Българското Черноморско крайбрежие има дължина само 378 км. От тях няколко десетки кв.км по крайбрежието са били дюни.
Имаме описания на дюните по черноморското крайбрежие още от края на ХIX век, когато Те привличат вниманието на един от основоположниците на геоложката наука у нас Георги Златарски. Той описва как „покрай черноморския бряг на юг от Камчията до Атлиман на турската граница, се издига цяла верига от дюни, т.е. малки пясъчни могили, съставени от ситни пясъци, малко или много подвижни.“
За геолозите дюните са важни, защото създават устойчивост на плажните ивици, предпазват ги от размиване от речни разливи при пълноводия, на редица места баражират реките и ги принуждават да се насочат към незаети от дюни плажове.
За еколозите пък тези образувания са важни местообитания. Дюните имат специфична растителност, а и са важни места за живот, размножаване, гнездене, почивка на различни влечуги и птици.
Дюните у нас са няколко вида - зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
Важно е да съхраним всички тях заедно с пониженията между дюните.