bg en

Честита пролет и от нас! (Макар и с известно закъснение :))

Лати
29.03.2015

Освен всички окрилящи чувства по това време, всяка година с идването на пролетта се радвахме и рождения ден на нашия добър приятел и колега с име на цвете – Латинка.

Ето какво си спомня един от нашите колеги: „Когато мисля за нея сред многото спомени ясно се очертават няколко, които всъщност описват много добре какъв човек беше.

Запознахме се на подготовката за водене на една група баби-англичанки. Обхождахме маршрутите по Стара планина и, въпреки че едва си бяхме стиснали ръцете за първи път, ни беше трудно да спрем да говорим, да споделяме преживявания. Най-хубавото от всичко беше, че много малко ни трябваше, за да избухнем в продължителен смях – не знам каква е тази химия, но ми се случва с броени хора на този свят. А е толкова хубаво – да се смееш, докато останеш без дъх, излязат ти сълзи и те заболи силно главата зад ушите.
Вторият много силен спомен е пак от тези места. Вече бяхме повели бабите-англичанки и на един дълъг и стръмен баир Лати ги спря да починат. Те се натръшкаха задъхани по стръмнината, а тя вместо да свали раницата, запя. А Балканът пое песента: “Лудо младо сън засънило…“ На бабите щяха да им изскочат очите, а аз се разтопих. Хубав, ясен, силен глас на силен човек, страхотна песен. Тръпки ме побиват и до ден днешен – толкова беше хубаво…

Не може да се забрави и отдадеността й в работата. Такива спомени имат всички колеги. Моят най-силен и весел е маркирането на туристическите маршрути по Беласица. Вероятно можеше да наеме хора да свършат работата, но не – всичко, с което се заемеше трябваше да стане на 100 %. И за това най-добре да си го свърши сама или с приятели, независимо какво ще й коства. Така маркирахме дългите маршрути с най-далечна точка вр. Тумба, носейки общо 11 л. боя в раниците, освен палатките и другите такъми. Защото къде ще слизаме и качваме всеки ден, не може да губим време…

Лати обожаваше да пътува със семейството, приятелите и колегите (всъщност като се замисля при нея нямаше граница между тези три категории). Помолих колегите в БФБ да ми изпратят спомените си в снимки. Всички изпратиха такива от пътувания.“

„Аз пък винаги ще я помня с каква лекота пишеше и създаваше книги – важни и много полезни. Книги, които не се пишат на един дъх, но после се четат така. За мен беше удоволствие ден след ден да редактираме Пътеводителя на Беласица и да виждам как тя е помислила за всеки детайл, а Пьотр е заснел всичко, което трябва. А „Интересните растения на Беласица“ е най-хубавият подарък, който тя остави за хората, които обичат природата. Едно знам със сигурност, не мога да спомена Беласица – без да си помисля за нея. Не да си спомня за нея, защото още не вярвам, че я няма наистина.“  

Няма я вече Лати между нас, но ние я помним и носим в сърцата си. И ще се смеем, пеем, работим и пътуваме с една хубава мисъл и за нея, защото тя беше прекрасна!

Няколко снимки, за да си спомним чудесните моменти с Лати!