Време е да върнем животa на реките: движението за премахване на речни бариери набира скорост и в Югоизточна Европа

На 8 октомври се проеведе онлайн конференция на английски и български език за обсъждане на речните прегради и възможностите за освобождаване на българските реки.

Европа преживява истинска „рекаволюция“ – движение за възстановяване на реките чрез премахване на стари и ненужни прегради, които нарушават естествения воден поток, миграцията на рибите и обмена на седименти. Темата беше във фокуса на среща с участието на Foivos Mouchlianitis (WWF Нидерландия и Аристотелов университет – Солун) и Pao Fernández Garrido (Open Rivers Programme), които представиха актуални данни, примери и възможности за Югоизточна Европа, включително България.

Европа освобождава реките си

Според проекта AMBER (Adaptive Management of Barriers in European Rivers) в Европа има над 1,2 милиона речни бариери – прагове, шлюзове, язовири, водостоци и пътни прелези. Реалният брой е вероятно много по-висок, особено в страни като България, където липсва национална база данни.

В европейските реки съществуват различни видове бариери, сред които:

• Прагове (weirs) – ниски бетонни или каменни стени, които създават спад на водното ниво;
• Шлюзове (sluices) – съоръжения с подвижни елементи, регулиращи водния поток;
• Язовири (dams) – големи конструкции, които задържат вода за питейни, енергийни или напоителни цели;
• Водостоци и рампи (culverts, ramps) – инженерни елементи, които регулират течението, но възпрепятстват миграцията на водни организми;
• Пътни прелези през реки (fords) – участъци, където пътища преминават през водното течение.

Основният екологичен проблем, породен от тези съоръжения, е фрагментацията на речните екосистеми – прекъсване на връзките между горното и долното течение, ограничаване на достъпа на риби до размножителни зони и промяна на хидрологичния режим.
Но движението за премахване на бариери набира скорост и ако през 2020 г. има 101 премахвания, то през 2024 г. те са рекордните 542 премахвания в 23 държави, с възстановени над 3000 км речни течения.

През последните години се включват и нови страни от региона – Чехия, Турция, Хърватия, Босна и Херцеговина, а през 2025 г. – и Северна Македония. Въпреки това, само около 1% от всички премахвания са в Югоизточна Европа, където напредъкът се забавя от липса на инвентаризации, административни пречки и ограничен капацитет.

Във втората част на конференция бе споделен опит от България. Стъпки към премахване на бариерите за миграция на рибите в басейна на река Янтра сподели Иван Христов от сдружение „Балкани“. Идентифициране на бариерите за премахване, за да се възстанови връзката между приток на Лом и Дунав, представиха Диана Бакалова и Стоян Михов от WWF. Нашият колега Спас Узунов представи темата „Течаща дива природа“: Идентифициране и приоритизиране на преградите за премахване в река Велека. 

По време на дискусията участниците се обединиха, че темата за премахване на бариери е нова, но изключително навременна за България.
Основните предизвикателства включват:

• липса на точна информация за броя и местоположението на бариерите;
• сложни процедури и неясни отговорности между институциите;
• малко успешни примери, които да покажат, че „махането“ е възстановяване, а не разрушение.

Всички участници се съгласиха, че промяната трябва да започне с малки, реалистични действия и няколко успешни пилотни примера, които да покажат, че премахването на остарели прегради е всъщност възстановяване на живота в реките.
„Важно е хората да разберат, че ‘махането’ не е лоша дума, когато става дума за нещо, което вече не работи и пречи на природата.“
Международният Dam Removal Day се провежда ежегодно в над 25 държави, като част от усилията за популяризиране на движението.