Дари
Магазин
През декември Мария и Атанас получиха Наградата на публиката в категория „Активист за природата“ в годишните награди на Българска фондация Биоразнообразие — за това, че обединиха хората от четири села в община Аврен и им помогнаха да изразят несъгласието си с проект за изграждане на ветроенергиен парк, предвиждащ изсичане на гора.
„Върнахме се, за да живеем тук — не за да се страхуваме“
Мария и Атанас се връщат от Англия преди няколко години. Причината е лична — смъртта на бащата на Мария и нуждата да се приберат при майка ѝ, която не е добре със здравето. Но решението е и ценностно: и в Англия са живели извън града, защото предпочитат този начин на живот. Мария обича да е в градината, където отглежда цветя, зеленчуци, наслаждава се на птичите песни и променящите се сезони.Мария освен това обича да снима птици, познава гората, има свои „спотове“ за наблюдение от преди години, когато имотът е бил все още на баба и дядо ѝ. Именно това хоби — орнитологията— я среща неведнъж с нередности през последните 10 години: бракониерство, сметища. Тя признава, че не може да остане безучастна, когато види нещо такова — и реагира.
Една фейсбук група и истинско обединение
Миналата пролет Мария и Атанас научават за инвестиционно намерение за изграждане на 39 ветрогенератора там, където до момента е любимата им широколистна гора. 10 от тях попадат пряко в Натура 2000 зони, а останалите — опасно близо до защитени територии, на миграционния път Виа Понтика и непосредствено (на 600 м.) от населените места.
Проектът засяга землищата на 4 села, като едно от тях — Добри дол — на практика е „обградено“ от всички страни от планирани перки с височина над 200 метра.“Когато е правена наредбата за отстоянията на перките в България, най-високите са били по 70 метра. Минималното отстояние при този размер е било 500 м. от последната къща на населеното място,” разказва за проучванията си по темата Атанас Цветански. И добавя, че оттогава макар технологиите да са напреднали и съоръженията да са много по-високи, наредбата не е променяна. “Тук бях планирани, мисля, че 210м да е перката с ротора, а най-близките, мисля, че бяха на около 600-800 метра от последните къщи”, добавя той.
Паралелно с това идва и големият въпрос: зелена ли е енергията от възобновяеми източници, ако заради добива й са изсечени гори? Мария и Атанас казват ясно — общността не е против възобновяемата енергия, но е против „зелени“ проекти, които унищожават природата, която трябва да пазим.
„Повечето хора не знаеха. А когато разбраха — ги беше страх.“
Един от най-тревожните моменти в историята е колко малко хора изобщо са били информирани. Според Мария и Атанас местната власт формално „уведомява“ чрез сайт, който е труден за ползване и не достига реално до хората. В резултат — големи решения могат да се движат „тихо“, докато един ден буквално не се окажат пред очите на всички.Въпреки това те започват да търсят информация, да изпращат запитвания до институции, да събират становища. Създават и страница „Да спасим гората на община Аврен“, за да качват проверена информация и да обединят хората без значение от партийни пристрастия.
Сформира се организационна група — близо 50 души от засегнатите села, които обикалят, говорят с хората и събират подписи. Събират над 2500 подписа на местно ниво, стартират и европейска петиция, която достига над 10 000 подписа и е внесена в Европейската комисия..
Но страхът е реален: хора отказват да се подпишат, за „да не попаднат в черния списък на кмета“. И точно този страх — според Мария и Атанас — е ключът към „смразяващия ефект“, който кара общности в цялата страна да мълчат.
Победа — и после проверки
След обществения натиск Общинският съвет взима решение проектът да бъде прекратен. Историята обаче не свършва с това.Около 20 дни след решението започват проверки — този път за „незаконно строителство“ в дома на Мария и Атанас - едни от най-дейните в групата.
В двора им проверяващите откриват две постройки, за които Мария и Атанас получават заповед за събаряне - фургон, който е “облечен” с дървена ламперия и стара селскостопанска постройка, която те са ремонтирали и използват като лятна кухня. Мария подчертава, че Равна гора, както и много други села у нас е без кадастър, “с много стари постройки, много от които изобщо не са били нанесени в скиците и това се оказва, че се използва много лесно като бухалка от страна на общината във всякакви възможни случаи да каже: “Ти внимавай, защото ще дойдем при теб”.”
В момента Мария води 4 дела за тези две постройки. Веднага правят опит да узаконят сградите, получават отказ. За селскостопанската постройка печелят делото и доказват, че е стара и търпима постройка. Общината обжалва и предстои делото да се гледа от Върховния административен съд. И двамата са категорични, че общината би следвало да помага на гражданите си да поправят административно нарушение, ако то не е в ущърб на никого и не засяга интересите на други страни. Приемат за нормално и да им бъде наложена глоба, но признават, че имат чувството, че контролът се прилага избирателно.
При проверка, която са направили в местните регистри са открили повече от 120 случая, регистрирани за последните 5 г на преместваеми обекти в частни дворове с квадратура от 70, 80 и дори 100 квадрата. Техният фургон е 10 кв. с навес от още толкова.
Защо разказват тази историяМария и Атанас казват, че не искат да са „в позицията на жертви“. Важното за тях не е само материалната цена, която плащат — а това дали страхът ще накара други хора да се откажат да говорят, да присъстват на общински съвет, да участват в подписки, да защитят гората си, здравето си и правото си на мнение.
„Не е това средата, в която искаме да живеем“, казват те. И добавят: хората имат право на глас — и когато една общност не иска проект, който ще ѝ навреди, тя има право да го откаже.
Когато „малките“ истории показват големия модел
Тази история не е само за Аврен. Тя показва как демокрацията може да се обезсмисли не чрез забрани на хартия, а чрез натиск, който кара хората сами да се откажат да участват. И как „технически“ детайли — като пропуски в кадастъра и стари скици — могат да се превърнат в инструмент за сплашване.Мария и Атанас разказват публично, защото вярват в обратното: че когато хората говорят, когато се свързват помежду си и когато действат заедно, са по-силни — и могат да защитят и природата, и правата си.
Чрез неяпоказваме как натискът и страхът заместват нормалното управление и решенията в полза на хората. Това спира, когато хората се обединят и започнат да споделят.
Можете да видите видео разказа на Мария и Наско тук
