Стратегическа среща на Коалиция „За да остане природа в България“ очерта приоритетите пред природозащитния сектор

На 15 юни в София се проведе стратегическа среща на Коалиция „За да остане природа в България“, организирана от Българска фондация Биоразнообразие по проект „Заедно за природата“. Срещата събра представители на водещите природозащитни организации в страната, които обсъдиха актуалните предизвикателства пред опазването на българската природа, възможностите за съвместни действия и необходимостта от по-добра координация между организациите в сектора.
В рамките на срещата бяха представени текущи кампании и инициативи на отделните организации, набелязани бяха общи позиции по ключови теми, а за част от въпросите бяха сформирани работни групи, които да продължат работата през следващите месеци.
Сред най-важните обсъждани теми бяха предизвикателствата пред опазването на природата в контекста на нарастващия натиск от инвестиционни намерения за изграждане на вятърни и соларни паркове върху природни територии, включително в и около защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Участниците се обединиха около разбирането, че преходът към възобновяема енергия е необходим, но трябва да се случва по начин, който не води до загуба на ценни местообитания и биоразнообразие.
Като приоритет бяха посочени развитието на енергийни общности, производството на електроенергия в населените места, улесняването на поставянето на фотоволтаични системи върху сгради и инфраструктура, както и насочването на инвестициите към вече увредени терени. В същото време организациите изразиха сериозни притеснения от превръщането на земеделски земи, пасища, ливади и други естествени територии в индустриални енергийни зони.
Друга ключова тема беше необходимостта от обединени усилия на сектора във връзка с изготвянето на Националния план за възстановяване на природата. Организациите членки на Коалицията бяха получили писмо от Министерството на околната среда и водите с призив да подпомогнат процеса по идентифициране на приоритетни местообитания и мерки за възстановяване.
Само два дни след стратегическата среща се проведе и специализирана конференция по темата с участието на представители на научната общност, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните. На нея природозащитните организации представиха предложения за приоритетни екосистеми и поеха ангажимент да съдействат с експертиза при разработването на плана. От своя страна МОСВ изрази благодарност към неправителствения сектор за активното му участие, а министър Росица Карамфилова заяви, че „единственият начин да възстановим природата е да възстановим взаимоотношенията“.
Особено внимание по време на стратегическата среща беше отделено и на качеството на процедурите по екологична оценка (ЕО) и оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Експерти от няколко организации споделиха натрупания си опит от работа по инвестиционни предложения и посочиха редица системни проблеми – от ниското качество на много от изготвяните оценки до липсата на адекватен контрол върху тяхното съдържание и изпълнение.
Участниците отчетоха като особено проблематична практиката инвеститорите да възлагат и заплащат изготвянето на оценките, което често поставя под съмнение тяхната независимост. Като добър пример беше посочен моделът, използван в Хърватия, при който съществува независим посреднически механизъм между инвеститора и експертите, изготвящи оценките.
Обсъдени бяха и други предизвикателства, свързани с участието на обществеността в процедурите – отпадането на изискването засегнатите лица да бъдат уведомявани в ранните етапи на инвестиционните намерения, кратките срокове за обжалване и недостатъчното отчитане на натрупаните въздействия от множество проекти в един и същи регион.
Важна част от дискусиите беше посветена и на по-тясното сътрудничество между природозащитните организации и научната общност. Участниците обсъдиха възможности за изграждане на по-устойчиви партньорства с университети и научни институти, привличане на студенти към природозащитни каузи и развитие на гражданската наука като инструмент за събиране на данни и ангажиране на обществото с темите за природата и климата.
Специално внимание беше отделено и на работата с местните общности, които все по-често са двигател на кампаниите за защита на природата в различни части на страната. Организациите се обединиха около необходимостта от по-активно присъствие на терен и изграждане на дългосрочни партньорства с местни граждански групи, а не само реакция при възникване на конкретни конфликти.
Освен конкретните решения и последващи действия по отделните теми, срещата даде възможност на организациите да синхронизират работата си, да обменят експертиза и да планират бъдещи общи инициативи. В условията на засилващ се натиск върху природата и все по-сложна обществена и политическа среда подобни срещи са ключови за изграждането на силен, координиран и експертен природозащитен глас в България.
 

Стратегическата среща на Коалицията е част от дейностите по проект “Заедно за природата”, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на българска фондация Биоразнообразие и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.