„Рила-буфер“ е в Натура 2000

Единадесет години след влизането в ЕС, България е на път да изпълни задълженията си по чл. 4 на Директивата за птиците
 
Днес, 7 декември 2018 г., Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ одобри включването на защитената зона „Рила – буфер“ в екологичната мрежа Натура 2000.Тази зона обхваща гори и пасища от Орнитологично важно място (ОВМ) „Рила“, в съседство с НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“, които още към 1 януари 2007 г. е трябвало, но не са включени в екологичната мрежа. За да  изпълни задълженията си по чл.4 на Директивата за птиците, към датата на присъединяването към ЕС, България трябваше да обяви достатъчно по брой и площ защитени зони за птици, за да гарантира прилагането на специални мерки за опазване на застрашените и мигриращите видове. За избора на местата следва да се прилагат единствено научни орнитологични критерии, като икономически съображения не могат да се вземат в предвид. Европейският съд още през 1997 г. е приел критериите на БърдЛайф Интернешънъл като най-подходящи.
 
ОВМ „Рила“ е обявено като Корине място с международна значимост още през 90-те години, а през 2005 г. е одобрено от БърдЛайф Интернешънъл като място с международно значение за голям брой застрашени гнездящи видове птици. През 2006 г. Българското дружество за защита на птиците внесе надлежно попълнена документация за 114 предложени защитени зони за птици, включително ОВМ Рила. Тогава обаче НСБР не одобрява цялата територия на ОВМ Рила, като се базира на ясно икономически аргументи. От тогава продължава злополучната история на цялостната защита на ОВМ Рила, въпреки че през 2007 г. БАН потвърждава необходимостта цялата територия да бъде включена в Натура 2000, а  през 2010 г широк кръг експерти орнитолози от различни институции се обединиха около предложението цялото ОВМ да влезе в Натура, като териториите извън двата парка да се обединят в една зона – Рила-буфер. Решението за „Рила-буфер“ бе отлагано на три заседания на НСБР, последното от които през 2016 г. Тогава решението бе отложено под натиска на общините, въпреки последното предупреждение, отправено от Европейската Комисия (ЕК) към България. Това стана причина България да бъде дадена на съд  и през пролетта на 2018 г. бе осъдена от Европейския съд за неспазване на задълженията си по Директивата за птиците.
 
Днешното решение за включване на „Рила-буфер“ е демонстрация на готовността на страната ни да изпълни задълженията си по чл.4 на Директивата за птиците, макар и с 11 години закъснение. Включването на тази територия в Натура 2000 е изключително важно за опазване на застрашените видове птици, обитаващи горите. В нея се опазват най-големите по площ компактни местообитания на врабчовата кукумявка и на пернатоногата кукумявка, както и значителна част от популациите на белогърбия и трипръстия кълвач – видове с ограничено разпространение само във високите планини. Други особено важни видове са лещарката, глухарят, ливадният дърдавец, скалният орел, орелът змияр, соколът скитник.
 
На днешното заседание на НСБР беше разгледана и защитената зона около Рила за природните местообитания. Съгласно решенията от серия биогеографски семинари (двустранен процес между държавата и ЕК) обявяването на зоната е необходимо за опазване на местообитания на кафява мечка и критично застрашения вид риба главоч.  Бяха разгледани три варианта на зоната – на Сдружение за изследователски практики, на Националния природонаучен музей към БАН и на министерство на земеделието, храните и горите. 
 
Предложението, което отговаря най-точно на научните критерии, е това на НПМН. То беше и подкрепено от представители на научната общност и от двамата представители на природозащитните организации. Зоната предложена от МЗХГ под името „Ниска Рила“  е с два пъти по-малка площ, фрагментирана и не осигурява целите на опазване. Въпреки това обаче, членовете на съвета, представители на администрацията, имаха превес и бе одобрен орязаният вариант. Това е нарушение на изискванията на директивата, тъй като на етап обявяване на зоните е необходимо да се взимат предвид единствено научните критерии.
 
Макар и орязано приемането на защитена зона Рила-буфер е някакъв напредък предвид над 10-годишния казус. Природозащитните организации ще продължат да работят за обявяване на зоната, така че тя да отговори на нуждите на опазване на двата вида.
 
Важно е процесът по обявяване на защитените зони „Рила-буфер“ и „Ниска Рила“ да бъде завършен, както се изисква по закон и действията на правителството, местните власти и гражданите да бъдат насочени към ефективното опазване и управление на защитените зони от Натура 2000, като се стимулират природосъобразните дейности и не се допуска разрушаване на местообитанията и безпокойството на видовете
 
За повече информация: Ирина Матеева, Отговорник по европейските политики, БДЗП, тел.: 0878 599 360, e-mail: irina.kostadinova@bspb.org
 
 
В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org