Дари
Магазин
Днес обаче тази грижа е поставена под риск от един лош проект за актуализация на Плана за управление на парка.
Планът за управление (ПУ) е нещо като „Конституцията“ на природния парк – документът, който трябва ясно да разпорежда какво е позволено и какво – забранено, за да се гарантира балансът между опазването на видовете и достъпа на хората.
Къде са критичните пропуски в предлаганата актуализация?
1. Управление „на сляпо“ с данни от миналия век - Планът за управление трябва да бъде стратегия за бъдещето, но този проект стъпва върху информация отпреди 10-15 години. В него липсват актуални данни за това как климатичните промени, засушаването и масовото съхнене на горите са променили планината. Не можем да управляваме модерна София с карта от миналото, нито да пазим Витоша, без да знаем реалното ѝ състояние днес.
2. „Вратички“ за застрояване в 93% от парка - Основната функция на един защитен парк е да поставя граници. Вместо това, проектът въвежда 16 нови изключения от правилата. Тези „вратички“ позволяват строителство на нови пътища, ски писти и съоръжения в почти целия парк (извън най-строгите резервати). Това не е социализация, а „пълзяща урбанизация“, която ще разкъса дивата природа на парчета.
3. Заплаха за питейната вода и голи сечи - Един от най-тревожните моменти в плана е допускането на застрояване в земеделски земи над язовир „Студена“. Времената на водна криза ни научиха, че вододайните зони трябва да са неприкосновени. Планът също така позволява голи сечи на площ над 2 хектара за нова инфраструктура – нещо, което директно противоречи на закона и унищожава защитните функции на гората.
4. Нарушаване на закона чрез липса на оценки - Проектът се прокарва без задължителната Екологична оценка и Оценка за съвместимост с „Натура 2000“. Това са „прегледите“, които трябва да кажат дали планираните промени няма да убият планината. Без тях планът е не само опасен, но и юридически нищожен.
Нашата визия е за опазване на природата с подобряване на достъпността до определени места при ясни и категорични правила.
Вярваме, че:
- Ремонтът е най-бързият път към социализация: Законите и сега позволяват старите лифтове да бъдат подменени и модернизирани по техните съществуващи трасета. Това осигурява достъп, без да се налага изсичането на нови просеки в гората.
- Грижа за туриста, а не за инвеститора: Социализацията означава поддържани алеи, заслони и сигурност, а не превръщането на планината в строителна площадка за нови проекти „на зелено“.
- Дом за дивия свят: За да има какво да посещаваме, трябва да съхраним обитателите на Витоша – от Витошкото лале до дивата коза и сокерицата. Те са индикаторът, че планината е здрава, а ресурсите, от които зависим – чисти.
Защо гражданското участие е ключово в този момент?
Планът за управление не е просто административен документ, а дългосрочен обществен договор за това как ще съжителстваме с природата около нас. Ако позволим приемането на текстове, които не гарантират ясни правила и защита на ресурсите, рискуваме да загубим екосистемните услуги на планината, от които зависи здравето на всички ни.
Българска фондация Биоразнообразие призовава всички заинтересовани граждани и организации да се запознаят с предложените аргументи и да упражнят правото си на глас в законовия срок. Изпращането на официално становище е най-ефективният начин да изискаме План, който поставя дългосрочния обществен интерес и здравето на планината над краткосрочните инвестиционни намерения.
Как можете да помогнете?
Можете да използвате подготвения от нашите експерти текст като основа за вашето официално становище. Срокът за изпращане до компетентните институции е 5 януари 2026 г.
Изтеглете текста на становището тук:
