Благороден елен

Той е един от трите еленови вида В България - благороден елен, елен лопатар и сърна.  Благородният елен не случайно е наречен така. Със своята достолепна осанка и мощни рога той вдъхновява художници, скулптори, фотографи от векове до днес. В древността е бил смятан за помощник на шаманите, а негови изображение и пластики могат да бъдат намерени в пещери, тракийски гробници, римски мозайки, скални навеси и даже в църкви от Средновековието. Благородният елен е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни, който е разпространен в Средна и Западна Европа, Европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток, Северна Африка, Северна Америка и някои други райони.

Той е най-едрият български елен. Мъжките елени се наричат рогачи, а женските - кошути. Най-впечатляващи са рогата им, които са характерни само за мъжките. Те растат от март до април и понякога достигат до над 1 м. и тежат над 10 кг. Рогата стават все по-големи и разклонени с възрастта, като достигат максимума си на десетата година, когато разклоненията им могат да наброяват до 24 и повече на брой. Козината на благородния елен е къса и червеникавокафява през лятото, а през зимата потъмнява и става по-скоро сивокафява. У нас е бил широко разпространен, но през 30-те години на миналия век е почти изчезнал. По-късно е възстановен и в момента е основно в планинската и равнинна част на страната ни и наброява над 20 000 бр.

 

Природозащитен статус

Национално законодателство

Благородният елен е ловен вид, включен в Закона за лова и опазване на видове.

Международно законодателство

Видът е включен в Бернската конвенция – Приложение ІІІ, ратифицирана от България на 25.01.1991 г., в сила от 01.05.1991 г., обн. ДВ бр.23/10.03.1995 г.

 

Биология

Хранене
Благородният елен е тревопасен бозайник, който използва разнообразна растителна храна. Най-голяма значимост за него имат тревните видове. Освен тях похапва листа, клонки и коренища на дървета и храсти като зимен дъб, глог, дрян, къпина и др. Обича и иглолистни култури. Зимно време, когато намират по-трудно храна, елените  са принудени да гладуват или да разчитат на запасите си, натрупани през лятото и есента.

Размножаване
Размножителният им период е през септември. Кошутите достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките, въпреки че са годни да създават потомство след 3-та си година, започват да участват реално в размножаването едва след като навършат 5-6 години. Зрелите рогачи заемат избраната територия - обикновено някоя открита площ в горските местообитания, но също така и по - рядко изредена, дозряваща или зряла гора. През брачния период рогачите почти не се хранят, а само пият вода и се калят, поради което отслабват много. Брачният им зов е неподражаем рев, който се чува на няколкостотин метра, с който се опитват да впечатлят женските и да отблъснат другите рогачи. Кошутите сами избират брачния си партньор, като са привлечени от мъжки с по-силен рев.  Тъй като благородните елени са полигамни животни, един мъжки събира по няколко женски – често седем - осем, а понякога и значително повече – дори до двадесет. Веднъж образувал харема си, рогачът го защитава от всеки съперник с предупредителни ревове или ако това не е достатъчно, с ожесточени битки с рога. Тези битки са изключително впечатляващи и понякога, макар и рядко, при тях се стига до наранявания.

Женските, когато раждат се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Малките се раждат през май-юни и не се отделят от майките си до раждането на следващото поколение – на следващата година. Ражда се само по едно еленче, много редки са случаите на близнаци. Малките еленчета имат различна от възрастните петниста козина, която ги зaщитaвa oт вpaгoвe, пpaвeйĸи ги тpyднo видими cpeд зeлeнинaтa. Кошутите кърмят, обучават и безстрашно защитават малките си от хищници.  Ако малкото е кошута, след като поотрасне достатъчно остава със същото стадо, но ако е елен, се присъединява към стадата на другите мъжкари.


Денонощна активност, миграции

Денем благородният елен предпочита да почива на някое скришно място. Активен е привечер, през нощта и рано сутрин. Силно мигриращ вид, миграцията му зависи от годишните сезони, храната и подходящите места за размножаване. През зимата, в планинските райони като цяло слиза на по-ниска надморска височина в по-горист терен, в търсене на все по-оскъдните запаси от храна и за да се пази от хищниците. През лятото мигрира към по-голяма височина, където намира повече храна и по-добри места за отглеждане на малките.

 

Местообитания

В България благородният елен е съсредоточен основно в десетина ловни стопанства. Видът е изтребен от бракониери в Национален парк "Пирин", на ръба на изчезването в Национален парк "Рила" и рядък в Национален парк "Централен Балкан", въпреки пълната забрана на лова в националните паркове.
Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности.

 

Заплахи и лимитиращи фактори

Хищници
Естествените врагове на благородния елен са хищниците. В България това са вълците, чакали и скитащи кучета. За да предпазят от тях най-уязвимите представители на вида – малките, кошутите се движат на големи стада, водени от най-възрастната и опитна кошута. За оръжие и мъжките и женските предпочитат да използват острите си копита. Техните твърди и добре заострени ръбове често са достатъчни, за да наранят сериозно и да отблъснат нападателите им. Благородният елен е надарен и с голяма пъргавина и бързина – може ловко да прескочи препятствия нaд 2 мeтpa, а като отличен плувец, c лeĸoтa преплува реки и езера. Ето защо не хищниците, а бракониерите са основната заплаха за вида.
Бракониерство
Бракониерството е най-голямата заплаха за този величествен вид и причина за изчезването му от много места в България. И в миналото, и днес благородните елени са преследвани заради красивите си рога и вкусното си месо. Въпреки че е ловен обект, ловът му е разрешен единствено от 1 септември до 31 януари – за мъжките и от 1 октомври до 31 декември – за женските. Ловът му е забранен целогодишно в националните ни паркове. Затова, ако видите бракониери, които нарушават тези забрани, веднага сигнализирайте на тел. 112.
 
Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № B2.d6.09 "BIO-INNOVATE – Оценка и управление на видове от фауната за опазване на биоразнообразието в трансграничните планински райони на България и Гърция", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавните бюджети на Република Гърция и Република България чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и Оператора на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020"