Атанасовско езеро

Има едно място край Бургас, което е птици, сол и хора. За природолюбителите това е птичият рай на България, където могат да се видят над 300 вида птици, за любителите на здравословния начин на живот, това е мястото, където могат да се отдадат на полезни процедури с лечебна луга и кал, а за кулинарите – това е мястото, където се получава така ценната готварска сол. Това място е Атанасовско езеро.

Атанасовското езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини, но те се различават и по своите характеристики. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени. Добивът на сол се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условия за съществуването на голямо биоразнообразие в района.

Атанасовското езеро пази в себе си разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките басейни, разделени с диги и валове, голи или обрасли в различна степен с европейска солянка. Това е и най-широко разпространения тип местообитание в лагуната. Разнообразните местообитания привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро са наблюдавани над 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни.

Всеки размножителен сезон дигите и валовете приютяват гнездата на кокилобегачите, саблеклюните и морските дъждосвирци. Компания им правят речните и белочелите рибарки. Макар и не толкова многочислена блатната лястовица също се размножава в лагуната или по бреговете й. Тя е избрана за символ на резервата. Това са колониално гнездящи птици. Често пъти от груповата защита в колониите им се възползват стридояда, малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка.

Лагуната Атанасовско езеро е разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен ViaPontica. По време на есенната миграция тук могат да се наблюдават около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликани и около 60 000 грабливи птици. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Атанасовското езеро се нарежда на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли.

Още през 70-те години на миналия век, учени от Българската академия на науките посещават Атанасовското езеро и остават запленени от голямо орнитологично богатство, което откриват там. През 1984 г. езерото е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция, като през 2003 г. територията на Рамсарското място е разширена. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици. За да се съобразят с изискванията на Закона за защитените територии през 1999 г. защитената територия е прекатегоризирана в «поддържан резерват». През 2007 г. буферната зона става «защитена местност Бургаски солници». От 2008 г. Атанасовското езеро вече е част от европейската мрежа Натура 2000.

Благодарение на тази законова защита, както и на труда на много учени и природозащитници днес лагуната Атанасовско езеро е все още:

най-богатото на птици място в България;
мястото с най-голям добив на морска сол в България;
най-голямото находище на лечебна кал в България.

Проекти, свързани с територията