерство на околната среда и водите и Министерски съвет. С решение №7095 от 27.06.2006 ВАС обявява за невалидна заповедта за обявяване на защитената местност. Аргументите са напълно формални – през 1980 г. заповедта е подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда (КОПС), а не от министъра на горите и горските ресурси. Правомощията за подпис на председателя на КОПС се определя от Правилника за прилагане на Закона за защита на природата (ЗЗП), а подписът на министъра се изисква от самия закон. При противоречие превес има законът. ВАС твърди, че ЗЗП не е променян след издаването на правилника за неговото прилагане. Скандалното в този случай е, че поради некомпетентност или поради други причини съдът пропуска да отбележи, че през 1977 г. с Указ 2051 на Държавен съвет на НРБ (публикуван в ДВ бр.3/11.01.1977г) се променя ЗЗП и отговорността за подписване на заповедите за обявяване на защитените територии се прехвърля на председателя на КОПС.

Посочените от съда аргументи поставят под заплаха мрежата от защитени природни територии у нас, тъй като в периода 1978 – 1998 г. по същия начин са издадени заповедите за обявяване на над 250 защитени природни територии. Всеки, който реши, че има инвестиционни намерения, може да оспори в съда заповедта за обявяване на интересуващото го място и да спечели на тези основания. Всичко това е на фона на малкия брой защитени територии у нас – те покриват под 5% от територията на страната. За сравнение средният показател за Европа е 10 – 15%. Потъпкват се не само десетилетия труд на лесовъди, биолози, еколози и природолюбители, но и обществения интерес, тъй като се създават условия за унищожаване на най-голямото национално богатство

Неправителствените природозащитни организации предлагат генерално решение на проблема като Народното събрание спешно да приеме кратък проектозакон за потвърждаване на всички заповеди, издадени в спорния период и решаване въпроса с унищожаването на защитени територии чрез неправомерна приватизация и застрояване.

В този и редица други случаи се наблюдава открита тенденция за неспазване на природозащитното законодателство у нас. При липса на адекватни мерки от страна на Народното събрание и другите държавни институции, природозащитните организации ще организират национална и международна кампания с искане към Европейската комисия да постави глава “Околна среда” под наблюдение и да наложи предпазни клаузи за нея.

Участници в пресконференцията са представители на Българска фондация биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците, Сдружение за дива природа Балкани, СНЦ Зелени Дунавско–Карпатска